Решение № 828 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100510122 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 15.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 54436/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, поправено с решение от 9.07.2021 г., по предявен от „Б.“ ЕООД- гр. София установителен иск по чл.422 ГПК е признато за установено, че „П.“ ООД /ЕИК *******/ дължи на „Б.“ ЕООД /ЕИК *******/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.99, ал.1 ЗЗД сумата 1 139.45 лв.- за извършени сервизни услуги на климатична инсталация, ведно със законната лихва от 18.06.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата 250.05 лв.- мораторна лихва, дължима за периода 18.04.2017 г.- 6.09.2019 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „П.“ ООД е осъден да заплати на ищеца „Б.“ ЕООД сумата 475 лв.- разноски за заповедното производствоч.гр.д.№ 34723/ 2019 г. на СРС, 164 състав, и сумата 475 лв.- разноски за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от „П.“ ООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Б.“ ЕООД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като 1 претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество решението е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Установява се при съвкупна преценка на събраните по делото доказателстваписмени и гласни доказателства, че „Б. И.“ ЕООД и „П.“ ООД са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет: сервизно обслужване на климатична инсталация, по което праводателят на ищеца /цедент/ „Б. И.“ ЕООД било изпълнител, а ответникът „П.“ ООД- възложител.

Въз основа на направена от възложителя „П.“ ООД заявка за сервизно посещение за централна климатична инсталация на адрес: гр. София, ул.“*******, на 21.03.2017 г. и 31.03.2017 г. служители на „Б. И.“ ЕООД /сервизни техници/ извършили следните дейности в сградата на „П.“ ООД на посочения адрес: пълна диагностика, тест и профилактика на външно тяло /агрегат/- компресорни единици, електроника, мотор- вентилатори, пресостати и всички видове датчици; вътрешни тела и управления- централно и индивидуални. За извършената при посочените две посещения работа са съставени работни карти от 21.03.2017 г. и 31.03.2017 г., подписани от служители на ответника, и Фактура № 1023/ 3.04.2017 г. за сумата 1 139.40 лв., за която не се спори по делото, че е предоставена на ответника /видно и от електронно писмо от 29.05.2019 г./ и осчетоводена от него, като е вписана в дневника му за покупки /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и изявление на адв. С. в о.с.з. на 18.03.2021 г./. За предоставянето на процесните услуги са събрани и гласни доказателства, от които се установява следното: Свидетелят Ц.Ц.- служител на „Б. И.“ ЕООД, сочи, че участвал при извършване на процесната услуга в сградата на ответното дружество заедно с друг сервизен техник- негов колега, като преди тяхната намеса в сградата било „пълна каша“ и те започнали да отстраняват проблемите един по един.

2

Направили две посещения, за които секретарката в сградата разписвала работните им карти. Проблемът не бил напълно отстранен, но по- късно от дружеството- възложител ги информирали, че „нямат нужда“ от тях.

Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което със съвпадане насрещните волеизявления на страните същият е бил валидно сключен и произвел съответни правни последици. Въз основа на така сключения договор за изпълнителя /праводател на ищеца/ е възникнало задължение да извърши работата по сервизно обслужване на централна климатична инсталация- съгласно заявката на възложителя, а за ответника /възложител/- да заплати уговореното за извършената работа възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Приемането на извършената работа при договора за изработка обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на изработеното от поръчващия, и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. За установяване качеството му на изправна страна по договора ищецът дължи пълно доказване на обстоятелствата, обосноваващи претенцията му, а именно: че е извършил уговорената работа точно- в количествено, качествено и времево отношение, и че работата е била приета от възложителя по договора без възражения, а в противен случай- че работата не е била приета от страна на последния, но отговорността за това е негова, а не на изпълнителя.

Съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за дадено от страна на „Б. И.“ ЕООД изпълнение по договора за изработка и за приемане на работата от страна на ответника- възложител по договора, без възражения. Като изправна страна по договора цедентът „Б. И.“ ЕООД, респ. цесионерът „Б.“ ЕООД е материално-правно легитимиран да претендира процесното договорно възнаграждение.

Според събраните доказателства във връзка с изпълнението на процесния договор са съставени цитираните две работни карти, подписани от представител на ответното дружество, и впоследствие от изпълнителя е издадена процесната фактура, датираща от 3.04.2017 г.- на стойност 1139.40 лв. /с ДДС/, представляваща претендираното по настоящото дело договорно възнаграждение, дължимо за „ремонт по оферта от 28.11.2016 г. /без позиции 1 и 2/ и допълнителни материали- датчик“.

Неоснователно е заявеното от ответника възражение, че една от работните карти не била подписана от негов представител, съответно не било налице изискуемото от закона приемане на работата. Дори да се приеме, че лицето, подписало работната карта за възложителя, не е било оправомощено за това, приложима в случая е разпоредбата на чл.301 ТЗ, установяваща презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца с извършените от негово име без представителна власт действия, ако същият не се е 3 противопоставил веднага след узнаването им. За разлика от гражданското право, при което извършените от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт правни действия изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката- чл.42, ал.2 ЗЗД/, при търговските сделки /каквато е процесната/ законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на действията, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването. В случая изискването по чл.301 ТЗ за противопоставяне веднага след узнаването не е спазено от ответника, поради което и извършените от служител на ответника действия следва да се считат потвърдени от него при условията на чл.301 ТЗ- чрез непротивопоставяне.

Възражение в горния смисъл е направено от ответника в подадения на 12.06.2020 г. писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, като според посоченото от ответника процесната данъчна фактура е осчетоводена своевременно от него /през периода м.04.- м.05.2017 г./, т.е. узнаването на оспорените действия е станало най- късно в края на м.05.2017 г., поради което и заявеното от ответника едва в хода на настоящото съдебно производство /с отговора от 12.06.2020 г./ противопоставяне на документираното с работната карта и фактурата приемане на работата не отговаря на изискването за противопоставяне „веднага след узнаването” по смисъла на чл.301 ТЗ, съответно законовата презумпция не е оборена от него.

По същата причина и действията по отразяване на процесната фактура в счетоводството на ответника и включването й в дневника му за покупки, независимо как в действителност е осчетоводено задължението /вземането/, са равнозначни на признание за съществуването на вземане на доставчика/ изпълнителя по фактурата.

Основание за извършените от ответника счетоводни записвания е извършването на реална доставка /по която същият е получател на стоки и услуги/, поради което и с оглед останалите събрани по делото доказателства /вкл. св. показания на Ц.Ц./ следва да се приеме, че процесните услуги- на стойност 1 139.40 лв., са били доставени на ответника и приети от него.

С оглед установеното по делото приемане на изработеното от ответника по сключения с „Б. И.“ ЕООД договор за изработка за ответника- възложител е възникнало задължение да заплати дължимото за изработката възнаграждение в размер на 1 139.40 лв. Налице са визираните в разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД предпоставки, поради което и предявеният от „Б.“ ЕООД- в качеството на цесионер по валидно сключен договор за цесия, съобщен на длъжника, иск за признаване дължимостта на процесната сума /главница/, ведно със законната лихва от завеждане на делото, правилно е уважен с обжалваното решение.

Конкретни доводи срещу основанието и размера на претендираното от ищеца 4 акцесорно вземане за мораторна лихва във въззивната жалба на „П.“ ЕООД не се съдържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока, а следва да потвърди решението в тази част.

При тези съображения, поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора /в частта по иска по чл.266 ЗЗД/ и неоснователност на релевираните във въззивната жалба доводи първоинстанционното решение следва изцяло да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да заплати сумата 450 лв.- разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.06.2021 г., постановено по гр. дело № 54436/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, поправено с Решение от 9.07.2021 г.

ОСЪЖДА „П.“ ООД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на „Б.“ ЕООД- гр.

София /ЕИК *******/ сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5