Решение № 246 от 19.10.2020, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 412/2020
- Вид
- Решение № 246
- Подписан
- 19.10.2020
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310,ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал. 1 т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
Номер 246
16.10.2020 г.
Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Смолян
Втори въззивен граждански състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20205400500412 по описа за 2020 година
Производството е по чл.310,ал.1 т.1 ГПК
С решение №60462/28.07.2020г. по гр.д. №245/2020г. Смолянският районен съд е отхвърлил предявените от Н. В. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.Смолян, ул. «Петко Р. Славейков» №7 против «КЛИНЪР» ООД с ЕИК 108530553 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н Тракия, ж.к.Тракия, ул.»Освобождение» №32, ет.3, ап.1 ,представлявано от управителя Хр. В. Хр. искове за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед №128/31.12.2019г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, за възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност “шофьор на специализиран автомобил” в ответното дружество, както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за период от шест месеца, считано от датата на уволнението, а именно за периода 31.12.2019г.-30.06.2020г. в общ размер на 5 289,60 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска28.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата , като неоснователни и недоказани.Осъдил е
Н. В. Н. да заплати на «КЛИНЪР» ООД с ЕИК
108530553 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, представлявано от управителя Хр. В. Хр. разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№606610/11.08.2020г. от Н.В. Н. от гр.Смолян чрез адв.Св. Н. против решение №60462/28.07.2020г. по гр.д.
№245/2020г.по описа на Смолянски районен съд като прави възражения за допуснати нарушения на процесуални и материалния закон и необоснованост.Твърди ,че е безспорен факт по делото , че в края на 2019 1 година, Община Смолян избира ново дружество, което да изпълнява услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота в Община Смолян. В резултат на посоченото договорът с ответника „Клинър“ ООД е прекратен и е сключен нов договор с „Еко - Титан Груп“ АД.Твърди ,че работниците и служителите в „Клинър“ ООД (88 на брой, съгласно заключението на в.л.), са подписали молби за прекратяване на трудовото си правоотношение с „Клинър“ ООД, на основание, т.нар. „взаимно съгласие“.За да отхвърли предявения иск, районният съд е приел , че от доказателствата по делото може да се направи извод за съвпадение на волята на двете страни по трудовото правоотношение, за неговото прекратяване по взаимно съгласие.
Прието е, че обстоятелството че ищеца не е назначен на работа в другото дружество „Еко Титан Груп“ АД не опорочава по никакъв начин прекратяването на трудовото правоотношение.Намира този извод за неправилен. Счита, че съда не е извършил вярна преценка на действителната воля и съзнание, с което жалбоподателят е подписал молбата за прекратяване на трудовото си правоотношение. От събраните доказателства по делото счита ,че се установява ,че фактическият състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ не е осъществен, защото волята на доверителя и не е била за напускане и прекратяване на трудовото му правоотношение, а за оставане на работа чрез „преназначаване“ от едно дружество в друго.Моли съда да обърне внимание ,че в отговора по реда на чл.176 от ГПК, лично управителят на „Клинър“ ООД е посочил „Основанието за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и Клинър, е че вече нямали договор с община Смолян“.Освен това твърди ,че всички работници и служители, включително и жалбоподателя са подписали молби за прекратяване на трудовото им правоотношение. Едновременно с молбата за напускане са подписани молби за назначаване в „Еко - Титан Груп“ АД. Като в този смисъл са показанията на св. Т. и св. .Г..Моли съда да обърне внимание ,че и двата вида молби са били предварително попълнени. Молбата за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е подготвена и попълнена, лично от св.Г.,който дава показания „ Аз попълвах тези заявления за напускане, но паралелно с това вървеше и молба за назначаване“.Счита ,че и двете молби са подписани в офиса на Клинър ООД, който в последствие става офис на „Еко - Титан Груп“ АД. В тази връзка св.Тодоров установява „Офиса на старото дружеството и новото съвпадат,а св.Горанов установява „Цялата база и на двете фирми, техниката, колите, сервизната база, всичко е същото “.Моли съда да обърне внимание ,че свидетелите еднопосочно установяват, че молбите не са входирани от ищеца и останалите работници, а са останали в стаята, в която са подписани. Св. Г. сочи: „.окомплектоваха се и част от тях се изпратиха за Кърджали /молбите за напускане/, а другите, /за назначаване/ се изпратиха по куриер в Хасково“Счита ,че доверителя и е подписал молбата за напускане, със съзнанието, че това е начина да се премине на работа от едната фирма към другата и да не се прекъсва работния процес.Моли съда да обърне внимание на показанията на св.Г., който казва“Въпросът е попълвайки молбата за напускане и попълване паралелно молби за назначаване, това създава впечатление у хората, че всички ще бъдат назначени в новата фирма.
2
Вървеше сред хората приказката, че М. е казал, всички които ви освобождавам, ви назначавам. Хората го коментираха помежду си“.Моли съда да обърне внимание на съдебната експертиза в първата инстанция , която установява ,че на 31.12.2019 г.,от „Клинър“ ООД е депозирано уведомление по чл.62, ал.З от КТ НАП за прекратяване на трудовите договори на 88 работника, между които и ищеца. Същевременно с това, за 70 от освободените общо 88-те работника, уведомление НАП за регистрирани трудови договори с „Еко - Титан Груп“ АД е извършено три дни по-рано - на 27.12.2019 г. Счита ,че очевидно е било налице назначаване на работници от т.нар. „нов работодател“, преди дори работниците да са подписали молбите за прекратяване на трудовото си правоотношения с досегашния работодател, в лицето на ответника.Поради това моли съда да приеме извода , че ищеца, както и останалите работници, са депозирали молба, водени от убеждението, че ще продължат работа в друго дружество. Намира ,че това убеждение е формирано вследствие действията на работодателя. Дори само факта на поднасяне за подпис на двете молби едновременно, счита ,че е достатъчно основание да се приеме, че ищеца е подписал молбата със съзнание, че ще продължи да работи и то на същото работно място. Намира ,че извода на съда, че прекратяването на трудовия договор не се опорочава от това, че ищеца не е започнал работа в „Еко Титан Груп“ АД, е верен, но само поради една причина - защото прекратяването е опорочено още със самото подписване на молбата за прекратяване. Намира ,че е без значение дали и поради каква причина той не е бил приет на работа в новото дружество, къде е молбата му за назначаване и т.н. Счита ,че категорично не е налице съвпадение във волята на страните по делото да бъде прекратено трудовото правоотношение, защото жалбоподателя никога не е имал воля и желание да спре да работи и да си отиде в къщи.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№606935/03.09.2020г. от „Клинър „ООД гр.Пловдив чрез адв. Я.С., която поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение на районен съд гр.Смолян като законосъобразно и обосновано постановено като развива подробни доводи в отговора си за това .Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд гр.Смолян жалбоподателят Н.
В. Н. се явява лично и с пълномощника си адв.Св. Н., която поддържа изцяло въззивната жалба по подробни доводи и съображения в нея Представя писмена защита Претендира разноски за двете съдебни инстанции Смолянският окръжен съд намира,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , освободен от внасяне на държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Видно от приложения към делото на районен съд гр.Смолян трудов 3 договор № 56/03.08.2016 г. ищецът Н. В. Н. е работил в ответното дружество „Клинър“ ООД като шофьор на специализиран автомобил с основно трудово възнаграждение 600 лева.
Със Заповед № 128/31.12.2019 г. на основание чл. 325 т. 1 КТ е било прекратено трудовото правоотношение между „Клинър“ ООД и ищеца Н.
В.Н. считано от 31.12.2019 г., по взаимно съгласие.Видно от представеното на стр.52 от първоинстанционното дело заверено копие от заявление, Н.В.
Н. е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност шофьор на специализиран автомобил, считано от 31.12.2019 г. Видно обаче от изисканото в оригинал заявление на стр.132 от първоинстанционното дело върху цифрата 30 с коректор има поправка на 31. 12.2019г. В молбата е вписана дата31.12.2019г.От отговорите по реда на чл. 176 от ГПК на управителя на ответното дружество и от показанията на свидетелите Т., Г.,св.Г. се установява по безспорен начин ситуацията и обстоятелствата, при които ищецът е подписал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, които обстоятелства са от съществено значение ,за да може съдът да прецени дали е налице хипотезата на чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ.
На въпроси по реда на чл.176 ГПК ищецът Н. в първата инстанция е обяснил ,че на всички работници в „Клинър „ООД им било обяснено , че трябва да напишат и подпишат две молби за прекратяване на трудовител правоотношения и за назначаване в новата фирма „Еко Титан“ ,за да няма забавяне и работата да продължи Молбите за назначаване били с предварително попълнени данни и работниците само полагали подписите си.
Свид. Г.установява , че било обяснено, че всички, които са освободени от„Клинър „ООД ще бъдат назначени в „Еко Титан Груп“.М. Р., който отговарял за фирмата в гр. Смолян казал, че ще бъдат назначени впоследствие в другата фирма. Свидетелят сочи, че в никакъв случай не би подписал молба за прекратяване по взаимно съгласие, ако няма да бъде назначен със сто процента сигурност.Свидетелят установява ,че не е имало разяснения, че някои от лицата, които подават заявление за напускане, могат да не бъдат назначени. В този смисъл са и показанията на св Г. Категорично от показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели се установява , че на хората било обяснено, че ще продължат да работят в новата фирма и да попълнят едновременно молби за освобождаване и молби за назначаване.
Смолянският окръжен съд намира , че по никакъв начин не се установява ищецът /а и останалите работници от „Клинър“ ООД/ да е имал намерение и да иска да напусне работата си в „Клинър“ ООД.
Напротив,инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение е била насамия работодател „Клинър „ООД . Действително, ищецът е подписал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Съдът намира ,че ищеца не е бил мотивиран от личното си желание да преустанови работа, а е бил мотивиран от заявеното от съответните длъжностни лица в ответното дружество /в частност М. Р., 4 отговорник за гр. Смолян/, че с оглед преустановяване дейността на „Клинър“ ООД работниците продължават да работят в новата фирма, която ще осъществява същата дейност – „Еко Титан Груп“ АД, като за целта трябва да подпишат, както са и направили.Подписали са едновременно молби за освобождаване от „Клинър“ ООД и молби за назначаване в „Еко Титан Груп“ АД.
Настоящият състав намира ,че тези обстоятелства са съществени, за да се прецени наличието на хипотезата на чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ – взаимно съгласие,дали е било налице съгласие от страна на ищеца Н. В. Н. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Въззивният съд намира , че съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение у ищеца не е имало. Подписването на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение е резултат от нареждането на работодателя,който го е въвел в заблуждение. Показанията на свидетелите в първата инстанция са непротиворечиви и еднопосочни ,че никой от работниците не би подписал молба за освобождаване, ако им било казано, че не е сигурно, че ще бъдат назначени в другата фирма.