Решение № 632 от 28.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Варна, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110111064 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Ж. Я. И., ЕГН **********, с адрес: ***********, с която против „М.К.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***********, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сума в общ размер на 324,68 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №*/* г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор за заем Microcredit №*/* г., като на същата дата, между ищеца и ответника е сключен договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №*/* г.

С решение № 2814/29.07.2023 г. по гр. д. № *****/2022 г. по описа на ВРС, е прогласена нищожността на договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №*/* г., като накърняващ добрите нрави. Твърди се, че ищцата е извършила плащания по договора за заем и договора за допълнителни услуги, в общ размер на 1310,72 лева, от която – сума в размер на 324,68 лева възнаграждение за допълнителни услуги.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание страните не се явяват не се представляват.

1

С писмена молба по делото ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не заема становище по предявения иск, не

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: На 29.12.2021 г., между страните по делото е сключен договор за заем Microcredit №*/* г., като на същата дата, между ищеца и ответника е сключен договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №*/* г. С решение № 2814/29.07.2023 г. по гр. д. № *****/2022 г. по описа на ВРС, е прогласена нищожността на договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №*/* г.

По делото са прибщени следните писмени документи: решение №2814/29.07.2023 г. по гр.д.№*****/2022 г. по описа на ВРС; договор за заем Microcredit №*/* г.; договор от 29.12.2021 г. за допълнителни услуги към заем Microcredit №*/* г.

Претенцията на ищеца е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като в процесния случай приложение намират разпоредбите на ЗПК.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден фактическият състав на неоснователно обогатяване, при който престацията се извършва с оглед на начална липса на основание. По този иск в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумата в посочения размер, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на плащането, респективно за неговото задържане.

Съдът намира искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, за основателно. Предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК са налице, тъй като на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на същия е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

При горните доводи, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има 2 право на сторените разноски по делото в размер на 50 лева, като същите следва да бъдат възложени за плащане в тежест на ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Д. М. – АК – П., адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗА.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***********, да заплати на Ж. Я. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, сумата от 324,68 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №*/* г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното плащане., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***********, да заплати на Ж. Я. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, сторените разноски по делото в размер на 50 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***********, да заплати на адв. Д. В. М. – ПАК, с адрес:

*******, сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗА.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3