Определение № 960 от 06.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 960 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Ина Бр. М.ова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601145 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу протоколно определение от 27.01.2026 г., постановено по НОХД № 13118/2025 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, с което на основание чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В депозирания частен протест, прокурорът излага съображения на несъгласие с определението на първия съд и твърди, че същото е необосновано и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Прокурорът твърди, че в обвинителния акт са изложени подробно фактите и обстоятелствата, които очертават обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК свързани, както с неплащане на издръжка от подсъдимия за детето Е.М. Н.а и за детето Л.М. Н., така и са посочени съответните съдебни решения, въз основа на които е определен, а в последствие и изменен размерът на издръжката за всяко едно от двете деца. Твърди също, че не е налице допусната в обвинителния акт неяснота относно броя на неплатените от подсъдимия месечни вноски, както и относно дължимия размер на неплатената издръжка, които счита, че прецизно са изчислени, въз основа на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза. Прокурорът намира за необоснован извода на съда, че в обвинителния акт не е посочено правилно мястото на деянието твърдейки, че задължението за издръжка се изпълнява там, където децата живеят заедно с майката, която упражнява родителските права. Счита, че не са допуснати никакви процесуални нарушения, с които да се ограничава правото на защита на подсъдимия, защото ясно и точно са посочени онези факти и обстоятелства, които дават възможност на същия да разбере в какво е обвинен и къде е извършил деянието, за което е обвинен. Намира още, че ако има неточно изписани дати, в противоречие с доказателствата по делото или в диспозитива на обвинението, то очевидно става въпрос за очевидна фактическа грешка, което означава, че следва да се даде срок на прокурора тази грешка да бъде поправена, а не да бъде прекратено съдебното производство и да бъде връщано делото на СРП. Моли се за отмяна на протестираното определение, постановено от първата съдебна инстанция, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото върнато на СРП за отстраняване на допуснато в хода на 1 досъдебното производство съществено, но отстранимо процесуално нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частния протест, атакувания съдебен акт и материалите по досъдебното производство, намери за установено от фактическа страна, следното:

С внесен в Софийски районен съд от Софийска районна прокуратура обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимия М. И. Н. за две престъпления по чл. 183, ал. 1 НК, които според прокуратурата са извършени в периода от месец юли 2020 г. до месец ноември 2024 г., в гр. София, ж.к. ****, при които подсъдимият след като е бил осъден с Решение № 13/13.01.2020 г. по гр. д. № 2437/2019 г. на Районен съд Ловеч, влязло в законна сила на 13.01.2020 г. да издържа свой низходящ, а именно: дъщеря си Е.М. Н.а – родена на 07.04.2016 г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, чрез нейната майка и законен представител М.В. Н.а, което решение е изменено с Решение № 4573 от 14.03.2024 г. по описа на СРС, ГО, 86 състав по гр.д. № 47104/2020 г., влязло в законна сила на 14.03.2024 г., с което размерът на определената издръжка е завишен на 400 (четиристотин) лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 54 (петдесет и четири) вноски, от които 44 (четиридесет и четири) пълни месечни вноски и 10 (десет) непълни месечни вноски, както следва: за периода от месец юли 2020 г. до месец февруари 2024 г., включително 44 (четиридесет и четири) пълни месечни вноски, всяка в размер на 200 (двеста) лева и в общ размер на 8 800 (осем хиляди и осемстотин) лева; за периода от 01.03.2024 г. до 14.03.2024 г., включително 1 (една) непълна месечна вноска, в размер на 90 (деветдесет) лева; за периода от 15.03.2024 г. до 31.03.2024 г., включително 1 (една) непълна месечна вноска, в размер на 220 (двеста и двадесет) лева; за периода от месец април 2024 г. до месец ноември 2024 г., включително 8 (осем) пълни месечни вноски, всяка в размер на 400 (четиристотин) лева и в общ размер на 3 200 (три хиляди и двеста) лева, като общият размер на дължимата издръжка за посочения период възлиза на 12 310 (дванадесет хиляди триста и десет) лева и сина си Л.М. Н. – роден на 12.06.2014 г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, чрез неговата майка и законен представител М.В. Н.а, което решение е изменено с Решение № 4573 от 14.03.2024 г. по описа на СРС, ГО, 86 състав по гр.д. № 47104/2020 г., влязло в законна сила на 14.03.2024 г., с което размерът на определената издръжка е завишен на 400 (четиристотин) лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 54 (петдесет и четири) вноски, от които 44 (четиридесет и четири) пълни месечни вноски и 10 (десет) непълни месечни вноски, както следва: за периода от месец юли 2020 г. до месец февруари 2024 г., включително 44 (четиридесет и четири) пълни месечни вноски, всяка в размер на 200 (двеста) лева и в общ размер на 8 800 (осем хиляди и осемстотин) лева; за периода от 01.03.2024 г. до 14.03.2024 г., включително 1 (една) непълна месечна вноска, в размер на 90 (деветдесет) лева; за периода от 15.03.2024 г. до 31.03.2024 г., включително 1 (една) непълна месечна вноска, в размер на 220 (двеста и двадесет) лева; за периода от месец април 2024 г. до месец ноември 2024 г., включително 8 (осем) пълни месечни вноски, всяка в размер на 400 (четиристотин) лева и в общ размер на 3 200 (три хиляди и двеста) лева, като общият размер на дължимата издръжка за посочения период възлиза на 12 310 (дванадесет хиляди триста и десет) лева.

Първият съд, в насроченото от него по делото разпоредително заседание, е разгледал и обсъдил въпросите визирани в процесуалната норма на чл. 248, ал. 1 НПК. При обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права подсъдимия М. И.

Н., поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за тяхното отстраняване. Първоинстанционният съд, за да прекрати съдебното производство по делото, е посочил в своето определение, че обвинителният акт не отговаря, както на предвидените в 2 разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК императивни изисквания за неговата редовност, така и на установения в ТР № 2/2002г. на ОСНК, ВКС минимален задължителен стандарт, предпоставящ неговата законосъобразност от формална страна. Първият съд е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени фактите, очертаващи пространствените параметри на деянията, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н., както и не е ясно, каква е връзката между поведението на подсъдимия и индивидуализирания в заключителната част на обвинителния акт административен адрес, който е в град София. Първият съд е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е изнесено и твърдение, че според първоначалното решение, определящо размера на дължимата издръжка, децата е следвало да живеят на адреса на своята майка в гр. Ловеч, което от своя страна води до противоречие между обстоятелствената и заключителната част на прокурорския акт. На следващо място, първият съд е посочил, че е налице неяснота и относно датата на която прокурорът счита, че е влязло в сила Решение № 4573 по гр. д.

№47104/2020 г. по описа на СРС, Г О , 86 състав, за неизпълнението на което ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Н., защото в обстоятелствената част се сочи дата на неговото влизане в сила - 14.02.2024 г., а в заключителната част се посочва дата 14.03.2024 г. Първият съд е констатирал още, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са разграничени периодите, които обаче се индивидуализират от прокурора в заключителната част на същия, поради което не става ясно дали те съвпадат или следват периода, за който спрямо подсъдимия М.ов е била постановена присъда за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, с която е била приложена привилегията на чл. 183, ал. 3 НК, както и липсва пояснение от кое осъдително решение на гражданския съд произтичат сумите за всеки от така обособените в заключителната част периоди – дали първоначалното, постановено от Районен съд Ловеч, или това, с което е изменен размерът на издръжката за двете малолетни деца, постановено от СРС. На последно място първият съд е посочил, че е налице противоречие между твърдението на прокурора за броя на неплатените месечни вноски „от месец юли 2020 г. до месец февруари 2024 г.“, предвид това, че действителният им брой, съобразно месеците, възлизат на петдесет и шест месеца, а не на посочените четиридесет и четири месеца. В заключение контролираният съд е посочил, че така констатираните пороци не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на процеса, което предпоставя прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на наблюдаващия прокурор за тяхното надлежно отстраняване, т.к. с тяхното допускане се ограничава, както възможността на подсъдимия да разбере правилно повдигнатото му обвинение, но така и да организира в пълнота своето право на защита, а също и възможността на съда да постанови един правилен и законосъобразен съдебен акт. При така изложените съображения, първият съд е прекратил съдебното производство по делото, в проведеното от него разпоредително заседание и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка, намира от правна страна следното:

Протестът е процесуално допустим, депозиран е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок. Разгледан по същество същият е неоснователен.

Въззивният съд, след като се запозна не само с изложените от районния съд съображения, довели до прекратяване на съдебното производство по делото, но и с изготвения на основание чл. 246, ал. 2 НПК и внесен от прокурор при СРП за разглеждане в съда обвинителен акт, намери определението на първия съд за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.

От изложените от прокурора съображения на несъгласие с протестираното първоинстанционно определение е видно, че на държавният обвинител е ясно 3 предназначението на процесуалния документ, който е изготвил, а именно внесения в съда обвинителен акт, който следва да формулира окончателно претенцията на прокурора срещу подсъдимото лице, както и че в рамките на тази претенция същия следва да организира своята линия на защита. Независимо от това обаче, прокурорът неоснователно в своя частен протест излага съображения, които не почиват на смисъла на процесуалните норми, визирани в чл. 246, ал. 2 и чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, както и на задължителните, не само за съда, но и за прокурора, указания в ТР № 2/2002г. на ОСНК, ВКС, свързани с редовността на обвинителния акт. Въззивният съд намира, че отправените от прокурора упреци към процесуалната дейност на първия съд не почиват на установените в НПК разпоредби, поради което и на прокурора следва да се обърне внимание на това, че в хода на съдебната фаза на процеса, съдът е този който решава възникналите процесуални въпроси и несъмнено, в хода на разпоредителното съдебно заседание, един от тези въпроси е въпросът по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.