Решение № 24 от 27.02.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. В., 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. П. Й. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Гражданско дело № 20231300100182 по описа за 2023 година

Производствато е по Чл.432 Кодекса за застраховането (пряк иск на увреденото лице ).

Делото е образувано по исковата молба на В. В. Г., с ЕГН : **********, с постоянен адрес в гр.В. чрез адв. К. Г. - АК – В. със съдебен адрес : гр.В. против ЗК „Л. И.” АД. вписано в ТР при АВ с ЕИК . със седалище и адрес на управление в гр.С.

Ищцата твърди ,че е дъщеря на починалият вследствие на ПТП В. Т. Г..

Твърди ,че на 17.07.2018 г., около 0,40 часа на път I-1 /Е - 79/ при км 67+000 е настъпило ПТП, при което л.а. „Фолкфаген Шаран” с рег. №СВ МС, управляван от Г. Н. Г. от гр.С., ЕГН : ********** е нарушил правилата за движение по пътищата, като при пътна маркировка забранена за пресичане „М1” навлиза в лявата пътна лента и блъска челно насрещно движещият се лек автомобил „Тойота Пикник” с рег. №ВН ВВ, управляван от водач Е. В. В., в резултат на което настъпва ПТП ,от което е причинена смъртта на В. Т. Г., който е бил пътник в л.а. „Тойота Пикник” и се е возил на предната дясна седалка до водача на автомобила Е. Б.

По случая било образувано ДП №ЗМ -131/2018г. по описа на ОДМВР В. прокурорска преписка №1679/2018г. по описа на ОП - В. която 1 приключила с внесен в Окръжен съд - В. обвинителен акт и образувано по същият НОХ дело №171/2020г. срещу водача на л.а. „Фолкфаген Шаран” с рег. №СВ МС - Г. Н. Г. от гр.С., ЕГН : **********.

Делото било приключило с осъдителна Присъда №65/24.11.2020 г.,с която водачът на л.а. „Фолксфаген Шаран” е признат за виновен и му е наложено окончателно наказание „лишаване от свобода”за срок от 3 години, което наказание на основание чл.57, т.З от ЗИНЗС следва да изтърпи при условията на „общ” режим.

Присъдата била обжалвана от осъденото лице пред Апелативен съд - С., който с Решение №24137/28.04.2021 г. е изменил присъдата в частта относно наказанието, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил така определеното наказание от 3 години лишаване от свобода за изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила, като в останалата част потвърждава присъдата.

Присъдата била влязла в законна сила на 20.09.2021г., видно от представеното заверено копие на същата.

За увреждащия лек автомобил „Фолкфаген Шаран” с рег. №СВ МС, управляван от Г. Н. Г. от гр.С., ЕГН : ********** имало сключена застраховка

“Гражданска отговорност”, застрахователна полица

№ВG/22/118001965256 от 08.07.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 09.07.2018 г. до 08.07.2019 г. със ЗК „Л. И.” АД - гр.С..По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС в размер на 10 000 000 лева, която сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018 г.

Видно било от датата на настъпване на застрахователното събитие 17.07.2018 г. ,че ответното дружество е задължено да покрие имуществените и неимуществени вреди, причинени от увреждащия лек автомобил „Фолкфаген Шаран” с рег. №СВ МС, управляван от Г. Н. Г. от гр.С., ЕГН :

**********.

На основание чл.380 от Кодекса на застраховането, на 09.12.2021 г. пред ответното дружество - застраховател била депозирана застрахователна 2 претенция вх.№5300347502508, с която застрахователят бил приканен да заплати сумата от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева за причинените неимуществени вреди от смъртта на баща и В. Т. Г., като в изпълнение разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ към претенцията била представена и банкова сметка, по която да бъде преведена претендираната сума. Към настоящият момент все още нямало извършено плащане от страна на застрахователите.

От фактическа страна ищцата твърди ,че много тежко преживяла загубата на баща си В. Т. Г. Между двамата имало силна емоционална връзка.

Към момента на загубата на бащата ищцата била студентка в гр.С., учела приложно изкуство, като баща и редовно изпращал пари за издръжката по време на следването. Тя непрекъснато контактувала с него по телефона, като на ден се чували по няколко пъти. Постоянно искала съвети от него, свързани с различни нейни проблеми от живота, като за нея той освен баща бил и поголям брат и учител и човек, на който винаги и по всяко време можело да разчита.Тя била изключително привързана към него и използвала всеки празник или времето, през което и било възможно да се прибере от гр.С. в гр.В., за да се вижда с него и да прекарва повече време заедно с него.След инцидента спряла да празнува празници, а болката и била съкрушителна.

След смъртта му се затворила за дълъг период от време, не излизала с приятели, състуденти или познати, освен до университета, не контактувала вече почти с никой, в това число със своите познати и приятели в университета. Изпаднала в безтегловност, в тежко депресивно състояние, което дори и в момента все още не можела да преодолее напълно.

С оглед на изложеното причинените и болки и страдания следвало да бъдат компенсирани. Безспорно било, че неимуществените вреди имали по голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, то не можело да върне бащата, но би обезпечило удоволетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт, като това обезщетение имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

3

Намира, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително причинените болки и страдания от причинената смърт на бащата, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и трайната съдебна практика при компенсиране на вреди от този вид.

Иска се да бъде постановено решение,с което с което на основание чл.432. ал.1 от КЗ, във връзка е чл.380 от КЗ. във връзка с чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД да се осъди ответникът ЗК „Л И.” АД, вписан в ТР при АВ с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С. да заплати на В. В. Г.. с ЕГН : **********, с постоянен адрес в гр.В. сумата от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева главница, за причинените и неимуществени вреди /претърпени болки, страдания, страх, уплаха/ в резултат на смъртта на баща и В. Т. Г. в резултат на претърпяното ПТП, описано по-горе в исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждане 25.07.2018 г. съгласно чл.429, ал.З от КЗ, във връзка с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното издължаване.

Претендират се също така сторените разноски по делото, а именно адвокатско възнаграждение на адв. К. Г. от Видинска Адвокатска кО.ия, който е освободил ищцата от внасянето им на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като се иска настоящата молба да се счита за списък на разноски.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л. И. АД,вписана в Търговския регистър, с ЕИК . със седалище и адрес на управление:гр. С. представлявана заедно от В. И. и П. Д. - Изпълнителни директори,чрез пълномощника юрисконсулт К. М.

С отговора се оспорват изцяло предявените искови претенции по основание и размер.

Оспорват се предявените искове за неимуществени вреди по основание и по размер, като същите се считат за недължими и прекомерни.

Оспорват се всички сторени в исковата молба твърдения по основанието на предявената от името на В. В. Г. претенция срещу ЗК „Л.И. АД за обезвреда на неимуществени вреди.

Оспорват се твърденията за механизма, изложени в исковата молба, 4 като се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия В. Т. Г. към настъпването на собствените му травми, довели до смъртта му, а оттам и за настъпилите неимуществени вреди за ищцата, поради извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, изразило се в пътуването му в моторно превозно средство без поставен обезопасителен колан.

Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалия не било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото бил предвиден конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което е бил възможен контакта на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на автомобила и от което са настъпили травмите и смъртта му. Твърди се, че телесните травми на пострадалия са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и че са настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което се поддържа възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травми и смъртта му при осъществяване на транспортния инцидент.

Сочи се ,че обективни данни за положението на пострадалия В. Т. Г. към момента на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие се установявали от документите по ДП № 131/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - В., сред които и протокол за оглед на местопроизшествие. От цитираните документи се установявало, че към момента на удара, пострадалият В. Г. е пътувал в лек автомобил марка „Тойота”, модел „Пикник”, с рег.№ ВН ВВ на предна дясна седалка. На страница № 7 от огледния протокол било описано, че петно с червеникаво кафяв цвят се наблюдава върху предна дясна (пътническа) седалка, която е в легнало положение.

Фотоалбумът на страница № 15 потвърждавал, че седалката, на която с е возил пострадалия, е в легнало положение.

Положението на пострадалия В. Г. към момента на ПТП се потвърждавало и от заключителното мнение на Г. П. - разследващ полицай в сектор „Разследване РУ- В., отдел „Разследване” при ОД на МВР - В. по ДП 3683М№ 131/2018г. по описа на ОД на МВР - В. съгласно което при 5 пристигане на местопроизшествието било установено, че пътникът Г. е бил на предна дясна седалка, която е била смъкната назад, като Г. е бил без поставен обезопасителен колан.

Гореизложеното водело до извод, че пострадалият е бил в легнало положение, без правилно поставен обезопасителен колан, като след настъпилото ПТП тялото му се е движело свободно в купето на автомобила и главата и гърдите му са се ударили в части от купето.

По време на пътуването пострадалият В. Г. бил смъкнал облегалката на седалката си, като се е возил в легнало положение, вероятно с цел почивка, като съзнателно не бил поставил обезопасителния си колан, макар да е знаел, че тялото му вероятно ще бъде в отпуснато състояние и че няма да има възможност да наблюдава пътя и да се подготви за евентуална опасност. С действията си пострадалият Г. бил допринесъл за настъпването на собствените му травми, довели до смъртта му, а от там и за настъпилите неимуществени вреди за ищцата.

Твърди се , че при положение, че пострадалия е бил с правилно поставен обезопасителен колан по времето на настъпване на ПТП, нямало да настъпят констатираните травми и неговата смърт, а други по-леки по медикобиологичен характер травми.

Оспорват се твърденията за търпени неимуществени вреди ,заявени като основание на предявената в настоящото производство искова претенция, като се оспорва причинно- следствена връзка между заявените неимуществени вреди и механизма на произшествието. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за интензитет и проявление на твърдените неимуществени вреди. Оспорват се твърденията за естеството и за съществуването на описаните отношения между ищцата и пострадалото лице, за оказвана морална подкрепа, за семейна общност, за близост и разбирателство, като се оспорва същите да са били прекъснати по причина от настъпване на пътнотранспортното произшествие. Оспорват се твърденията за негативно отражение на събитието върху здравословното и емоционално състояние на ищцата.