Протокол № 363 от 29.09.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 363 гр. Сливен, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Б. Костова при участието на секретаря Пенка М. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Б. Костова Гражданско дело № 20262200100046 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:37 часа се явиха:

Ищците И. С. И., редовно призована, се явява лично.

Ищцата К. И. И., редовно призована, не се явява.

За двете ищци се явява адв. Д. С. от АК-Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 07.05.2025 година.

Ответникът Г. К. Д., редовно призован се явява лично и с адв. М. С. от АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 09.03.2025 година.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

АДВ. С.: Уважаема госпожо Председател, водим допуснатите двама свидетели и моля да бъдат разпитани.

АДВ. С.: Уважаема госпожо Председател, водим допуснатите трима свидетели и моля да бъдат разпитани.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените свидетели.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

З. Д. Т. - на ** г., българка, българска гражданка, с полувисше образование, вдовица, неосъждана, без родство със страните по делото и техни представители.

1

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам ищцата И.. Съседи сме. В съседни блокове живеем. В един квартал сме. Познавам я от много години, може би от 30-40 години, откакто живеем там. Приятелки сме, много отдавна и понеже сме възрастни се събираме, особено след като се пенсионирахме, редовно се събираме. Зная, че преди години тяхното жилище е дадено на ответника Г..

Ходила съм много пъти при нея, те развиват бизнес, тя много му помагаше, виждала съм закуски много да правят, това го знам, обаче от там нататък не, той как се е грижил за нея не съм виждала. Ответникът Г. сега си живее на с.

К., неговото село. Тя живее сама. Аз като съм ходила, тя сама живее в апартамента. В апартамента, който са прехвърлили на Г. живее И.. Аз не съм виждала Г. да прави ремонти по апартамента. Не мога да кажа дали И. е търсила Г. за помощ. Две-три години имах заболяване и нямах впечатления. И. не е здрава, има проблеми с краката, с кръвното. Нея я обслужва социален патронаж. Носят й храна. Това го виждам всеки ден и има жена, която й помага всеки ден. Предполагам с домашните неща, с почистване на жилището. Не съм била там. Мисля, че по два часа имат на ден, когото я обслужват. Аз живея през два блока, даже през три. То кварталчето ни е малко. То се говори в квартала, че имота е прехвърлен на Г.. Не мога да кажа дали на Г. или и на жена му. Не живеят заедно Г. и жена му. И. има внук. Г. има син. Няма да го позная, защото беше малък. Съпруга на И. почина. Мен ме нямаше тогава, отсъствах от града. И. имаше травми на долните крайници.

Не зная кой се е грижил тогава за нея. Преди 1992 година не познавам живота на И.. Тя преди беше много трудолюбива, редовно помагаше, те там развиват бизнес, получава стока, разнася я. В това отношение промяната е на лице. Не ми е споделяла дали й стигат парите. Не ми е споделяла нищо за пари. Не сме говорили. Не се е оплаквала, че няма пари.

Страните: Нямаме въпроси.

Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

Г. К. Е. – ** г., българка, български гражданин, със средно образование, неосъждана, омъжена, без родство със страните по делото и техни представители.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: И. я познавам като пациентка.Аз работя в болницата и съпруга ми. Работихме, вече сме пенсионери. Той работеше в 2 ортопедична операционна, а аз като санитари в Кардиология. Чрез него се запознах с И.. В последствие ме е викала да й купувам разни неща. И. лежа в Ортопедия. Чрез съпруга си от там я познавам. Отделенията ни са едно до друго. Аз бях в Кардиология. И. беше със счупен крак. Първия крак като беше счупен, тогава не се познавахме, вече за втория, след това имаше и счупена ръка. След това в Н. З. ходихме да й помагаме да й сменяме превръзката. Бих казала, че често й помагахме. К. е дъщерята на И., заедно с нея сме я карали И. в болницата на контролни прегледи. К. се грижи за майка си. Когато сме ходили на превръзки, К. е била с нас и е носила необходимите материали.

Този човек, Г., като сме ходили сме го виждали само два пъти - само до вратата и се връща обратно. Нищо повече. Нито е носил нещо, нито е вземал нищо. Даже и не се е обаждал. Не сме разговаряли. Само се е показвал на вратата и се е връщал обратно. В дома й се грижеше К., когато И. счупи втория крак. При счупването на ръката - К. ходеше и снабдяваше каквото трябва, това което знам. И. живее сама в апартамента. И. има социален работник. Тя ходеше вторник и петък да й помага - готвят, носят й храна, каквото й е необходима и сме се чували и тя е казвала, че й купуват лекарства.

Това го знам от нея. Каквото й е необходимо ходиха да купува с тази жена.

Такива подробности Г. да й е отказвал помощ - не зная. Зная, че от доста време не са си говорили с Г.. Той не е ходил при нея да носи каквото й трябва. Само тази жена – социалния работник. К. мисля, че към социални грижи работеше, когато И. беше болна. Когато беше операция или когато е закарана, господина /посочва ответника Г./ беше в коридора на пейката. След като я изписаха от болницата, той слезна и си седна колата, а съпруга ми я свали с инвалидната количка долу и я сложи в колата на К. и после с един съсед са я качили до четвъртия етаж с един стол. Когато си счупи ръката мисля, че К. беше я завела на лекар. Аз не се сещам, кога са я довели и в колко часа е дошла.

Внука на И. не го познавам. Сега пред залата го видях за първи път. Той каза:

„бабо, здравей.“ Последно при И. съм ходила може би преди 1-2-3 седмици съм ходила в апартамента. Ние се чуваме най-редовно. Ходя и при нея и при една друга позната. В много добри условия живее И., има проблеми със слуха. К. май тогава беше оперирана и аз ходих за слухов апарат. Очите на И. са оперирани и К. я води по лекари. Не ми е споделяла нищо за пари дали й стигат. Аз не съм й купувала лекарства. Или К. й е вземала лекарства, или тази жена – социалната работничка.

Страните: Нямаме въпроси.

Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

Р. М. М. - на ** г., българин, български гражданин, средно-специално образование, женен, неосъждан, без родство със страните по делото и техни представители.

3

РАЗПИТАНА КАЗА: Живея в гр. Н. З. от **** година на ул. *******.

Баба И. живее в гр. Н. З., ул. ******* от **** година на този адрес. Ние сме първите, дето влязохме. Помня баба И. и нейния съпруг. До 1999 година живееха заедно, нормално. Вече после разбрах, че апартамента е прехвърлен на Г., понеже нямаха доверие на дъщеря си. Остави сина си на седем месеца в комшиите, следващия път пак и явно нямаха доверие и затова са решили да го прехвърлят на Г., понеже те го уважаваха като син, единия и другия /дядо И. и леля И./. Дядо И. го боготвореше. Не съм чул някой да каже лоша дума срещу него. Дядо И. почина 2014 година. Беше на село, там работеха с Г., гледаха животни, ниви и след като е получил инсулта. Малко беше в Н. З. в апартамента, беше и известно време на баните, на дом за възрастни малко и после в Н. З. в апартамента. Той лежеше. Г. се грижеше за него. Ходиха да пазарят, за лекарства, консумативи, ходеше да взема рехабилитаторката, да му правят процедури и раздвижвания. Не съм присъствал на погребението. Г. плащаше разходите за погребението. Това го зная от него и от близките. Баба И. има счупена ключица един път, после крака. Г. единия път я води в болницата. Г. със сина си я водиха в друга болница. Внука му викам“ Къде отиваш?“, той вика: „Отивам при баба в С. да я видя“. Грижеше се, пазареше, въглища носеше, дърва цели чували зимата наредени. На петия етаж носи до горе, аз му казах да намери някой, той ми каза, че не му тежи и аз я уважавам.

К. я познавам, но с години не съм я виждал. Последните 2-3 години не съм я виждал и не е идвала в това жилище. Има си собствено. Свидетелката преди малко Ганка съм я виждал. Първата свидетелка я познавам, втората свидетелка не съм я виждал. С първата свидетелка излизат на разходки сутрин, вечер излизат, като е хубаво времето, приказват си комшийките. Баба И. ходи на разходки около блока. Може да е бавно, но слиза. Има един гараж малко в страни, до комшийката в другия блок ходи, приказват си и там сядат.

Бавно, но ходи. Г. всичко се е грижил за нея, за храни, помагал й е. Разноските ги плаща Г., застраховки на апартамента, също. Понеже имаме застраховки на апартамента имаме и когато стана градушката, всичко той плаща, застраховката на негово име. Всички разходи и сега, където събираме средствата всеки месец по 20 евро, всичко той плаща. Даже сега за ремонта на покрива той поема разноските. Дограма има сменена. Вътре Ивайло боядисва.

Внука й е И. Г. плаща ремонтите. Това го зная от него. Един-два пъти съм виждал жена от социалния патронаж за много кратко време да идва, срещахме се по стъпалата. За кратко време и си тръгва. Лично ми казва баба И., че има пари. Г. поема разходите, когато е била в болницата. Няма от къде другаде пари за разходите, Г. ги плаща. Всичките тези неща си споделяме, от Г. ги зная.

Някои неща се виждат. Всичко, което казах е самата истина. Не съм злонамерен нито към единия, нито към другия. Казвам самата истина и нищо повече. Някои неща ми ги е споделял Г.. Аз нали виждам като носи Г. и храна, и въглища и дърва носи.

Страните: Нямаме въпроси.

4

Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

И. Г. Д. - на ** г., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, внук на ищцата И. И. по майчина линия, син на ищцата К. И. и син на ответника, желае да свидетелства.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Дядо ми почина 2014 година, януари месец. Той живееше в с. Р.. Той си живееше в с. Р., там си беше сам. Аз като идвах ходих там да му помага. Не съм стоял в Н. З. постоянно. Тогава е бил пак сам, когато е паднал го беше намерил един негов приятел. След това го взеха в Н. З., татко го гледа. Той беше на легло, не можеше да говори и да се движи. Ядене, хигиена, това се осигуряваше от баща ми, денонощно. Той не можа да се възстанови близо година. Така или иначе той не се възстанови. Аз бях на погребението. Баща ми организира погребението и го заплати. Знам за прехвърлянето на апартамента. За да го прехвърлят на него, моята „скъпа“, когато съм бил на 8 месеца ме е оставила в съседите и написала бележка на своите родители къде да ме търсят. Майка ми никой не я знае къде живее.

Баща ми живееше във въпросния апартамент, заедно с баба И. и дядо И..

Татко и дядо се грижиха за издръжката на апартамента, предполагам, защото тогава съм бил малък. Аз бях в Н. З. първия път баба като си счупи крака.

Правих ремонт в апартамент, слагах ламинат, нова секция, изолация през 2015 година. След като почина дядо това беше. Дали беше 2014 година лятото или 2015 година лятото, ще объркам. Ремонта го правих аз с още един мой приятел от П.. Не сме давали пари за труд. Аз платих материалите. Баща ми ми даваше пари за гипскартон, за изолация, за бои, за част от материалите. Остъклението на терасата го прави татко, също е правено от баща ми. 2016 година лятото, или края на лятото баба се беше обидила, че паднала, прибрахме се, нищо ми няма каза, така един-два дни аз бях с колата само я свалихме и с линейка я докарахме в С.. Тук й смениха ставата, после си я взехме в Н. З. и я гледахме.

Татко я гледаше. Вечер аз ходих да вземам една жена да й бие инжекции.

Татко заплащаше инжекциите. Майка ми не се е включвала в грижи за мен, камо ли за други. Майка крака й не беше стъпвал там колко години. После 2021 година пак направила нещо баба с крака. Татко ми беше казал. Баща ми се е грижил за нея. Няма да тръгна от П. само за едно каране. Той ги е поемал всичките работи. Добре е устроен живота на баба ми в апартамента. Има абсолютно всичко, необходимо за едно домакинство, хладилник, пералня, печка, котлони, телевизор. Всичко работи. Има и климатик. Цял живот разходите ги плаща баща ми. Майка ми К. в момента живее в с. Р., в къщата на баща си. Иначе има апартамент в гр. Н. З.. Не живее с баба. Не е правила поддръжка на апартамента за баба. В нейния начин на живот няма никаква 5 промяна, освен, че е поостаряла. Грижите са поемат от баща ми. Не е имало такова нещо баща ми да й откаже помощ. Винаги се е отзовавал. Те от едно време той им е като син. Последните години, или последната една година майка и дъщеря поради каква причина го правят всичко това. И пак мога да кажа, че отношенията им са добри. Говорят си. Говоря за баба и за баща ми.