Решение № 4884 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4884 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20241110118429 по описа за 2024 година

Ищецът “Д..........“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско+” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 11 054.83 лв., включващо стойност на ремонт и репатриране, за щети на застрахованото МПС марка „Сузуки“, модел „Ес екс 4“ с рег. № ..........., резултат от ПТП настъпило на 04.07.2023 г., в гр. Севлиево, ул.

„Втори юли“, причинено по вина на водача на МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № ............, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж. и З.“ АД. Сочи, че застрахованият при ответника водач при потегляне от спряло състояние, отнел предимството на преминаващия л.а. „Сузуки Ес екс 4“, който за да избегне удара и причиняването на по-сериозни щети, се отклонил встрани и се ударил в сграда, което довело до материални щети – увредени облицовка предна броня, преден капак, панти преден капак, спойлер предна броня, калник преден десен, фар десен, основа предна броня, греда над радиатора и др. При ищеца е била заведена щета, по която за ремонтните дейности е издадена фактура № .........../28.08.2023 г. за сумата от 10 936.15 лв. с вкл. ДДС и фактура № .........../21.08.2023 г. за сумата от 118.68 лв. за транспортиране на автомобила след ПТП-то или общо за сумата от 11 054.83 лв., изплатена от ищеца на 01.09.2023 г. с преводно нареждане за групово плащане. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение и ликвидационните разноски от 15 лв., но плащане не било извършено. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати регресното вземане в размер на 11 069.83 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 542 лв. за периода от 17.11.2023 г. до 25.3.2024 г. Претендира разноските по делото.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, както и осъществяването му с участие на застрахования при ответника водач. Твърди, че пред ищеца е декларирано неосъществено застрахователно събитие, както и че участващите в ПТП автомобили принадлежат на членове на едно семейство, с оглед на което не следва да се ангажира отговорността на ответника. Въвежда възражения относно протокола за ПТП и неговата доказателствена сила. Счита, че в конкретния случай мястото на ПТП е следвало да бъде посетено от органите на реда.

Оспорва вината на застрахования при ответника водач с твърдения, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на застрахованото при ищеца МПС. Оспорва заявлението за изплащане на обезщетение по процесната щета с твърдения, че същото съдържа факти, които не отговарят на обективната действителност. Твърди, че не е налице причинноследствена връзка между вредите и ПТП. Твърди съпричиняване. Оспорва размера на щетите. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди; отправена покана за плащане.

Установява се от приетата по делото застрахователна полица, сключена с ищеца застраховка “Каско+” с обект МПС „Сузуки“, модел „Ес екс 4“ с рег. № ........... с период на действие от 27.5.23 г. до 26.5.24 г. и покрити рискове по клауза Пълно каско и ремонт в официален сервиз. От преписката по щета 44010712318056 и приложената фактура се установяват платени от ищеца 10936.15 лв. за ремонт на автомобила. А от представените фактура, списък и платежно нареждане – платени от ищеца на УС на СБА 118.68 лв. за транспортиране на автомобил с рег. № ............

Не е спорно и че гражданската отговорност на водача на МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № ............ е била застрахована при ответното дружество в периода 1.10.22 г.-30.09.23 г..

Съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, уведомление/, гласни такива чрез разпит на свидетелите и заключение на САТЕ, се установява настъпване на ПТП на 04.07.2023 г., в гр. Севлиево, ул. „Втори юли“, при следния механизъм: лек автомобил Киа Сийд е бил паркиран на ул. Втори юли в ляво на пътното платно по посока на движението. Междувременно лек автомобил Сузуки се движел по ул. Ст.Пешев и на кръстовището с ул. Втори юли завил надясно. По същото 2 време водачът на лекия автомобил Киа Сийд – свидетелката Т. Г., предприел маневра за включване в движението по посока на движение на завиващия автомобил. Водачът на л.а.

Сузуки – свидетелката М. Г. отклонил автомобила в дясно, при което автомобилът, минавайки през тротоара, се ударил с предната част в стената на намираща се в дясно сграда. Свидетелката Т. Г. чула удар, спряла и видяла автомобил спрял на тротоара. Водачът на другия автомобил - свидетелката М. Г., й казала, че за да не се ударят, се ударила в тротоара. На място дошъл синът на Т. Г. и заедно с М. Г. попълнили двустранен протокол за ПТП, в който Т. Г. попълнила, че е виновна. Съгласно чл. 123, ал.1, б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в произшествие има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. В протокола водачът на автомобил Киа Сийд е посочил, че е виновен за ПТП, настъпило при тръгване за него. Другият водач е посочил при завиване надясно. Така подписаният протокол представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, която установява, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. В случая направеното от водача на автомобил Сузуки извънсъдебно признание на вината му се подкрепя от събраните по делото доказателства. Свидетелката Т. Г. е видяла другия автомобил едва след като е спрял на три-четири метра от нея на тротоара, т.е при тръгването тя не се е убедила, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Свидетелката М.Г. твърди, че са се разминали на сантиметри с другата кола, която излязла пред нея, докато правела десния завой, и свидетелката инстинктивно завила надясно. Според заключението, водачът на автомобил Сузуки е имал техническа възможност да възприеме спрелия лек автомобил Киа Сийд преди да предприеме завиването надясно, но не е имал техническа възможност да спре към момента на възникване на опасността. Скоростта му на движение е била около 30 км/ч. Скоростта на движение на л.а. Киа е била около 14.4 км/ч, който от момента на потеглянето до навлизане в лентата се е движел 2 секунди /улицата е еднопосочна/. Между двата автомобила няма съприкосновение. Уврежданията по лек автомобил Сузуки са в следствие съприкосновение със стена на сграда. Съдът кредитира гласните доказателства, тъй като си кореспондират помежду си и със събраните писмени доказателства и заключението на експертизата, като са и логични и обективни. Не е налице твърдяната семейна връзка между свидетелите, въпреки че синът на Т. Г. е баща на дъщерята на М. Г., тъй като това не обуславя родство по кръвна линия или по сватовство. Отделно, свидетелските показания са изчерпателни и детайлни и не будят съмнение относно действителното реализиране на произшествието.

Ето защо съдът приема за установено настъпването на ПТП, което е всяко едно събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение.

Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обуславя и 3 извод, че ПТП е настъпило в следствие от поведението на водача на л. а. Киа, който при тръгване от спряло състояние се е включил в движението без да се съобрази с останалите участници в движението, в следствие на което и с цел да бъде избегнат удар между тях, водачът на завиващия по улицата /с еднопосочно движение/ автомобил предприел „спасителна“ маневра, при която се отклонил вдясно от пътното платно и се ударил в сграда, от което последвали увреждания по автомобила. Според чл. 5, ал. 1 ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението. Според чл. 25, ал.1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. С оглед изложеното, съдът счита че при предприемане на маневрата за включване в движението по улицата водачът на л. а. Киа не е съобразил поведението си с движещите се автомобили по улицата, което негово противоправно поведение е обусловило предприемането на маневрата завиване на дясно от страна на другия водач, движещ се правомерно, който не е бил в състояние да избегне удара по друг начин, предвид установеното от вещото лице, че не е можел да спре безопасно към момента на възникване на препятствието за него, т.е. бил е принуден да измени посоката си на движение, за да избегне удара с другото МПС и това е довело до удара в сграда – „спасителна маневра“ по смисъла на ТР № 106/31.10.1983 г. на ОСНК на ВС, тъй като опасността е възникнала в опасната зона за спиране и е била непредотвратима чрез начините по чл. 20, ал.2 ЗДвП.

Доколкото неправомерното поведение на застрахования при ответника водач е предизвикало опасността, е налице причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборимата законова презумпция по чл.

45, ал. 2 ЗЗД, която като необорена, следва да бъде приложена.

Предприемането на спасителна маневра от водач на МПС, обаче, не го освобождава от задълженията му на участник в движението. В тази връзка съдът намира за основателно релевираното от ответника възражение с правно основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка и причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие и трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая при отклоняването в дясно водачът на л.а. Сузуки не е упражнил достатъчен контрол над автомобила, като е излязъл от пътното платно, преминал е през тротоара и се е ударил в стената на сграда. Свидетелката М. Г. в показанията си сочи, че инстинктивно е завила на дясно и се е ударила в сградата, т.е. не е контролирала достатъчно автомобила, което би ограничило щетите, и така е способствало за настъпването им, като приносът съдът определя на 30%.