Акт от 02.05.2017, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр. Перник, 02.05.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в публично съдебно заседание на седми април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря Н.Д., като разгледа гр. д. № 4586/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл.109 от ЗС.

Образувано е по искова молба от

А.Г.Е., ЕГН ********** *** против Д.Г.Г., ЕГН ********** и К.Д.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***.

Ищцата твърди, че е собственик на първи жилищен етаж от жилищна сграда, изградена при отстъпено право на строеж в общински поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д., който етаж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и съответните прилежащи помещения, както и на гараж, находящ се поземления имот и на западната част от тавански етаж на същата сграда, обособен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите ¼ ид. ч. от избените помещения. Сочи, че ответниците притежават в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху втория жилищен етаж от същата сграда, както и останалата част от таванския етаж - североизточна, обособена като самостоятелен обект. Твърди, че през 2005 г. ответниците без одобрени строителни книжа предприели преустройство, изразяващо се в разширяване и удължаване на югозападната тераса на притежавания от тях втори етаж от сградата, в резултат, на което се увеличила площта на терасата и същата “легнала” върху нестабилния дървен покрив на терасата на първия етаж, собственост на ищцата, за което покривът не притежавал нужната устойчивост и се създала реална опасност от натежаване и срутване, което пък било пречка да се ползва терасата на първия етаж, поради реалната опасност от затрупване и затисване от бетонови късове. Твърди също, че през 2010 г. ответниците предприели саниране на тяхната част от сградата, при което разрушили част от мазилката на собственото на ищцата таванско помещение, с което се намалила здравината на външните стени, за което допринесло и поставянето на дюбели.

Сочи, че ответниците незаконно разрушили съществуващата на място петдесет годишна бетонова ограда на поземления имот и поставили гаражна врата за премиване на автомобили, като с бетонови плочи очертали място за паркирането им, което било непосредствено до жилището на ищцата, където се намират спалните и помещения, като по този начин се отнемало свободно място от двора и се пречело на ищцата да ползва жилището си поради шума и изтичащите вредни газове от автомобилите.

Искането към съда е да осъди ответниците да преустановят описаните в исковата молба неоснователни действия, с които пречат на ищцата да упражнява необезпокоявано правото си на собственост, както и да възстановят състоянието отпреди противоправната му промяна. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. В него исковете са оспорени като неоснователни.

Ответниците признават обстоятелствата, че ищцата е собственик на посочените в исковата молба самостоятелни обекти и идеални части от общите части на сградата, както и че те са собственици на останалата част от сградата в режим на съпружеска имуществена общност.

Сочат, че действително са извършвали ремонт на терасата на втория жилищен етаж, но той се изразява не в посочените от ищцата дейности, а в премахване на железен парапет и изграждане на плътен такъв и покриване с поликарбонат. Твърдят, че терасата е по-малка и по-лека от терасата на ищцата и не лежи върху последната. Изградена е върху здрава основа и не е налице опасност от срутване, което е констатирано и в хода на множество извършени проверки от РДНСК – К. и Община Д.. Ответниците не оспорват, че през 2010 г. са извършили текущ ремонт по фасадата на сградата в собствената си част – втори етаж и част от таванския етаж. Сочат, че той се е изразявал в саниране на фасадната стена, с цел енергийна ефективност. Оспорват, че са поставяли дюбели и че са разрушили част от мазилката на таванското помещение на ищцата, което към онзи момент е било собствено на нейния брат. Твърдят, че между праводателите на страните е била сключена и одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 627/1970 г. по описа на ДРС, с която освен делба на имота е извършено разпределение на ползването на поземления имот, което и към настоящия момент страните спазват. Твърдят, че в дворното място са поставили желязна, двойна неплътна врата, но в участък, в който никога не е имало бетонова ограда.

Сочат, че вратата не е гаражна и допринася за естетически по добрия вид на оградата и попада в частта, предоставена им за ползване съгласно сключената съдебна спогодба. Оспорват, че в дворното място са поставили бетонни плочи за обособяване на парко-места. Твърдят, че са разчистили частта от ползваното от тях дворно място, като са обособили цветни лехи и площадка от тротоарни плочки за игра на децата им. Сочат, че там никога не са паркирали автомобила си, за което ползват намиращия се в дъното на имота гараж, също тяхна собственост.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител - адв. Т., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи по подробно изложени в писмени бележки съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител - адвокат Т., поддържат писмения отговор и оспорват предявения иск. Молят съда да го отхвърли по подробно изложени в писмена защита съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

За уважаване на негаторния иск по чл. 109 от ЗС в тежест на ищцата е да установи, че е собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Д., че ответникът извършва описаните в исковата молба действия, с които препятства възможността и да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Не е спорно между страните и е прието от съда, с доклада по делото, обявен в с. з. от 09.12.2016 г., за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е собственик на първи жилищен етаж и западната част от таванско помещение от сграда, построена в недвижим имот с идентификатор ***, с идентификатори на самостоятелните обекти съответно *** и *** по КККР на гр. Д., а ответниците са собственици на втори жилищен етаж и североизточната част от таванското помещение в същата сграда, с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Д..

Спорни между страните са обстоятелствата извършили ли са ответниците, описаните в исковата молба действия, основателността на последните и следва ли от тях ограничение за ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

За установяване на очертаните спорни факти са събрани писмени и гласни доказателства и е приета съдебно – техническа експертиза. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно фактите, непосредствено възприети от тях, в частта им, в която съответстват и се подкрепят от останалия събран доказателствен материал или го допълват по непротиворечащ на житейската логика и опитните правила начин. Ползва и заключението на вещото лице С.Й., като пълно и обосновано, изготвено след извършване на оглед на място, с необходимите професионални знания и опит.

От представените по делото нотариални актове, с № 6, том ІV, № 4188, дело № 570/2005 г. на нотариус Луиза Стоева, с район на действие РС – Д., № 123, том І, рег. № 833, дело 86/2015 г. на нотариус Стефан Сотиров, с район на действие РС – Д., № 24, том І, рег. № 450, дело № 24/08.04.2005 г. на нотариус Деница Гърнева, с район на действие ДРС, скици на спорния имот и протокол от съдебно заседание, проведено на 11.01.1971 г. по гр. д. № 627/1970 г. по описа на РС - Д. се установява, че ищцата е придобила собствеността върху първия етаж от жилищната сграда на 17.09.2005 г., а върху западната част от таванското помещение – на 21.03.2015 г. Ответниците са придобили собствеността върху втория етаж от жилищната сграда и североизточната част от таванското помещение на 08.04.2005 г.

По силата на сключена между праводателите на страните съдебна спогодба ползването, на дворното място е разпределено, като ясно е очертано коя част от него ползват собствениците на първия жилищен етаж и коя – на втория. Не е спорно между страните, че и към настоящия момент се спазва така разпределеното ползване на дворното място, както и че извършените от ответниците строителни дейности по обособяване на пространство, покрито с плочки и поставяне на двойна метална врата е в ползваната от тях част.

От всички разпитани по делото свидетели, чиито показания в тази им част съвпадат както по-между си, така и с направените изявления на страните, се установява, че след закупуване на недвижимия имот ответниците са предприели строително ремонтни дейности, като са подменили дограмата, променили са вида и техническите характеристики на балкона, намиращ се на втория жилищен етаж на югозападната фасада на сградата, обособили са в двора пространство, покрито с плочки и са поставили двойна метална дворна врата за достъп до него.

Ирелевантно за спора, предмет на делото е кой е извършил удължаването и уширяването на терасата на втория жилищен етаж – настоящия собственик или праводателя му, тъй като правният извод на съда не зависи от това обстоятелство. От значение е обстоятелството дали съществуващото фактическо състояние се дължи на неоснователни действия, които препятстват ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Затова съдът не изследва въпроса кой е променил площта на югозападната тераса на втория жилищен етаж.

От заключението на вещото лице и изслушаните по делото свидетели се установява, че жилищната сграда, в която страните притежават самостоятелни обекти е изградена в отклонение от одобрения за това проект № 43/1961 г., проект № 107/1971 г., и разрешения за строеж № 49/1972 г. и № 59/1972 г. От значение за настоящия правен спор са отклоненията, констатирани от експерта, касаещи балконите на югозападната фасада на сградата.

Съгласно одобрения проект за сградата тези балкони е следвало да бъдат на разстояние минимум два метра от калкана на съседната сграда и са завъртяни на 90 градуса по часовниковата стрелка. Установено е, че както терасата на първия етаж, така и тази на втория са с променени технически характеристики, сравнение с проектите, като реконструкциите са извършени без строителни книжа.

От свидетелските показания, които са непротиворечиви в тази им част се установи, че преустройството на терасата на първия етаж е извършено през 70 – те години на ХХ – ти век, а последните строително – ремонтни дейности по отношение на терасата на втория етаж, състоящи се в замяна на парапета на същата, са осъществени от ответниците през 2005 г. В резултат на реализираните от страните и техните праводатели реконструкции към настоящия момент терасата на първия етаж стига до оградата.

Затворен е и е приобщен към жилището. Покривът е от ламарина, върху дъсчена обшивка, стъпила на дървени столици и греди. Размерите на балкона са 4 м. на 2 м. Терасата на втория жилищен етаж е по-тясна и по-къса от тази на първия.

Размерите са 3.30 м. и 1.80 м. Плочата е изливана на две части. Първоначалната, която съответства на проекта от 1961 г., е с размери на 1.95 м. и 0.90 м. Допълнително излятата част е изградена от бетон и арматура.

За цялата сграда е издадено удостоверение за търпимост

№ УТ – 153/03.12.2014 г. Удостоверението за търпимост е официален удостоверителен документ. Наличието му не е оспорено от страните. Съгласно § 16 от ЗУТ, то се издава за строежи извършени или започнали преди влизането в сила на ЗУТ – 31.03.2001 г. и удостоверява съответствието им на действащите към този момент благоустройствени технически правила и норми. Така извършените строежи не подлежат на премахване.