Решение № 44 от 16.06.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Шумен, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Галина Св. Г.а като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело № 20233600900002 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя Кристоф Сесеке, чрез процесуалния си представител ад. Е. Д. със съдебен адрес гр. С..., Адвокатско дружество „Д. и партньори“ срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК 837068284 със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от управителя И.Й.П.. В исковата молба се твърди, че на 11.09.2012 г., съгл. чл.357 между ищеца (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124 е учреден консорциум – ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. На 08.01.2013 г. между консорциума и ответника на основание чл.41 от ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С договора, ответникът, в качеството си на възложител е възложил, а консорциумът, в качеството си на изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен. Изпълнението на договора е разделено на два основни етапа. През първият от тях се извършва предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и изпълнение на набелязаните рехабилитационни мероприятия. През втория етап се извършва мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи за да се установи дали е постигнат целения с договор резултат и се извършва изплащането на договореното с договора възнаграждение в размер на 6 069 135.73 лв.

1

Консорциумът е изпълнил всички дейности от първия етап, като те са приети от ответника с подписването от страните на констативен акт от 31.03.2014 г. С приключването на първия етап е следвало да започне изплащане на уговореното възнаграждение на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 60 209.68 лв. със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските да се отложи и да започне от м. януари 2015 г., вместо от м. април 2014 г. Първите 12 месечни вноски, дължими през 2015 г. не са заплатени и за тях е предявен иск, предмет на т.д. № 67/2017 г. по описа на ШОС. На 06.01.2023 г. Върховният касационен съд е постановил с Решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, с което окончателно е разрешен спорът предмет на делото на ШОС. Ответното дружество не е заплатило нито една от дължимите месечни вноски през 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., за които са образувани съответните съдебни дела пред Окръжен съд – Шумен. Предмет на настоящата претенция е месечната вноска с пореден номер 61, дължима до 10.01.2020 г. в размер на 60 209.68 лв. Поради неизпълнение на задължението си да заплати месечната вноска, представляваща част от дължимото по договора възнаграждение, ответникът дължи уговорената между страните с договора неустойка в размер на 4 816.77 лв. Ищецът претендира ответното дружество да му заплати сумата от 65 026.45 лв., от която 60 209.68 лв., представляваща дължимата до 10.01.2020 г., месечна вноска. по сключения между конорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 и „В и К Шумен“ ООД договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и 4 816.77 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимата месечна вноска, ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечната вноска.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Е. Д., поддържа изцяло претенциите си.

Ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А. М., оспорва предявения иск. Счита, че претенциите на ищеца са неоснователни по размер, предвид откритото производство по несъстоятелност на участник в консорциума, поради което ищецът не е материално-правно легитимиран да предяви иск от името и за частта на „Строителна механизация“ АД.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), сумата 973 976.21 лв., от която сумата от 120 000 лева, като част от главницата платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените в 2 процеса фактури - № 1/19. 04.2013 г. за 34 177.60 лв.; № 2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., № 4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., № 5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., № 6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., № 8/04.

12.2013 г. за 62 639.66 лв., № 9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., № 10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 лв., сумата от 722 506.16 лв. – дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за закъснение по чл.38 от договора и на основание чл.92 от ЗЗД за плащанията за главница дължими за период от 01.01.20 15 г. до 31.12.2015 г., сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01. 2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на исковата молба - 26.04.2017 г. до окончателното плащане на дължимите като главница суми и е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 20 000 лева представляваща разликата между присъдената сума от 120 000 лева и претендираните с исковата молба в тази част 140 000 лева. Решението на Шумен- ския окръжен съд е потвърдено с Решение № 138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166/ 2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отд. с Решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д.

№ 2499/2019 г. по описа на съда е отменил решение № 138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е по- твърдено решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустой- ка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба и отхвърля претенцията на ищеца за тази сума. В останалата му част решение № 138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна е оставено в сила.

И трите решения са постановени при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Строителна механизация“ АД, ЕИК-123033124.

От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ответника и записванията в тях са редовно водени, съгласно българското счетоводно, търговско и данъчно законодателство, както и съобразно Международните счетоводни стандарти.

Фактурите №№ 1/19.04.2013 г.; 2/19.04.2013 г.; 3/18.05.2013 г.; 4/25.07.2013 г.;

5/04.11.2013 г.; 6/08.11.2013 г.; 7/29.11.2013 г.; 8/04.12.2013 г.; 9/31.01.2014 г.; 10/ 02.06.2014 3 г. и 11/01.07.2014 г., описани в исковата молба (Таблица № 1), са осчетоводени в счетоводството на ответника. Те са включени в дневниците за покупки и в справките декларации по ЗДДС за съответните периоди. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит по процесните фактури в размер на 1 011 522.61 лв. Размерът на дължимата неустойка за забава на месечната вноска, дължима до 10.01.2020 г., с пореден номер 61 е 4 816.77 лв.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно изпълнение задължението на поръчващия да заплати част от уговореното възнаграждение за приетата от него работа - месечната вноска, дължима до 10.01.2020 г. Налице са и акцесорни претенци за неустойка за неизпълнение на задължението да се заплати в срок месечната вноска и за законната лихва върху претендираната от ищеца сума за периода от датата, на която е депозирана исковата молба 11.01.2023 г. до датата на окончателното й заплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 и чл.266 от ЗЗД, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенции са основателни, поради следните съображения:

С влязлото в сила Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца частичен иск са установени общите правопораждащи факти на спорното материално право – наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и ответника договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането й, както постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането й; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка. Относно тези факти, решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за разликата до пълния размер на паричното вземане – т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04. 2019 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС.

Следователно в настоящото производство е недопустимо съдът отново да разглеждат и да се произнася по въпросите дали са налице горепосочените правопораждащи факти. Процесът следва да се ограничи само до размера на претенцията - месечната вноска, която е следвало да се заплати до 10.01.2020 г. и дължимата неустойка за забава.

Ответникът, позовавайки се на нововъзникнало обстоятелство, а именно обявяването на съдружника в консорциума „Строителна механизация“ АД в несъстоятелност с решение на Окръжен съд – Стара Загора от 07.11.2022 г., счита, че това води до прекратяване на договора за консорциум по право и ищецът не разполага със самостоятелно право да получи 4 цялото дължимо възнаграждение по договора за изработка. Ответникът обосновава тезата си с чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ, според която акционерното дружество се прекратява при обявяването му в несъстоятелност. Според него, обявяването в несъстоятелност на третото лице „Строителна механизация“ АД следва да се счита за приравнена законова хипотеза на тази при „смърт“ или „запрещение“ по смисъла на чл.363, б. „в“ от ЗЗД, тъй като поражда последици, аналогични на тези при настъпването на посочените в разпоредбата юридически факти по отношение на физическите лица.