Определение № 703 от 18.04.2019, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 703 18.04.2019 Година Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд ХХІІІ Наказателен състав

На осемнадесети април Година 2019

В закрито заседание в следния състав:

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдията

ЧН дело номер 2326 по описа за 2019 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.

Районна прокуратура-град Пловдив с Постановление от 15.03.2019година е прекратила наказателното производство по дознание № 270/2010год. по описа на ИП при ОДМВР – гр. Пловдив, което е образувано срещу В.И.И. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК.

Срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена жалба от повереника на пострадалия Д.Д.А.

- адв. Д. А.. Същата счита, че така издаденото Постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да се върне с указания за задължителното прилагане на закона.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, продадена в срока по чл.243 ал.3 от НПК, а разгледана по същество е основателна.

Досъдебното производство е образувано срещу

В.И. за това, че на 09.10.2007г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 02.12.2008г. е поддържал заблуждение у Д.Д.А. и с това му е причинил имотна вреда в големи размери – 18 877.82 лева.

При разследването е било установено следното:

С нотариално заверено пълномощно от

09.10.2007г. пострадалият А. упълномощил обвиняемия И. да предприеме нужните действия за събиране на задълженията на В С към пострадалия, както и тези на дружеството на С – „Вентра” ЕООД. Според пълномощното И. имал право да изисква всички задължения от посочените лица, да образува всякакви съдебни обезпечителни и изпълнителни производства, както и да продава вземанията на А. по свое усмотрение. На същата дата А. упълномощил и адв. Е У да образува производства по ччл.237 ГПК/отм./, чрез които следвало да бъдат издадени изпълнителни листове срещу С. и дружеството му за задълженията им към пострадалия, за които имало издадени записи на заповед. В изпълнение на пълномощията си абв. И. образувал едно изпълнително дело - № 216/2007г. на ЧСИ М С-Ц, а адв. У. подала заявления и съответно се снабдила с 6бр. изпълнителни листове, издадени по частно граждански дела. По изпълнителното дело постъпила общо сумата от 4209.09лв., които били преведени по сметка на обв. И., а осмен това същият срещу разписки получил на ръка от посочените длъжници общо сумата от 7 500евро, равняващи се съгласно курса на БНБ на 14 668.73лв. Тъй като никаква част от получената сума не била преведена на пострадалия А., с нотариална покана от 26.11.2008г. последният оттеглил дадените пълномощия на обвиняемия и упълномощил по изпълнителното дело свидетеля И Д. В нотариалната покана И. бил задължен да се яви в кантората на нотариус М А, където да върне оригинала на даденото му пълномощно и всички преписи или копия от него, както и да предаде на Д издадените в полза на А. изпълнителни листове и получените суми по заведените изпълнителни дела. На 02.12.2008г. обв. И. се отзовал на поканата, върнал оригинала на даденото му пълномощно, но пред нотариуса заявил, че в него няма изпълнителни листове, тъй като по дадените му от пострадалия записи на заповед има образувани изпълнителни дела. Освен това заявил, че е направил разходи в размер на 15 000лв., които му се дължат от пострадалия, но той няма връзка с него, за да му се отчете за свършената работа и направените разноски. Така или иначе обвиняемият не предал никакви парични средства на свид. Д, които последният да предаде на А..

Разпитан в качеството на обвиняем В.И. заявява, че пострадалия му дължи сумата от около 10 000лв., представляваща направените от него разходи във връзка със събиране задълженията С. и дружеството му към А. и освен това представил заверен превод на декларация от пострадалия, съгласно която същият заявил, че няма никакви претенции спрямо И. по повод предоставеното му пълномощно и е получил всички дължими от И. суми.

По отношение на последната свид. А. е заявил, че декларацията касае задължения на И. по друг повод, а именно относно предоставени му от А. 30 000лв. във връзка със строителната дейност на обвиняемия. Освен това твърди, че никога не е получавал никакви средства от И. във връзка със задълженията на С. и фирмата му.

В качеството на свидетел е бил разпитан и В

Р, който обслужвал счетоводно дружеството на С. и последният потвърдил, че с разписки от 07.12.2007г., 08.02.2008г., 15.02.2008г., 01.02.2008г., 25.01.2008г., 04.01.2008г., 28.12.2007г., 21.12.2007г. и 14.12.2007г., предал на обвиняемия различни суми по образуваното изпълнително дело на обща стойност 7 500евро.

В качеството на свидетел е бил разпитан и адв. К А, който твърди, че бил упълномощен от пострадалия и в това му качеството се уговорил с обвиняемия той да възстанови на А. сумата от 12000 евро, а в последствие било уговорено да предаде тази сума на част. С оглед бездействието на И., А. уговорил среща с него, на която обвиняемия следвало да предаде поне сумата от 7000 евро, но при явяването си на нея И. заявил, че носи в себе си 3000евро и А. отказал да ги получи.

След проведено производство по реда на чл.243 НПК, настоящият състав е отменил постановление на РП-Пловдив за прекратяване наказателното производство и е дал задължителни указания за допълнително разследване, като в свое Определение състав на ПОС е допълнил същите.

При допълнителният си разпит обв. И. е заявил, че не желае да представи в оригинал приложената по делото декларация от Д.А., срещал се е с него най-много два пъти и му е предал всички дължими суми, а след оттегляне на пълномощията му е предоставил цялата документация на новия пълномощник на пострадалия. Освен това заявява, че всички разходи за издаване на изпълнителни листове, образуване на изпълнителни дела и хонорари са били заплащани лично от него. Последните твърдения на обвиняемия се потвърждават от показанията на свид. У., която също заявява, че именно И. е направил посочените разноски и предал всички документи на друг пълномощник на А.. В повторните си разпити по делото свидетелите Д. и А. са категорични, че обв. И. пред тях нееднократно е потвърдил, че дължи на пострадалия парична сума, според свид. А.

12000 евро, като е заявил, че в най-скоро време ще му я възстанови. Освен това и двамата свидетели заявяват, че приложеното декларация от пострадалия, че няма претенции към И. по никакъв начин не касае отношенията между двамата във връзка със събиране задълженията към А. от В С., а се отнася до парични средства, предоставени на обвиняемия във връзка с идеята да се развива общ бизнес с А..

При разследването е била назначена и съдебно-счетоводна експертиза, която, въз основа на приложените писмени доказателства, е установила, че разликата между платените държавни такси и хонорари от обв. И. и получените от същия суми по изпълнителните листове възлиза на 9 332.92лв.

След извършване на така посочените действия по реда на чл.243 от НПК настоящият състав отново е отменил постановление на РП-Пловдив за прекратяване наказателното производство по делото и е дал конкретни указания за приложение на закона.

При допълнителното разследване се установило, че според свид. К. А. /л.114-115, том I, лист 72, том II, л.50 - л.

51, т.Ш /, който е представлявал процесуално св.А. и който в разпита си е заявил, че пред него обвиняемият никога не е отричал обстоятелството, че дължи суми на св.А., както и че е получавал парични суми от В С.. Според показанията на св.А., между обв.И. и св.А. през месец септември 2008г. била постигната договорка, обвиняемият да възстанови сумата от 12 000 евро, която следвало да изчерпи всички претенции. Отново според показанията на св.А., обв.И. поискал гаранции, че ако предаде сумата от 12 000 евро няма да му бъде търсена разликата до 50 000 евро. Свидетеля А. го уверил, че за всяка една предадена сума ще се изготвя надлежен документ. Също така поставил условие, че за да бъде проведена следващата среща между тях обв. И. следва да плати 7 000 евро. При проведената следваща такава обв. И. казал на св. А., че има около 3 000 евро.

Свидетеля А. отказал да ги получи. Тогава се уговорили в срок до 2 месеца обв.

И. да предаде сумата от 7000 евро. Междувременно за поисканите от обв. И. гаранции, св. А. уведомил св. Д.. Последния се свързал със св. Д.А.. След като двамата обсъдили положението и условията на обв. И., св. А. се съгласил да изготви нова декларация. Това станало причина и да бъде изготвена и изпратена от страна на А. декларация от 19.01.2009г. заверена в консулската служба на посолството на РБ в Тел Авив. В своите показания свидетеля изрично е посочил, че след получаване на тази декларация са били премахнати „всички пречки за плащането на цялата сума" като не е посочил конкретно кои. В началото на месец Февруари 2009г. той отново се свързал с обв. И. и го уведомил, че е получил декларация от св. А.. Тогава се провела нова среща на която обв. И. обяснил, че няма възможност да плати, тъй като не разполага с парични средства, но предложил да прехвърли апартамент на тази стойност. Св. А. отказал. След тази среща не били уговорени конкретни срокове за предаване на пари. При нови срещи между св. А. и обв. И. през м. Април, м. Май и м. Септември 2008г. обв.

И. отказал да предаде уговорената според свидетеля парична сума, тъй като нямал задължения към св. А.. След като не уговорили конкретни срокове за предаване на парите и обв. И. заявил, че няма възможност да плати, през месец Септември св.

Д. депозирал жалба в РП - гр. Пловдив.

При две от проведените срещи св. А. е посочил, че обв. И. е бил придружаван от своя адвокат - св. И Н. Във връзка с тези твърдения в хода на досъдебното производство в качеството на свидетел е бил разпитан и И Н. В своите показания той е потвърдил, че познава обв. И., който е консултирал по повод строителство на сграда, но не е бил упълномощаван от него нито го е представлявал. Потвърдил е че двамата заедно са посетили еднократно кантората на св. А. заедно с обв. И., но не е могъл да посочи и да си спомни по какъв повод е било посещението им.

По отношение на показанията на св. И Д., е било установено че той е потвърдил, че е лицето, което е запознало обв. И. и св. А.. Посчил е, че обв. И. се е нуждаел от парични средства, а св. А. към инкриминирания момент е възнамерявал да се установи в България и да се занимава със собствен бизнес. Тъй като по същото време св. А. е следвало да получи парични суми от В. С. - за които е разполагал със записи на заповед, през месец октомври 2007 г. св. А. упълномощил обв. И. да събере тези вземания от лицето С.. Св. Д. е посочил, че в негово присъствие В. С. многократно е предоставял във владение на обв. И. парични суми, по отношение на които св. Д. се е интересувал по какви причини обвиняемият не ги е предал на св. А.. В течение на времето св. Д. споделил със св. А. опасенията си, че обв. И. получава парични средства, които вместо да му предаде задържа за себе си и тази била причината, поради която св. А. оттеглил пълномощията си от обв. И..

В хода на проведеното разследване, по делото са били изготвени две експертизи, съответно съдебно-счетоводна /лист 78, том II/ и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /лист 128-140, том II/, заключенията на които практически се достигнало до един и същи извод, а именно, че на обв. И. във връзка с предприетите действия по събиране на вземанията са били платени суми в общ размер на 18877,82 лева, от които е налице разлика между платените държавни такси и хонорари и получените от обвиняемия суми, която възлиза в размер на 9332,91 лева.

Възникналите в хода на проведеното разследване противоречия относно характера на вземанията от страна на св. А. към обв. И. са довели до необходимостта от съпоставяне в очни ставки на обв. И. и св. Д., както и на обв. И. и св. А. /том II, лист 151-154/. В рамките на тези процесуални В.И. в качество на обвиняем, се е възползвал от правата си по смисъла на чл. 55, ал.1 от НПК и е отказал да отговори на поставените въпроси.