Решение № 3350 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3350 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100504495 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „ Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД срещу решение № 20040435/11.02.2021г., постановено по гр.д. № 75744/2017г. по описа на СРС, 52-и състав, в частта, в която „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца „О.А.“ ООД законна лихва върху присъдената главница от датата на подаване на исковата молба на 25.10.2017г. до окончателното плащане на вземането.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт в обжалваната част. Искане за присъждане на законна лихва не било заявено от ищеца.

СРС се произнесъл свръхпетитум. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено в посочената част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „О.А.“ ООД депозира писмен отговор, с който на първо място оспорва, че не бил спазен срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК за депозиране на въззивна жалба. В условията на евентуалност оспорва същата като неоснователна – на предпоследната страница от исковата молба формулирал искане за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба. С оглед изложеното моли въззивния съд да остави въззивната жалба без разглеждане, а в условията на евентуалност – да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

1

Претендира разноски за производството пред СГС.

Видно от удостоверяването на връчителя решение № 20040435/11.02.2021г., постановено по гр.д. № 75744/2017г. по описа на СРС, 52-и състав, било връчено на служител на ответника „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД на 23.02.2021г. - юрк.

Н.. Въззивната жалба с вх. № 25037674 била депозирана на 02.03.2021г., при спазен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, предвид на което същата е допустима. Тази констатация е изложена и в разпореждане № 10721/03.07.2022г. по в.гр.д. № 4495/2022г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав. Възраженията в отговора на въззивната жалба в противен смисъл са неоснователни.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

В случая единственият поддържан във въззивната жалба на ответника довод е такъв за недопустимост на постановеното първоинстанционно съдебно решение в частта, в която СРС е присъдил законна лихва върху главницата за неустойка в размер на сумата 4 268.91 лева от депозирането на исковата молба в съда на 25.10.2017г. до окончателното погасяване.

В сезиралата съда искова молба ищецът „О.А.“ ООД излага, че на 21.04.2009г. с ответника „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД сключили договор за сервизно обслужване. По силата на договора ищецът „О.А.“ ООД – изпълнител се задължил да извършва по възлагане на „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД ремонтно сервизно обслужване на автомобили марка „Рено“ и „Дачия“, срещу възнаграждение, платимо от възложителя. С нормата на чл. 30 от договора страните уговорили неустойка за забава в размер на 0.5% върху неиздължената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 8% от сумата. Задължението на ответника за договорна неустойка за забава по чл. 30 от сключения договор възлизало в общ размер 4 268.91 лева и се отнасяло до вземания по общо 45 бр. фактури, подробно описани в исковата молба. Ищецът поотделно обосновал дължимия размер неустойка по всяка от 45-те броя фактури в рамките на общо претендирания размер, посочвайки размер на задължението по всяка от фактурите, падеж, дни на просрочие, приложен процент на неустойка върху задължението по съответната фактура. Формулирал петитум ответникът да бъде осъден да заплати неустойка, възлизаща в размер на общата сума 4 268.91 лева, след което посочил размера и основанието (приложения процент върху размера на задължението върху всяка от фактурите) на всяко вземане за неустойка, като след описанието на последното от вземанията поискал присъждането на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда, както и присъждане на съдебноделоводните разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав при извършената проверка по чл. 269 ГПК намира, 2 че ищецът надлежно с исковата молба и по ясен и недвусмислен начин заявил своето искане за присъждане на законна лихва от датата на депозирането на исковата молба в съда до окончателното погасяване на вземанията му за неустойка по чл. 30 от сключения договор, предвид на което постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не може да бъде споделено възражението на ответника, че ищецът поискал присъждане на законна лихва единствено по отношение на последното описано в петитума вземане за неустойка. Основания за такова тълкуване не са налице. Напротив – несъмнена е волята на ищеца, че претендира законна лихва по отношение на всички предявени по делото вземания за неустойка, възлизащи в общ размер на 4 268.91 лева, както и сторените по всички искове за неустойка съдебно деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо СРС не е допуснал твърдяното от въззивника нарушение на принципа на диспозитивното начало, произнесъл се е по предмет, с който е бил сезиран. Не са налице сочените от въззивника пороци на постановеното първоинстанционно решение, предвид на което същото, в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.

В останалата необжалвана част, в която СРС осъдил „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД да заплати на „О.А.“ ООД сумата 4 268.91 лева – сбор от неустойки по чл. 30 от договор за сервизно обслужване от 21.04.2009г., като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът. Същият претендира и доказва такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени 800 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20040435/11.02.2021г., постановено по гр.д. № 75744/2017г. по описа на СРС, 52-и състав, в частта, в която „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на ищеца „О.А.“ ООД, ЕИК ****, законна лихва върху главницата от 4 268.91 лева, считано от 25.10.2017г. до окончателното плащане на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на „О.А.“ ООД, ЕИК ****, сумата 800 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

В останалата необжалвана част, в която СРС осъдил „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД да заплати на „О.А.“ ООД сумата 4 268.91 лева – сбор от 3 неустойки по чл. 30 от договор за сервизно обслужване от 21.04.2009г., като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4