Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1384 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 888/2026
Вид
Определение № 1384
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1384 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500888 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.

Обжалвано е определение № 2549/26.02.2026г. постановено по гр. д. №1224/25г. на Пловдивския районен съд, ХVIII-ти гр. с., с което се оставя без уважение искането на „Неткредит“ ООД за изменение на Решение изменение в частта за разноските на Решение № 5724/26.12.2025г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 моли съда да отмени обжалваното определение по съображения, изложени в жалбата като намали присъденото адвокатско възнаграждение за предявените срещу него искове.

Другата страна адв. В. Е. И., чрез адв. Д. Г. моли съда да потвърди определението на районния съд.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

По делото са предявени и съответно уважени два иска, чийто интерес възлиза на 3000лв. по иска за недействителност на договор за потребителски кредит и 1 764лв. по иска за нищожност на договор за предоставяне на гаранция.

Обстоятелството, че е налице утвърдена съдебна практика и по двата иска, както и, че възраженията на ответното дружество относно действителността на двата договора са подобни на тези, които се правят в другите дела със сходен предмет, обосновава по - ниска степен на фактическа и правна сложност спрямо средната за този вид дела.

Тук следва да се имат предвид разясненията дадени в решение на СЕС по дело С-438/22г., където е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи 1 национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, понеже тя противоречи на чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Затова в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.2 ал.5, както и чл.

7, ал.2, т. 2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

Ето защо се налага извода, че адвокатското възнаграждение следва да се определи на 300 евро за иска по иска недействителност на договора за потребителски кредит и 200 евро по иска за нищожност на договора предоставяне на гаранция, в който смисъл следва да се измени обжалваното определение.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2549/26.02.2026г. постановено по гр. д. №1224/25г. на Пловдивския районен съд, ХVIII- т и гр. с. в частта, с която се оставя без уважение искането на „Неткредит“ ООД за изменение на Решение № 5724/26.12.2025г. в частта за разноските, чрез намаляване на адвокатския хонорар, присъден в полза на адвоката на ищеца по чл.38 от ЗА съответно: за разликата от 300 (триста) eвро до 1 008 (хиляда и осем) лева с ДДС и за разликата от 200 (двеста) евро до 571.68 (петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 5724/26.12.2025г. постановено по гр. д. № 1224/25г. на Пловдивския районен съд, ХVIII-ти гр. с. като намалява разноските, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, които „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс тауър), ет. 10 е осъдено да заплати на адвокат Д. Д. Г., АК – Ловеч, с № 1900017355 от 1 008 (хиляда и осем) лева с ДДС на 300 (триста) eвро с ДДС и от 571.68 (петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) с ДДС на 200 (двеста) евро с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3