Решение № 260081 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, ………………

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Д. К. при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 11 889 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258

– чл.273 от ГПК.

С решение № 143571 от 17.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 28 947/2018 г. по описа на СРС, ­ІІ ГО, 77 състав е отхвърлен предявеният от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ********* против „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.213 КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 929,70 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за нанесени вследствие на виновно и противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с ДК № ******вреди на МПС – лек автомобил марка „Пежо 4007“ с ДК № *********, собственост на В.В.М., при ПТП на 04.01.2016 г. и 15,00 лева ликвидационна разноски, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 6361/2018 г. по описа на СРС, 77 състав.

Със същия акт ответникът Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъден да заплати на „Д.з.“ ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 490,00 лева – направени по делото разноски.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца Застрахователно дружество /ЗД/ „Евроинс“ АД, гр.София.

Във въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Навеждат се доводи, че констатациите на първоинстанционния съд относно механизма на произшествието и липсата на противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“ не отговарят на събрания доказателствен материал; че неправилно е прието, че свидетелят К. е бил заинтересован и показанията му не са били кредитирани, още повече, че ако същият бе отрекъл при разпита си декларираните пред застрахователя обстоятелства, той не би носел наказателна отговорност за неверни данни, доколкото застрахователите не са публични органи. Твърди се и че като не е прието за противоправно поведението на водача на МПС „Форд Фиеста“ е допуснато нарушение на материалния закон, че този съд въпреки доказателствата по делото, които сочат, че същият е управлявал автомобила си като не го е контролирал и поради това е причинил ПТП със спрелия автомобил „Пежо“, е обосновал извод, че водачът Марков не е извършил нарушение на ЗДвП.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от него иск, ведно със законната лихва. Претендира присъждането на разноски и юрисконсултско възнаграждение за пред двете инстанции.

Ответникът по жалбата – „Д.з.“

ЕАД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който е същата е оспорена изцяло с доводи за нейната неоснователност. Релевира съображения за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания; че събраните противоречиви доказателства са обсъдени в съответствие със съдопроизводствените правила; че от тях не може да се направи извод за виновно и противоправно поведение на водача на „Форд Фиеста“. Заявено е искане въззивната жалба да бъде оставено без уважение. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

Със заявление вх.№ 3010277/29.01.2018 г. – ЗД

„Евроинс“ АД е заявил пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Д.з.“ ЕАД за сумата 929,70 лева, представляваща изплатено обезщетение в размер на 914,70 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ за причинени вреди на лек автомобил марка „Пежо 4007“ с ДК № *******ХС, застрахован при молителя, по вина на водач на лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с ДК № *******чиято гражданска отговорност е застрахована при „Д.з.“ ЕАД, при ПТП, настъпило на 04.01.2016 г., която сума, въпреки предявената пред „Д.з.“ ЕАД на 13.07.2017 г. претенция, не е била изплатена от застрахователя по „гражданска отговорност“ на виновния водач.

На 02.02.2018 г. на ЗД

„Евроинс“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6 361/2018 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав срещу посоченото лице за заявената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2018 г. до изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

На 21.03.2018 г. е депозирано възражение от длъжника „Д.з.“ ЕАД по чл.414 ГПК, в което същият е оспорил дължимостта на вземането по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 10.05.2018 г. ищецът ЗД „Евроинс“ АД е предявил пред СРС иск за установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед.

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника „Д.з.“ ЕАД вземане, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №

171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

По силата на цитираната разпоредба на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.

От приетото в производството пред СРС доказателство – протокол за пътно-транспортно произшествие с № 1600662 от 04.01.2016 г., съставен от служител на ОПП - СДВР, се установява, че на 04.01.2016 г. в гр.София е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил /л.а./ „Пежо 4007“ с ДК № *******ХС и л.а.„Форд Фиеста“ с ДК № ******при следните обстоятелства, отразени в протокола: л.а.„Форд Фиеста“ с рег.№ ******се движи по ул.“Освобождение“ в посока от бул.“Възкресение“ и до № 25 поради недостатъчен контрол върху МПС реализира ПТП с л.а.„Пежо 4007“ с рег.№ *******ХС, който е спрял. В схемата, инкорпорирана в протокола, отразено и че л.а.“Форд“ се е движел срещу л.а.“Пежо“, който е обективиран от дясно на улицата, както и че л.а.“Форд“ с предна лява част е нанесъл удар върху страничната лява част на л.а.“Пежо“. В протокола е удостоверено и че при произшествието на л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *******ХС са причинени видими щети: предна лява врата, предна броня, преден ляв калник.

Протоколът е подписан от длъжностното лице от СДВР и от водача на л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *******ХС.

Подпис на водача на л.а.„Форд Фиеста“ с ДК № ******- липсва.

За настъпилото произшествие е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 360859 от 04.01.2016 г. на водача на л.а.„Форд Фиеста“ с ДК № ******Д.С.К., подписан от същия без възражения.

С влязло в сила на 05.09.2017 г. наказателно постановление № 16-4332-001621 от 22.04.2016 г. на началника на СДВР, ОПП на основание чл.53 ЗАНН, чл.185 ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП на Д.С.К. са наложени глоби в общ размер от 30,00 лева за това, че на 04.01.2016 г. около 13,10 ч. като водач на л.а. „Форд Фиеста“ с ДК № ******управлявайки го в гр.София на ул.“Освобождение“ в посока ул.“Ташкови ливади“ срещу № 25 поради недостатъчен контрол при разминаване реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил с рег.№ *******ХС /погрешно посочен като марка „Ситроен“, вместо марка „Пежо“/.

Наказателното постановление е връчено лично на Д.С.К. на 28.08.2017 г., който го е подписал без забележки.

С административната преписка на

СДВР, ОПП е приета и скица на пътнотранспортно произшествие към протокол № 160062 от 04.01.2016 г., подписана от служителя на СДВР, ОПП и от водачите на участвалите в инцидента моторни превозни средства. В скицата е удостоверено, че платното на ул.“Освобождение“ от страната на движение на л.а. с ДК№ ******е било заснежено, че л.а. с ДК № *******ХС не е бил плътно в дясно, а ситуиран по-навътре в пътното платно, както и че в началото на ул.“Освобождение“ откъм ул.“Ташкови ливади“ има поставен знак „В-1“. Данни, че л.а. с ДК № *******ХС е бил в колона от автомобили – не са отразени.

Обстоятелството, че пътното платно е било заледено, е удостоверено и в декларацията на Д. К. от 04.01.2016 г., приложена в административната преписка.

По въпроса относно механизма на

ПТП е допуснато изслушването на авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице инж.Х.Е., неоспорена в процеса. С оглед данните от приетия протокол за ПТП на СДВР в заключението на същата от 20-09.2018 г. е възприет следния механизъм на процесното събитие: л.а.„Форд Фиеста“ с рег.№ ******се движи по ул.“Освобождение“ в посока от бул.“Възкресение“ и до № 25 поради недостатъчен контрол върху МПС реализира ПТП с л.а.„Пежо 4007“ с рег.№ *******ХС, който е спрял.

Във връзка със същия въпрос са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.С.К. и В.В.М..

При разпита му Д.С.К. поддържа, че е управлявал служебния му автомобил л.а.„Форд Фиеста“, навлизайки в еднопосочната улица, която е пред Столичен инспекторат, срещу него се е задал автомобил и за да се разминат той му прави място и другият отбива вляво от него, като при разминаването се получава конфликт на двете брони – съвсем леко са се отъркали. Понеже имало спор за вината, водачът на другия автомобил се е обадил на КАТ, след дълго чакате са дошли катаджиите, определили го за виновен и му съставили акт, платил си е глобата, тъй като не му се е занимавало за 30,00 лева да оспорва тяхната преценка. Твърди и че водачът на отсрещната кола казал, че бил паркирал автомобила си от лявата страна на свидетеля, а той се е движил срещу него; че другият водач е бил виновен, защото е влязъл в насрещното – улицата е еднопосочна, за което е имало знак както в началото на улицата, откъдето е влязъл, така и в края откъдето е излизал – там е имало знак „Забранено влизането“, който е бил за другите срещу него.