Определение № 257 от 17.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Велико Търново, 17.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело № 20244100100972 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано въз основа на исковата молба, подадена от ищеца „Б..“ АД ЕИК .., представляван от пълномощник юрисконсулт Д. Й., чрез която е предявен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК против ответника С. К. И.. Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК и на 10.01.2025 година ответникът е подал отговор на исковата молба чрез пълномощник адв. А. П..

На 17.01.2025 година е постъпила молба вх. № 772/17.01.2025 година, подадена лично от ответника С. К. И., с която заявява, че оттегля възражението срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист по Заповед № 586/31.05.2024г. по ч.гр.д. № 1687/2024г. по описа на РС Велико Търново и моли делото да бъде прекратено. Постъпила е и втора молба вх. № 900/21.01.2025 година от ответника С. И., с която заявява, че признава предявения срещу него иск и моли за прекратяване на делото.

На ищеца са връчени преписи и от двете молби с указания да вземе становище в едноседмичен срок.

Ищецът е подал писмено становище вх. № 1591/04.02.2025 год., с което заявява, че при наличие на оттегляне на подаденото срещу заповедта за незабавно изпълнение възражение е отпаднал правния интерес за ищеца и производството по делото следва да бъде прекратено. Предвид поведението на ответника и това, че е станал причина за образуване на исковото производство 1 ищецът е отправил искане по аргумент от чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ГПК да му бъдат присъдени направените до момента разноски по делото. Представя списък на разноските. Претендира присъждане на разноските и в заповедното производство.

Съдът като взе предвид писмените изявления на страните, докладвани по-горе, приема за установено от правна страна следното:

Предмет на разглеждане в производството по делото е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, като правният интерес от предявяването му е породен от това, че длъжникът срещу който е издадена заповед за изпълнение, а в случая и изпълнителен лист, е подал възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 416, ал. 1 от ГПК именно подаденото възражение препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение и вземането се явява спорно, поради което за заявителя – кредитора е налице правната възможност или да предяви установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Ако възражението бъде оттеглено, съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, ГПК заповедта влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. Както е посочено в определение № 520 ат 20.09.2011г. по ЧГрД № 468/2011г. четвърто гражданско отделение на ВКС с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът цели именно последицата по чл. 416 ГПК - снабдяване с изпълнителен лист с оглед удовлетворяване на субективното си материално право, което е и правният интерес от предприетата защита. С влизане в сила на заповедта за изпълнение се удовлетворява и при оттегляне на възражението и прави безпредметно водене на исково производство. Такъв е и настоящия случай – ответникът – длъжникът в хода на производството по чл. 422, ал.1 от ГПК е направил оттегляне на възражение по чл. 414 от ГПК. На основани е чл. 416, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение, издадена по ЧГрД № 1687/2024г. по описа на РС Велико Търново е влязла в сила. Правният интерес от воденето на процеса по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК е отпаднал. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството и съдът следи служебно за нея.

С оглед изложените мотиви съдът следва да прекрати производството по делото като недопустимо.

2

В становището си от 04.02.2025 година ищецът е отправил искане към съда присъди сторените от него до момента разноски. Претендират се тези в исковото производство и в заповедното производство.

Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в случай на уважаване на неговата претенция, съобразно уважената част от иска. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени разноските и в случай на прекратяване на производството, когато независимо, че ответникът е признал иска, но с поведението си е станал причина за завеждането му. В случая ответникът е имал поведение, което е мотивирало ищецът на предяви иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с който е направил разноски в размер на 752,54 лв. – платена държавна такса. Именно тези разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Разноските в заповедното производство са предмет на заповедта за изпълнение и издадения по реда на чл. 418 ГПК изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение след оттеглянето на възражението е влязла в сила,у включително и по отношение на разноските, поради което в настоящото производство не следва да бъдат присъждане.

Водим от горните съображения и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 972/2024 година по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН ********** , с постоянен адрес гр. В.., ул. Д.., № .. ДА ЗАПЛАТИ на „Б..“ АД ЕИК .., седалище и адрес на управление гр. С.., община О.., ул. М.., № 19, представлявано от изпълнителните директори Д. Н.

Н.-И. и М. Р. К., сумата от 752,54 лв. /седемстотин петдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/– платена държавна такса за образуване на делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в едноседмичен срок от получаване на съобщението и препис от определението.

3

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4