Разпореждане № 5391 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5391 гр. София, 04.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20231100901351 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от народно читалище „О.П.****“ искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписването, извършено по заявление № 20230712105600 за учредяване на ответника народно читалище „Отец Паисий 2023“, е недопустимо и касае несъществуващо обстоятелство (в петитума е поискано „заличаване“ на вписването относно учредяване на читалището, но от изложените фактически твърдения може да се заключи, че волята на ищеца е вписването да се обяви от съда за недопустимо, съответно за касаещо несъществуващи обстоятелства, а заличаването е поискано като законна последица по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ).

Исковете са предявени при твърдението, че ответното читалище било учредено въз основа на решения, „взети в нарушение на закона“, тъй като новоучреденото читалище имало същия адрес като адреса на ищеца, макар ищецът да не бил негов праводател; уставът съдържал противоречия, тъй като новоучреденото читалище било наречено „образцово“ без да „има сграда, в която да осъществява дейността си“, а с наименованието си ответникът въвеждал в заблуждение; записаната в устава цел за спасяване на сградата на регистрирания адрес от разрушаване не била легитимна, тъй като средствата за това следвало да се осигурят от общината, а и сградата била законно предоставена за ползване на ищеца. Правният интерес се извежда от ищеца от обстоятелството, че с учредяване на ответното читалище със „същото име и същия адрес“ щяла да се „изземе“ дейността му, както и с намаляване на размера на субсидията от държавния бюджет, която ищецът би получавал, ако в същия административен район се регистрира друго (трето) читалище.

При тези твърдения съдът намира, че исковете са недопустими поради следните съображения:

На първо място, ищецът няма правен интерес от предявяване на иск, насочен към заличаване вписването по партидата на ответника, а такъв следва да е налице предвид статута на ищеца на трето за вписването лице. Сочените от ищеца факти не са източник на правен, а само на житейски интерес , но последният не е признат от закона като основание за активна процесуална легитимация. Отделно от това, ищецът противопоставя своя индивидуален финансов интерес на обществения интерес, свързан със свободата на сдружаване, което е недопустимо.

1

На второ място, исковете не са предявени при надлежни фактически твърдения. Надлежни са тези твърдения, които при доказването им, могат да доведат до възникване на претендираното право. И обратно – ако ищецът твърди факти, които не са от естество да доведат до възникване на твърдяното право, то твърденията му не са надлежни. Това е така, защото целта на развитието на процеса е да се проведе доказателствена дейност. Ако тя е ненужна – защото доказването на ненадлежния факт не би довело до възникване на правото, то ненужен /недопустим/ е и процесът (този извод особено ясно личи при изготвянето на доклад на делото, чиято основна цел е да разпредели доказателствена тежест съобразно твърдените факти - ако се твърдят факти, неводещи до твърдяното право, съдът не би могъл и да разпредели доказателствена тежест). В същия смисъл са и мотивите, изложени по т. 16 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, които макар и да касаят друг иск, са принципно приложими за процесуалния институт на допустимостта – „Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти.“ В случая надлежните твърдения по иск по чл. 29, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ са изяснени в т. 3 от ТР № 1/2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС. В същото е посочено, че недопустимо е вписване, постановено по искане на нелегитимирано лице или без искане, а вписване на несъществуващо обстоятелство – когато вписаното обстоятелство не е възникнало валидно (обстоятелство, за което не е взето решение или решението е нищожно). Посочено е също, че при иск по чл. 29, ал. 1 ЗТТРЮЛНЦ не се извършва проверка за законосъобразност на решението, въз основа на което е вписано обстоятелството.

Видно е, че поддържаните от ищеца твърдения не са нито за вписване на ответното читалище по искане на нелегитимирано лице/без искане (т.е. недопустимо), нито за вписване на обстоятелства, за които не са взети (въобще или валидно) решения. Напротив, твърди се, че е проведено учредително събрание, на което е взето решение за учредяване на читалище, но се поддържа, че това решение е незаконосъобразно, а както беше посочено, това е несъобразим в настоящото производство факт.

Нарушаването на изискването на чл. 9, ал. 5 ЗНЧ относно наименованието на читалището също не е предвидено от законодателя като основание за нищожност на учредяването на читалището, а на основание чл. 7, ал. 5 ЗЮЛНЦ вр. чл. 30 ЗНЧ този факт би могъл да се релевира като основание за обезщетение, в случай че двете наименования са съвпадащи и от това са причинени вреди. Ненадлежно е и твърдението относно съвпадащия адрес на управление, тъй като при доказването му не би могло да се постигне исканата от ищеца последица „заличаване на учреденото народно читалище“.

Поради изложеното исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба

68797/20.07.2023 г., по която е образувано настоящото дело.

2 вх.

№

Разпореждането може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3