Решение № 90 от 11.06.2020, Районен съд - Бяла Слатина

Р Е

Ш Е Н

И E гр.Б. С.,

11.06.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 09 юни, Две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КАТЯ ГЕРДОВА

При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1458/2019 г. по описа на РС – Б. С., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт М.С., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Р.Л.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 650,00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 3262725 от 29.06.2018г., договорна лихва в размер на 72,25 лв. за периода от 07.07.2018г. до 05.01.2019г., такса разходи в размер на

45,00 лв., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 416,07 лв. за периода от 07.07.2018г. до 05.01.2019г., обезщетение за забава в размер на 50,51 лв. за периода от 08.07.2018г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.07.2019г., до окончателното изплащане на вземането, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1031/2019г. по описа на БСлРС, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.

С писмена молба с вх.№ 2721/04.06.2020г. депозирана от ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт М.С., е поискано съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника, ако са налице предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

ИСКОВЕ С ПРАВНО

ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата Р.Л.А. не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

Същата редовно призована за с.з. не се явява, не е изпратила свой представител, не е взела становище по исковата молба и не е ангажирала доказателства по делото.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1031/2019г. на РС-Б.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1031/2019г. на РС-Б.С. е видно, че срещу длъжника Р.Л.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 630/02.08.2019г. в полза на заявителя „АСВ” ЕАД-София, за сумата 650,00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 3262725 от 29.06.2018г., договорна лихва в размер на 72,25 лв. за периода от 07.07.2018г. до 05.01.2019г., такса разходи в размер на

45,00 лв., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 416,07 лв. за периода от 07.07.2018г. до 05.01.2019г., обезщетение за забава в размер на 50,51 лв. за периода от 08.07.2018г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.07.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта на длъжника Р.Л.А., е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 1458/2019г. по описа на БСлРС.

В исковата молба ищецът твърди, че съгласно Договор за паричен заем № 3262725 от 29.06.2018г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставило на Р.Л.А., в заем сумата от 650,00 лева, като последната се е задължила да върне същата, ведно с договорната лихва в размер на 72,25 лв., на 27 бр. равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 26,75 лева с първа падежна дата 07.07.2018г. и последна падежна дата 05.01.2019г. В договора са вписани: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.00%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора -0,11%, годишен процент на разходите на заема– 48,44 %. Общият размер на всички дължими плащания по договора е 722,25 лева.

На основание чл.3 с подписването на договора за заем, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената сума.

Представена е

Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД, в която е посочено, че при забава в плащането на вноска повече от 30 дни потребителят дължи на кредитора заплащането на 9.00 лв., представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочените вземания. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 45,00 лв.

В чл.4 от договора е описано задължението на заемателя в три дневен срок от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения на заемодателя: две физически лица-поръчители или банкова гаранция. Съгласно чл.4, ал.2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 416,07лева, която страните са договирили да се заплаща разсрочено на 27 равни вноски, всяка в размер на 15,41 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 416,07 лева. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят за срока на договора, е в общ размер на 42, 16 лева.

Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие в чл.8 от договора, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 08.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда-31.07.2019г. в общ размер от 50,51 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му, ответника не е заплатил нито една вноска по дължимия паричен заем към кредитора.

Срокът на договора е изтекъл на 05.01.2019г./с падежа на последната погасителна вноска/ и не е обявен за предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че на 01.01.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „А.з.с.н.в.“ ООД(на 21.08.2015г. АСВ е сменила правната си форма, като е регистрирана като „А.з.с.н.в.”ЕАД, видно от направена служебна справка от ТР, който е публичен) по силата на което вземането е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Изи

Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата А. са изпратени 2 бр. уведомителни писма/по пощата и чрез куриер/ за станалата продажба на вземания, ведно с покана за доброволно изпълнение на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмата не са получени от Р.А., видно от върнатите разписки в които е отразено, че на посоченият адрес не живее никой, къщата е разрушена, а телефонът не отговаря./л.20-24 от делото/.

Въпреки това с исковата молба прилага копие от уведомлението за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

За събиране на вземането си "АСВ" ЕАД подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр.д. № 1031/2019 г. по описа на РС- Б.С. е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът не е намерен на установеният в заповедното производство адрес, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил в РС-Б. С. да получи книжата, което от своя страна обуславя правния ни интерес от търсената съдебна защита.

Ответницата А. не се явява в с.з., въпреки, че е редовно призована за с.з., не е изпратила свой представител, не е взела становище по исковата молба и не е ангажирала доказателства по делото.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за главница и договорна лихва:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за паричен заем № 3262725 от 29.06.2018г., от който безспорно по делото се установи, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Р.Л.А. е налице твърдяното договорно отношение.

По силата на този договор посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника паричен заем в размер на 650.00 лв. срещу задължение на същият да върне заетата сума на 27 бр. седмични погасителни вноски, като последната е с падеж 05.01.2019г. С подписването на договора се установява, че заемателят е получил от заемодателят изцяло и в брой заемната сума в размер на 650.00 лв. на датата на подписване на договора- 29.06.2018г., като това обстоятелство не е спорно от страните по делото.

Представен е също по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения " ЕООД/, като видно от Приложение 1 от 01.01.2019 г. към него, вземането на "Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3262725 от 29.06.2018г. със заемател - ответника, е било прехвърлено на ищеца. "Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения " ЕООД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от представеното по делото пълномощно.

По делото ищецът е изпратил 2 бр. уведомления от 07.01.2019г. и от 15.10.2019г. за извършената цесия до ответника на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмата не са получени от длъжника Р.А., видно от върнатите разписки в които е отразено, че на посоченият адрес не живее никой, къщата е разрушена, а телефонът не отговаря./л.20-24 от делото/.

Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения рамков договор за прехвърляне на вземания.

Видно от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД на адреса, посочен в предложение за сключване на договор за паричен заем и в самият договор, поради и което същото се счита редовно връчено. Длъжника не е уведомил кредитора за промяна на адреса си. Освен това съгласно приетото по делото, като доказателство пълномощно ответникът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради и което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и е връчено на ответника с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.