Решение № 242 от 28.07.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Смолян, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20265440100027 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова моба на „*“ ЕООД против Н. Г. К., в която се твърди от ищеца, че на 21.01.2025г. между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *. Договора е сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.*.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора.

Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В случая запис не е извършен. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и следният имейл:

*[email protected]. Активиращият код е *.

Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1

2014г.. Съдът, следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Изпратена е снимка тип „селфи“ с личната си карта. Вижда се, че лицето от личната карта и този който я държи са едно и също лице. Доколкото няма сигнал, че документа за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. Следователно ответникът е изпълнил процедурата по кандидатстване, а не друго лице. Има приложен и вайбър профил, от който е видно, че е на ответникът е ползвал този номер при сключване на договора. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1048.15 евро (2050.00 лв.).

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора. Договора за кредит е рефинансиращ. С част от сума е погасен предходен договор за кредит - № * от 20.12.2024г.. Сумата с която погасения кредит е рефинансиран е в размер на 600.20 евро (1173.89 лв.). Това е станало счетоводно, като с отпуснатата сума е приспадната остатъка по погасения договор за кредит.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора останалата сума в размер на 447.95 евро (876.11 лв.) следва да се преведе по банкова сметка на кредитополучателя или касово. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът К., а именно: в „* *“ ЕАД с IBAN *, В1С *.

Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1048.15 евро (2050.00 лв.) е с 30 ежемесечни вноски, от които първите 29 в размер на 39.20 евро (68.33 лв.) и 30-та, последна вноска в размер на 34.99 евро (68.43 лв.) за периода 20.02.2025г. - 10.07.2027г.. Претендирана по настоящето дело е главница в размер на 34.94 евро (68.33 лв.) - вноска за главница с падежна дата 20.07.2025г. Няма плащания за претендираната вноска за главница. Тя е изцяло падежирала, което е основанието за тяхната изискуемост.

Към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят претендира от Кредитодателя сумата 34.94 евро (68.33 лв.) представляващи вноска с падежна дата 20.07.2025г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 34.99 евро (68.43 лв.) , представляваща вноска за главница с падежна дата 20.07.2025г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Претендира и за разноски по водене на делото.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Тврди, че Договор за кредит от разстояние №*/21.01.2025г. е нищожен, той не е породил правни последици между страните по него не се дължи изпълнение. Ето защо претенция с основание - плащане на вноска по договора за м. юли 2025г. и или за друг период е неоснователна и моля да бъде отхвърлена.

Договорът за предоставяне на кредит от разстояние №*/21.01.2025г. е нищожен, предвид следните съображения: Не оспорва факта, че ответникът е превел по негова сметка сумата от 876.11 лв. Вярно е също, че с ищеца има сключен и друг договор с №*/20.12.2024г., като сумата от 1173,89 лв. ищецът задържа с твърдението, че ще погасява по-рано възникнало негово задължение по договор от 18.12.2024г.

На 01.04.2025г., ответникът твърди, че превел в полза на ищеца сумата от 129,29 лв. за погасяване на задължението му. Процесният договор е потребителски , но и нищожен, поради противоречие с императивни правни норми. Така в чл.2,ал.4 т.З от договора е предвидено, че освен връщане на отпуснатата сума по кредита, потребителят дължи заплащане на възнаградителна/договорна лихва. Договорната лихва е дължима при фиксиран лихвен процент в размер на 11,68 %, като за сключването на договора при фиксиран годишен лихвен процент , потребителят заплаша такса „ангажимент“ в размер на 48,66 % от размера на главницата. Посочено е, че процентът на таксата се определя от периода на кредит, както и че таксата ангажимент е дължима в цялост към датата на усвояване на кредита, но с цел финансово облекчение нейният размер се разпределя на равни части по погасителните вноски. Посочено е в договора, че общата дължима сума е 3 622,11лв., от която 2050 лв. главница, 304,91лв. договорна лихва и 1 267,20 лв. такса „Ангажимент“ Според посоченото в договора ГПР е 61,81 %, като била взета предвид при определянето му и начислената такса ангажимент.Уговорена по този начин, клаузата на чл. 3 от договора не урежда задължение за заплащане на цена за услуга. Така наречената „такса ангажимент“ е уговорена като дължима върху усвоената главница сума, за ползване на кредита, като размерът и не зависи от реалните разходи, които биха се направили, поради което посочената такса по същността си представлява предварително уговорено задължение на кредитополучателя за заплащане на възнаграждение по договора, допълнителна или скрита лихва. Такса, включваща като насрещна престация на кредитодателя фиксиране на лихвения процент за срока на договора, при условията и размерите на договора, противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а уговорката касателно възнаграждението на кредитодателя, безспорно е типично действие по управление на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Друг е въпроса, че заемодателят така или иначе по правило на закона няма право да увеличава договорният лихвен процент едностранно.Предвид изложеното, очевидно таксата ангажимент е скрита лихва, която цели да облагодетелства заемодателя и да заобиколи забраната на закона за начисляване на прекомерно висока лихва надхвърляща трикратният размер на законната лихва. Освен това ГПР е невярно изчислен, с цел да се 3 прикрие нарушената с договора забраната същият да не надхвърля петкратният размер на законната лихва -чл.19,ал.4 от ЗПК. В договора е посочен ГПР в размер на 61,81%. Този показател е математически неверен и подвеждащ. При усвоена главница от 2050 лв., начислената „Такса ангажимент“ в размер на 1267,20 лв. представлява сама по себе си 61,81% от стойността на заема. Когато към този разход се добави договорната лихва от 11,68% и се отчете срокът от 900 дни, реалният ГПР надхвърля значително посочения в договора и законово допустимия таван. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който изисква договорът да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. ГПР е заблуждаващ и математически нсвярно посочен. Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19 ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит при условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, свързани със събирането, респективно управлението на кредита.

Предвид изложеното, доколкото и договора за кредит не е породил правни последици, претенция за плащане на вноска по нищожен договор е неоснователна.

Както ищецът сочи в исковата си молба, между страните има сключен и друг договор за предоставяне на кредит , който е с №*/20.12.2024г. По силата на същия е предоставена в заем сумата от 1200 лв. По договора ответникът твърди, че е заплатил сумата в размер общо на 1353,14лв., от които 1173,89лв. чрез отпуснат от ответника по Договор за предоставяне на кредит №*/21.0102025г. заеми 179,25 лв., чрез паричен превод от 18.01.2025г. Договорът за заем от 20.12.2024г. е нищожен на същите основания, на които поддържа нищожност и на Договор №*/21.01.2025г., алтернативно съдържа нищожна клауза , предвиждаща задължение на ответника за такса ангажимент, равняващ се на 33% от размера на главницата, разсрочена в три вноски. Посочен е в този договор -ГПР от 63,04 %, без да е ясно как се формира.

Отделно от това и в този договор ГПР е неверен, заблуждаващ, като предвидената такса ангажимент не се дължи, тъй като представлява плащане за услуга, включваща като насрещна престация на кредитодателя фиксиране на лихвения процент, в противоречие с чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Същата норма забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а уговорката 4 касателно възнаграждението на кредитодателя, безспорно е типично действие по управление на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Друг е въпроса, че заемодателят така или иначе по правило на закона няма право да увеличава договорният лихвен процент едностранно, което означава че на практика той събира такса за изпълни свое законово задължение. За това нищожен се явява целият договор, алтернативно клаузата предвиждаща такса ангажимент. Платеното въз основа на нищожен договор или нищожна договорна клауза подлежи на връщане, тъй като е било изначално недължимо. Недължима в случая е сумата от 153.14 лв., която надхвърля чистата получена по Договора за кредит от 20.12.2025г. сума от 1200 лева. Таксата ангажимент е скрита лихва, която цели да облагодетелства заемодателя и да заобиколи забраната на закона за начисляване на прекомерно висока лихва надхвърляща трикратният размер на законната лихва в противоречие с добрите нрави. При това положение, в случай, че бъде уважен предявеният от „* „ ЕООД иск , моли да бъде извършено прихващане на насрещните взаимни задължения на страните до размера на по-малкото от тях.