Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 30.07.2024, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Гражданско дело 378/2023
Вид
Решение № 196
Подписан
30.07.2024
В сила
28.08.2024
Състав
Бисерка Николова Бакалова Тилева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Сандански, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Венета Бл. Петрова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20231250100378 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 и ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и е образувано въз основа на обективно съединени искове, предявени от Т. Я. Я. от гр. С**** против „Файненшъл България” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от Петър Благовестов Дамянов.

Ищцата сочи, че на 14.07.2021 г. е сключила договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който й е предоставен заем в размер на 500 лева. Сочи, че съгласно уговореното в договора, договорът за заем е следвало да бъде обезпечен с гарант две физически лица - поръчители или банкова гаранция в полза на кредитора. Посочва, че във връзка с тази клауза на 14.07.2021 г. между нея и ответното дружество е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ответното дружество се е задължило да обезпечи изпълнение на задълженията й пред кредитора по договора за заем, което обезпечение се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията й. Твърди, че по силата на договора за гаранция тя се е задължила да заплати на гаранта възнаграждение, което е следвало да се заплати разсрочено, заедно с месечната вноска по договора за кредит и което възнаграждение е следвало да се заплаща на „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитора по договора за заем, който е бил овластен от гарантиращото дружество да получи от негово име плащането. Ищцата сочи, че е изплатила задълженията си по договора за кредит и че е изплатила задължението си по договора за гаранция. Ищцата твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, тъй като е сключен при липса 1 на основание, поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави.

Твърди, че договорът за гаранция е акцесорен на договора за паричен заем и че наличието на основания за предоставяне на гаранцията от страна на ответното дружество е било обусловено от валидността на договора за паричен заем или отделни негови клаузи, поради което твърди, че двете правоотношения трябва да се разглеждат заедно. Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен, поради което е нищожен и договора за гаранция.

Твърди, че като е платила възнаграждението по договора за гаранция на ответното дружество и то неоснователно се е обогатило за нейна сметка.

Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен сключения между нея и ответника договор за предоставяне на гаранция № 4202815 от 14.07.2021 г. и да осъди ответника да й заплати сумата от 50 лева, частичен иск от общата сума от 600 лева, недължимо платена за възнаграждение по нищожния договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответното дружество в отговора на исковата молба оспорва исковете. Твърди, че договорът е действителен. Твърди, че доводите за нищожност за договора за паричен заем са неотносими към процесното облигационно правоотношение. Твърди, че договора за предоставяне на гаранция не е потребителски договор и не се регулира от ЗПК, а от ТЗ.

Оспорва всички доводи на ищцата за нищожност на договора за гаранция като неоснователни.

В съдебно заседание е допуснато изменение в петитума на осъдителния иск, след което се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 651,15 лева, представляваща недължимо платена по нищожния договор за гаранция, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От справка в електронния портал на Търговския регистър е видно, че „Изи Асет Мениджмънт” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София е регистрирано по фирмено дело № 13799 от 2005 година. Предмет на дейност на дружеството са следните дейности: отпускане на заеми със средства, които не се набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, придобиване на участия в друга финансова институция, придобиване на вземания по кредити, извършване на други финансови услуги, позволени съгласно чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Дружеството е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3от ЗКИ, включено в регистъра на БНБ.

Ответникът „Файненшъл България” ЕООД е вписано в търговския регистър на 03.04.2013 година. Дружеството е със следния предмет на дейност: гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране, отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими 2 средства след вписване в регистъра на БНБ съгласно чл. 3 и чл. 3а от ЗКИ. Едноличен собственик на капитала на това дружество от 03.07.2017 година до момента е „Изи Асет Мениджмънт” АД.

На 14.07.2021 година между „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез Ю. Р. Д., като заемодател и ищцата Т. Я. Я., като заемател е бил сключен договор за паричен заем № 4202815, по силата на който на Я. е бил предоставен паричен заем в размер на 1250 лева.

Заемателката се задължила да върне заема, заедно с уговорената лихва на вноски в срок от 31.07.2021 год. до 12.02.2022 г. Лихвеният процент е бил фиксиран на 35.00%, приложим на годишна основа. Годишният процент на разходите е възлизал на 40.40%. Общата дължима сума дължима от заемателя е възлизала на 1 388,85 лева. Размерът на погасителна вноска е бил 92,59 лева. В чл. 4 от договора, заемателят се задължил в срок до три дни от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговорят на подробно описани в клаузата условия, банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки- чл. 4, т. 3 от договора.

В тази връзка и в изпълнение на това задължение, на същата дата, на сключването на договора за заем, между ищцата Т. Я., като потребител и „Файненшънъл България” ЕООД,чрез лицето Ю. Р. Д., като гарант е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4202815, по силата на който ответното дружество се задължило да издаде гаранция за плащане (изпълнение на всички задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД с наредител – потребителят,с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя , възникнали съгласно договора за паричен заем за сумата от 1250 лева.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за поемане на задължението потребителят е дължал възнаграждение на гаранта в размер на 651,15 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 43,41 лева. Вноските са били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, „Изи Асет Мениджмънт” АД е било овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор както и всички други вземания на поръчителя по този договор.

От справка, изготвена от ответника се установява, че към 12.02.2022 година ищцата е платила сумата от 651,15 лева, представляващо възнаграждение по договора за поръчителство/гаранция. Плащането е било извършено на 15 вноски.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

По иска за обявяване на договора за предоставяне на гаранция за нищожен:

Ищцата навежда три основания за нищожност на процесния договор: противоречие със закона; - накърняване на добрите нрави; - липса на основание на договора.

Съгласно съдебна практика при разглеждане на основанията за нищожност на сделката, съдът следва първо да разгледа най- тежкия порок, който води до нищожност от посочените от страната – в случая противоречието със закона.

Съдът намира твърденията на

3 ищцата за нищожност на процесния договор на това основание за неоснователно. Договорът за предоставяне на гаранция не противоречи на закона.

Съдът намира за основателно твърдението на ищцата, че договорът е нищожен поради липса на основание, поради следното:

Процесният договор за предоставяне на гаранция е бил сключен от ищцата в изпълнение на задължението й по договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД за предоставяне на обезпечение. В случая са налице две правоотношения – по договор за заем и по договор за предоставяне на гаранция, но тези правоотношения са обусловени, те са свързани и следва да се разгледат като едно цяло. Установи се по делото, че заемодателят по договора за заем и гарантът по договора за гаранция са свързани лица.

Дружеството – заемодател е собственик на дружеството – гарант. На следващо място, съгласно клаузите на договора за предоставяне на гаранция, заемодателят е бил оправомощен от гаранта да получи възнаграждението за гаранция. Т.е. двете правоотношения са свързани.

Сключеният между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно легалното определение на договор за потребителски кредит, съдържащо се в разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищцата в случая е сключила договора като потребител, като физическо лице, което при сключването на договора, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от ЗПК регламентират задължителните елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит.

В чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК е предвидено, договорът да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Установи се, че в договора за заем е посочен ГПР в размер на 40,40 %, както и че при изчислението му не е взето предвид възнаграждението, което заемателят заплаща към поръчителя. Съдът счита, че последното е следвало да бъде взето предвид от заемодателя, тъй като представлява сигурен разход, пряко свързан с договора за заем, който разход е известен на заемодателя предвид това, че поръчителя е свързано с него лице.

Като не е взел предвид този разход при определяне на посочения в договора размер 4 на ГПР, заемодателят е нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а това води до недействителност на договора за паричен заем по силата на чл. 22 от ЗПК. След като договорът за паричен заем е нищожен, то нищожен е и договорът за предоставяне на гаранция, поради липса на основание, тъй като договорът за предоставяне на гаранция е сключен за да обезпечи договора за паричен заем, т.е. обусловен е от него (явява се акцесорен на договора за паричен заем). Може да се обезпечава само действително задължение и затова договора за предоставяне на гаранция може да съществува само ако съществува действително задължение по договора за заем.