Определение № 192 от 31.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 31.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Даниела П. Костова като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600244 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от Ц. П. М., чрез защитника му - адв. Л. П., срещу определение № 640, постановено на 05.07.2023г. по ЧНД № 857/23г. по описа на ВОС, с което на осъдения Ц. П. М. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 5 години, 3 месеца и 3 дни, от наложеното му наказание в размер на 15 години лишаване от свобода. Чрез жалбата се прави искане за преразглеждане на така постановения акт поради неговата неправилност и незаконосъобразност, т. к. според защитата първостепенният съд не се е съобразил с наличните доказателства за промяна и превъзпитание на осъденото лице.

В допълнително изложение към часатната жалба е отправена и претенция за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, с цел събирането на нови доказателства, установяващи процеса на поправяне. В тази връзка съставът на въззивната инстанция, съобрази, че наличните и относими доказателства досежно поведението на осъдения, съдържащи се в материалите по делото, са достатъчни в пълна степен за изясняване на предмета на доказване, поради което искането е преценено като неоснователно.

1

В писмено становище на Началника на Затвора – гр. Варна се изразява мнение за наличие на предпоставките за допускане на УПО спрямо Ц. П. М..

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, а също и доводите, развити в жалбата констатира следното:

Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация, както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:

На жалбоподателя М. е било наложено наказание в размер на 15 години лишаване от свобода, за извършено деяние по чл.116 от НК. Началото на изтърпяването е започнало на 17.03.2015.

Към датата на постановяване на атакуваното определение л.св е изтърпял 9 години, 8 месеца и 27 дни, от които 8 години, 3 месеца и 18 дни са изтърпени фактически, 1 година, 5 месеца и 9 дни са зачетени от положен труд, а остатъка се равнява на 5 години, 3 месеца и 3 дни.

Видно е, че към датата на постановяване на ревизирания съдебен акт, жалбоподателят е изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едно от условията за допускане на предсрочното освобождаване.

В производството по реда на чл.440 от НПК, освен наличие на формалният критерий, се изискват и доказателства за реално и трайно поправяне и превъзпитание на осъденото лице. При преценката си за наличието на такива, съставът на Ап.С Варна взе предвид първоначалната оценка на риска от рецидив на правонарушителя, която е сочела ниско ниво – 39т ;като зони на дефицит са откроени – отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. За цялостния престой в изолираната среда, М. е допускал дисциплинарно нарушение, като проявата датира от 2019 година. Спрямо извършеното е настъпил срока по чл.109 от ЗИНЗС и осъдения се счита за ненаказван. Награждаван е, полага доброволен труд. Промяна е настъпила и в режима на изтърпяване на наказанието.

Актуалната оценка на риска от рецидив е определена на 14т.

Рискът от вреди за обществото остава на внимание като вероятен, но не непосредствен, предвид характера на правонарушението. Отчетено е незавършено осъзнаване на последиците от действията; вземат се 2 краткосрочни решения; все още отговорността за извършеното не се счита изцяло лична.

Видно от схемата за оценяване е, че в зоната правоотношение стойностите са се запазили. В сферата умения за мислене скалата е търпяла понижение, но все още остава в средния диапазон, което пък обозначава необходимост от допълнителни въздействащи механизми в тази графа.

Според експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние, л.св е привидно овладян, но по-скоро е неустойчив и нестабилен в комплицирани ситуации.

Естеството на посочените обстоятелства, поражда обосновано съмнение за завършен процес на поправяне и превъзпитание, за успешна ресоциализация при предсрочно освобождаване, като навежда на мисълта, че преустановяването на постоянен надзор от страна на компетентните лица, би повлияло отрицателно върху нагласите и мисленето, би довело до деградация в цялостното поведение.

Положителните процесуални предпоставки на материалния и процесуалния закон изискват показано добро поведение и честно отношение към труда, както и извод относно липсата или незначителността на рисковите фактори. Такъв извод по отношение на осъдения М. към настоящия момент все още не може да бъде постигнат. Без да се игнорират положителните данни за поведението, /награждавания, режимът на изтърпяване на наказанието е бил заменен, полага се доброволен труд/, според настоящия състав, пенитенциарното третиране спрямо Ц. М. следва да продължи. Неговото времетраене би могло да окаже положително въздействие спрямо липсващите към момента обстоятелства.

Изложените по-горе доводи не позволяват да се достигне до вътрешното убеждение, че жалб. М. се е поправил трайно след осъждането му и че по този начин са постигнати целите визирани в чл.36 от НК, което от своя страна обосновава извода за липсата на втората от изискуемите по см. на чл.70 от НК предпоставки.

С оглед изложеното, определението на решаващия първостепенен съд се явява законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.345 от НПК, съставът на АпС-Варна

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 640, постановено на

05.07.2023г. по ЧНД № 857/23г. по описа на ВОС, с което на осъдения Ц. П.

М. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 5 години, 3 месеца и 3 дни от наложеното му общо наказание в размер на 15 години „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4