Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1426 от 21.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1975/2023
Вид
Решение № 1426
Подписан
21.03.2023
В сила
21.03.2023
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Теодора Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100501975 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника М. П. Г., ЕГН ********** срещу съобщение от 29.11.2022 г. на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изпълнително дело № 1477/2015 г., в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Жалбоподателят счита отказа на ЧСИ за незаконосъобразен и несъответстващ на фактите и доказателствата по делото. Излага подробни съображения, че изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция на 18.12.2017 г. алтернативно на 19.12.2019 г. Иска след като съдът се запознае с данните по изпълнителното дело, да постанови прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В срок не е постъпило становище от взискателя Агенция за събиране на вземания ЕАД.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Счита за неоснователни изложените в жалбата твърдения относно настъпила перемпция.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 1477/2015 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ 1 е образувано по молба от 02.06.2015 г. на Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу М. П. Г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.02.2015 г. по гр. д. № 2505/2014 г. по описа на РС Видин.

С молба от 15.11.2022 г. длъжникът е поискал да бъде перемирано изпълнителното дело, тъй като е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С разпореждане от 15.11.2022 г. съдебният изпълнител е постановил отказ.

Със съобщение изх. № 76063/29.11.2022 г., на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ, което е предмет на обжалване в настоящото производство, длъжникът е уведомен за постановен отказ за перемпция на изпълнителното дело.

В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В, ал. 2 на същата разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на длъжника.

С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично в т. 6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.

В разглеждания случай съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнението като в съобщение от 29.11.2022 г. до длъжника е изложил мотиви, че по изпълнителното дело не е налице перемпция.

В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с перемпцията на изпълнителното производство и кои действия на взискателя съставляват искане за извършване на изпълнителни действия. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, трябва взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие 2 по изпълнителното дело.

В конкретния случай същинско изпълнително действие е извършено чрез налагане на запор на вземания по банкови сметки на 14.12.2017 г. и на 18.12.2017 г.

В периода след посочената дата в продължение на две години същински изпълнителни действия по изпълнителното дело не са предприемани.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на съдебния изпълнител, че тъй като запорът не е вдигнат, то през това време не следва да се предприемат изпълнителни действия. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. За да не бъде прекратено изпълнителното дело, взискателят е следвало да поиска от съдебния изпълнител да бъдат осъществени действия по принудително събиране на вземането в рамките на двегодишния срок. В случая след последното извършено същинско изпълнително действие е изтекъл период от около три години, през който период взискателят е бездействал.

Въз основа на изложеното и в приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът счита, че перемпцията е настъпила на 19.12.2019 г. Безспорно е в съдебната практика, като това бе изрично посочено и в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция " настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Дори и при неиздаване на нарочно постановление от страна на частния съдебен изпълнител, както е в конкретния случай, изпълнителното производство вече е прекратено, считано от 19.12.2019 г., тъй като е изтекъл предвиденият в закона срок.

При изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да се уважи.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника М. П. Г., ЕГН ********** отказът на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изпълнително дело № 1477/2015 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4