Решение № 79 от 19.07.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Т., 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20223500500134 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на ответника „Лик Имоти Консулт”ЕООД гр.Т., ЕИК 201859846, действуващ чрез процесуалния си представител адв.Г.В. от АК-В. против решение №81/16.02.2022г., постановено по гр.д.

№1130/2021г. на Районен съд-Т., с което е осъден на осн.чл.55, ал.1, пр.2 от З З Д да заплати на ищцата ЮЛК. ИСМ. М. от гр.Т., действаща чрез процесуалния си представител адв.Р.Р. от АК-Т. сумата 2 000 лв., получена на неосъществено основание, както и направените по делото разноски в размер на 380 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.

В срока по 263, ал.1 от ГПК с писмен отговор процесуалният представител на въззиваемата страна адв.Р.Р. от АК-Т. оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

1

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният от ищцата ЮЛК. ИСМ. М. против ответното дружество иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата, че на 30.03.2021г. сключила със същото договор за посредничество за покупка на апартамент в гр.Т., собственост на трето лице, но въпреки неосъществяване на продажбата, ответникът неправомерно отказва да върне депозираното капаро в размер на 2 000 лв. от продажната цена, обогатявайки се без основание за нейна сметка.

С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва предявения иск с възражение за наличие на основание за задържане на сумата-клаузата по чл.11 от договора за посредничество, позовавайки се на разпоредбите по чл.93, ал.2 от ЗЗД, чл.287-288 от ЗЗД и чл.308, ал.1 от ТЗ.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

На 30.03.2021г. между ищцата Ю.М. и ответното дружество е сключен договор за посредничество за покупка на апартамент в гр.Т., ул.“Ант. “№.. срещу възнаграждение на посредника в размер на 2 600 лв., като възложителят депозирал и сума в размер на 2 000 лв., представляваща „задатък (капаро) от стойността на жилището“-чл.10, ал.1-2 от договора, като съгласно клаузата по чл.11 от същия, при отказ на доверителя от покупкопродажбата на имота, посредникът се задължава да задържи внесения депозит.След оглед на обекта, ищцата останала неудовлетворена от фактическото му състояние и се отказала от продажбата, като спорът е дължима ли е от нея посочената сума от 2 000 лв. на посредника или същата подлежи на връщане.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, който е получил нещо, с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне.

В конкретния случай, посочената сума от 2 000 лв. не е възнаграждение на посредника, нито негов разход по изпълнение на поетите посреднически задължения, обуславящо неприложимост на разпоредбите на чл.287-288 от ЗЗД, предвиждащи право на довереника да иска заплащане на уговореното възнаграждение и разноските и при оттегляне на поръчката, поради което следва да се прецени дали регламентацията по чл.93, ал.2 от ЗЗД, респ. чл.308, ал.1 от ТЗ позволява задържане на сумата от страна на посредника.

2

С оглед цитираните договорни клаузи, депозираната сума от 2 000 лв. не е престация по договора за посредни-чество, който е само документ, удостоверяващ получаването й от ответника, така, както са посочили самите страни-„договорът за посредничество служи за разписка“, поради което последният не е източник на насрещни права и задължения по съглашението за посредничество, нито договорът може да служи за основание за придобиване на сумата в патримониума на посредника.Последният едностранно е декларирал задължение за задържане на сумата, което обаче е относимо към правата на трето лице-евентуалният продавач на имота и което едностранно изявление не създава насрещно задължение за възложителя по договора за поръчителство. Сумата може да бъде задатък (капаро) от цената на апартамента, но само при сключен договор за продажба-предварителен или окончателен, тъй като служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение-чл.93, ал.1 от ЗЗД, до каквито сделки не се е стигнало.В тази насока, право на продавача по сключен договор, а не на посредника, е да задържи задатъка, ако купувачът не изпълни задължението си по продажбата-чл.93, ал.2 от ЗЗД, в който смисъл е и разпоредбата на чл.308, ал.1 от ТЗ относно отметнината.Такова право не е предвидено за посредника по продажбата, нито същият е овластен за това от продавача, поради което дължи връщане на сумата, получена с оглед нереализирана продажба.

Предвид горното, предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД е доказан по основание в претендирания размер, решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №81/16.02.2022г., постано-вено по гр.д.

№1130/2021г. по описа на Районен съд-Т., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОС Ъ Ж Д А „Лик Имоти Консулт”ЕООД -гр.Т., ЕИК 201859846 да 3 заплати на ЮЛК. ИСМ. М. от гр.Т., ЕГН:********** направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4