Решение № 709 от 19.11.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Разград, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20243330101257 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по осъдителен иск, предявен в хипотезата на чл.415, ал.1 т.3 от ГПК

Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу А. А. С. за заплащане на сумата 2 725,62 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 1729,37 лв. договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит за периода 20.02.2023 г. – 06.03.2024 г., сумата 1263,90 лв. неплатено възнаграждение за услуга Фаст, 2036,28 лв. неплатено възнаграждение за услуга Флекси, лихви за забава в размер на 637,18 лв. за периода 21.04.2022 г. – 06.03.2024 г., сумата 296,66 лв. законна лихва за периода 06.03.2024 г. – 29.05.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за които вземания съдът е оставил без уважение заявлението по гр.д.№945/2024 г. по описа на РС - Разград.

Твърди, че на 24.03.2022 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит №40008672189 за сумата 5000 лв., със срок на заема 36 месеца, при 241,33 лв. месечна вноска с годишен процент на разходите 49,09%, респ. годишен лихвен процент от 41,00 % и лихвен процент на ден – 0,11%., респ. общо дължима сума по кредита 8688,04 лв., като договорът е сключен при Общи условия, неразделна част от него. Твърди също така, че ответникът е закупил от ищеца пакет от допълнителни услуги, за което дължи възнаграждение от 175 лв. за услугата „Фаст“ и 2750 лв. за услугата „Флекси“.

, платим на вноски по 125 лв. Сочи, че с част от отпуснатата сума по кредита е рефинансирано старо задължение на ответника към ищеца в размер на 410,65 лв. , а остатъкът от 4418,35 лв. бил преведен по банкова сметка на ответника.

Сочи, че между страните по делото е сключен анекс от 16.06.2022 г. за отлагане на една вноска по погасителния план и е подписан нов погасителен 1 план, както и че в договора за потребителски кредит ответницата е поискала за бъда сключена застраховка Живот с наименование „Защита на кредит“ със застраховател „Уника Живот“АД със застрахователна премия 171 лв. Твърди, че ответникът е направил 19 погасителни вноски общо в размер на 3534,09 лв., последната от 18.04.2023 г., респ. не е изпълнявал задълженията си по договора, поради което настъпила предсрочна изискуемост на основание т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, за което на 21.03.2024 г. на ответника било връчено уведомително писмо за прекратяване на договора.

Сочи, че за вземането, предмет на осъдителните искове е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №945/2024 г., но съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Съдът с доклада по делото е обявил, че ищецът следва да докаже договора за потребителски кредит и договорите за допълнителни услуги, предаването на сумата на ответника, изпълнение на другите задължения на ищеца, погасяване на предходното задължение на ответника, изпадане на ответника в забава, уговорка за предсрочна изискуемост, уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и отказ на съда да издаде такава заповед.

Във връзка с насроченото за 13.11.2024 г. съдебно заседание процесуалният представител на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД депозира молба с вх.

№9805/24.10.2024г., с която моли делото да се гледа в нейно отсъствие, поради обективна невъзможност да присъства в деня на насрочената дата, поддържа изцяло исковата молба, счита същата за доказана по основание и размер. За основателността на иска развива съображения, че от представения по делото кредитен договор е видно, че същият е сключен в размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит. Твърди, че: преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор; съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 и т. 20 ЗПК - съдържа дата и място на сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП; размер на ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно правото на отказ на потребителя; договорът отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК за подписване на всяка страница от ОУ от страните по договора; на кредитополучателя е предоставена възможност да изрази съгласие или не с основните параметри на договора, като с полагането на подписа си е демонстрирал одобрението им.

Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Явява се лично в проведеното на 13.11.2024г. съдебно заседание, в хода на съдебното дирене твърди, че не е знаела за допълнителните пакети при подписването на 2 договора за потребителски кредит, получила обаждане от жена /вероятно става въпрос за кредитен посредник/, която казала, че ще решат проблема с предходния й кредит, ще й отпуснат нов, когато отишла на място да сключи договора, всичко се случило много бързо, в рамките на 10-15 минути.

След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На 24.03.2022г. кредитен посредник на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е предоставил на А. А. С. „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителки кредити“, в раздел II „Описание на основните характеристики на съответния кредит“ е посочена обща сума на кредита 5000,00 лв., срок – 36 месеца, месечна вноски по кредита – 242,40 лв., обща сума на кредита /с уточнение, че посочената сума е сума на общия размер на кредита на общите разходи по него/ - 8726,40 лв., в раздел III „Разходи по кредита“ от формуляра е посочен фиксиран лихвен процент на кредита в размер на 41 % и ГПР в размер на 49,34 %, а в т.3 от същия раздел „Изисква ли се за получаване кредита или за получаването му при конкретно предлагани условия“ е отбелязан отговор „Не“. Към Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити е приложена „Допълнителна преддоговорна информация“ – същата представлява оферта за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като съгласно информацията в него допълнителната услуга „Фаст“ предоставя възможност на клиента за приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит преди кредитоискателите, без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час от постъпване на искането в системата на дружеството, а при закупена услуга „Флекси“ клиентът получава право да променя едностранно погасителния си план, като за извършената промяна се подписва анекс към договора. На същата дата, от която е стандартният европейски формуляр между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и А. А. С. е сключен Договор за потребителски кредит № 40008672189 със срок на погасяване 36 месеца, считано от 20.04.2022г. до 20.03.2025г. и размер на главницата 5 000 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 49.09 % и годишен лихвен процент 41.00 %.

Договорът за кредит включва ползването и съответно заплащане на възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“, като възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е 1 750.00 лева, а за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 2750.00 лева с размер на вноската по закупените допълнителни услуги 125.00 лева. Така общото задължение по кредита със закупените допълнителни услуги възлиза на 13188,04 лева, а общият размер на месечната вноска по договора е 366,33 лева, предварително определен в погасителния план. На 16.06.2022г. е подписан Анекс №1 към Договор за потребителски кредит № 40008672189 за отлагане на една вноска по погасителния план /на 20.06.2022г./, като крайният падеж на вноските по договора се измества на 20.03.2025г. Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът считано от 06.03.2024 г. обявил същото за предсрочно изискуемо, за което ответникът е уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес, получено на 21.03.2024 г. На 29.05.2024г. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирал заявление, с което е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение, като по ч. гр. д. № 945/2024 г. по описа на РС – Разград е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2 725,62 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 1729,37 лв. договорно възнаграждение по договор за потребителски 3 кредит за периода 20.02.2023 г. - 06.03.2024 г., сумата 1263,90 лв. неплатено възнаграждение за услуга Фаст, 2036,28 лв. неплатено възнаграждение за услуга Флекси, лихви за забава в размер на 637,18 лв. за периода 21.04.2022 г. 06.03.2024 г., сумата 296,66 лв. законна лихва за периода 06.03.2024 г. 29.05.2024 г, поради вероятно наличие на неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си. В срок ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирал искова молба.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е спорно, че са били обвързани от договор за кредит, длъжникът по договора е забавил погасяване на месечните вноски по него и съгласно чл.12, ал.2 от ОУ на кредитора, вземанията по договора са били обявени за предсрочно изискуеми. Сключеният Договор за потребителски кредит № 40008672189 несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Във връзка с постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е регулирана от Закона за потребителския кредит, който предвижда специални основания за нищожност на договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание, лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на посилната страна в правоотношението – кредиторът, както и от Закона за защита на потребителите. С оглед това свое задължение, съдът при изследване на Договор за потребителски кредит № 40008672189 изведе следното: