Решение № 1274 от 14.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5210/2025
- Вид
- Решение № 1274
- Подписан
- 14.04.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ДИМИТРОВА РОЗАЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- член 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2, т. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 1274 гр. София, 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110205210 по описа за 2025 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. Е. И., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) № СОА24-РД11-869/21.08.2024 г. на Заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20,00 лева, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се оспорва НП, като се излагат твърдения за неговата незаконосъобразност.
Посочва се, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като от ЦГМ са имали данни за адреса на жалбоподателя, но въпреки това не му е изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По отношение на НП е посочено, че в него липсват посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават, поради което се явява нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посочва се още, че липсват мотиви относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН. Твърди, че схемата, с която е въведена маркировка М14 не е преминала през процедура по съгласуване , както и че липсва генерален план за организацията на движението за Столична община. С тези аргументи се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят Г. Е. И., редовно призован, се явява лично. В хода на съдебните прения заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени 1 бележки, с които е взето становище по съществото на делото, в които след подробно изложени аргументи се иска от съда да потвърди НП, да присъди юрисконсултско възнаграждение и в които е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с член 84 ЗАНН, вр. член 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На 25.02.2024 г., М. М., на длъжност инспектор при ЦГМ, съставил против жалбоподателя И. фиш, с който му наложил глоба в размер на 20,00 лева, в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Срещу фиша било депозирано възражение от И..
Тъй като наложената глоба не била заплатена в срока, указан във фиша, инспектор М. М. съставил против жалбоподателя АУАН № 003856/22.04.2024 г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, а като описание на нарушението било посочено единствено, че на 25.02.2024 г. в 14:25 ч. 6, в гр. София, жалбоподателят И. е паркирал собствения си автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № *** на ул. „Проф. Саша Попов" до бл.
50 върху пътна маркировка / М14 / хоризонтално положена върху платното за движение.
Актът бил съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Препис от него бил връчен на жалбоподателя на 14.05.2024 г., като в графата за възражения последният отбелязал, че възразява срещу фиша и акта, както и че фишът не му е бил връчен. В графата „нарушител“ на фиша, липсва подпис, с който да се удостоверява връчването му.
Въз основа на издадения АУАН и при идентично възпроизвеждане на фактическата обстановка, било издадено и обжалваното НП № СОА24-РД11-869/21.08.2024 г. на Заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20,00 лева, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установи от приложените по делото писмени доказателства, а именно: фиш за налагане на глоба, заповед № СОА24-РД09-1872/02.02.2024 г. на кмета на СО за компетентността на АНО, протоколи за посещение на адрес, писмо за връчване на НП (неполучено), възражение срещу фиш за налагане на глоба, трудов договор на актосъставителя, длъжностна характеристика за актосъставителя, схема на организацията на движението, документи, удостоверяващи, че е проведено обществено обсъждане и решение на Столичния общински съвет, както и веществените доказателства – фотоснимки на паркирания автомобил.
Съдът като взе предвид приобщените по реда на член 283 НПК писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и като отчете техния обективен 2 характер и това, че са непротиворечиви, както и че същите водят до еднопосочни изводи, кредитира същите и намира, че не следва да бъдат подлагани на задълбочен и самостоятелен анализ.
По отношение на приложените фотоснимки, тук е мястото да се отбележи, че съдът не ги кредитира, тъй като не са събрани по реда на НПК, не е посочено устройството, с което са заснети, местонахождението, на което заснети, времето, в което са заснети и други данни, от които да става ясно, че те отразяват картина именно на процесното нарушение. Доколкото единственото, което се вижда на тях е регистрационният номер и марката на автомобила, съдът намира, че същите са и неинформативни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове. Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – заповед № СОА24-РД09-1872/02.02.2024 г. на кмета на СО за компетентността на АНО, трудов договор на актосъставителя и длъжностна характеристика за актосъставителя. В АУАН и НП единствено е посочено, че жалбоподателят е паркирал автомобила си върху пътна маркировка М14, положена хоризонтално на пътното платно. Липсва каквото и да било пояснение каква е тази пътна маркировка. Действително в ППЗДвП и по-конкретно в чл. 65, т. 5 е посочено, че пътна маркировка М14 представлява начупена линия и очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства. Тази маркировка съвместно със символа "BUS" обозначава спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, а със символа "TAXI" - място, предназначено за престой на таксиметрови превозни средства. Даденото в закона пояснение поставя изискване към актосъставителя, а впоследствие и към АНО да посочат коя именно от хипотезите е нарушена – дали става въпрос за начупена линия, която очертава площ забранена за паркиране, съчетана ли е със символа "BUS" или "TAXI", като единствено посредством такова описание санкционираният субект би могъл да разбере за какво е ангажирана административната му отговорност и да организира адекватно защитата си по посочените факти. Допуснатите процесуални нарушения имат характера на съществени, тъй като са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това, посоченото описание и приложените доказателства по преписката, заедно със събраните в хода на съдебното следствие, правят възможен цялостния въззивен контрол, който съдът осъществява в рамките на инициираното производство. Предвид това, санирането на допуснатите процесуални нарушения, в рамките на настоящото съдебно производство е невъзможно, а единственият законосъбразен изход от делото е отмяна на НП.
За пълнота следва да се посочи, че НП се явява и материално незаконосъобразно, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства, които да водят до извод, че именно 3 жалбоподателят И. е автор на извършеното административно нарушение. Предвид това, съдът достигна до извод, че е нарушен и материалният закон.
С оглед изложеното до тук и предвид констатираните нарушения на материалния и процесуалния закон, съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. В хода на производството е била отправена такава претенция. По делото е представен договор за правна помощ, съгласно който правната помощ е предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – безплатно, на лице, което се намира в затруднено материално положение. Предвид разпоредбите на 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 204,51 евро (с левова равностойност 400,00 лева), представляващи адвокатско възнаграждение, за заплащането на което има представен договор за правна защита и съдействие. С оглед на това, че присъденото възнаграждение е в минимален размер, съдът намира направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност за неоснователно.
Така мотивиран и на основание член 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА24-РД11-869/21.08.2024 г. на Заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20,00 лева, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Заместник-кмет на Столична община да заплати в полза на Г. Е. И., с ЕГН ********** сума в размер 204,51 евро (с левова равностойност 400,00 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4