Решение № 116 от 07.08.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20263000600177 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4765/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, отмяна на постановеното в съдебно заседание на 07.04.2026 г. определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В искането се поддържа наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че одобреното споразумение противоречи на разпоредбата на чл. 343г, ал. 2 НК, тъй като при определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е определено на шест месеца, вместо на не по-малко от една година и три месеца. Поддържа се, че чл. 55 НК е неприложим по отношение на наказанието по чл. 343г НК, доколкото липсва изрично позоваване на тази разпоредба при неговото определяне, а срокът на това наказание вече е бил повлиян от определянето на лишаването от свобода при условията на чл. 55 НК.

Искането е неоснователно.

С одобреното на 07.04.2026 г. споразумение А. П. В. е признат за виновен за извършено на 14.09.2025 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. На основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на 1 основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. На основание чл.

55, ал. 3 НК не е наложена предвидената наред с лишаването от свобода глоба, а на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Принципно вярно е застъпеното в искането становище, че към датата на деянието е била в сила разпоредбата на чл. 343г, ал. 2 НК, съгласно която, когато лишаването от право по ал. 1 се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години. При определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца минималният срок на наказанието по чл. 343г НК, определен по общите правила, би бил една година и три месеца.

От това обаче не следва извод за допуснато нарушение на материалния закон.

На първо място, при решаване на делото със споразумение приложението на чл. 55 НК почива на самостоятелното правило на чл. 381, ал.

4 НПК. Според него със споразумението може да бъде определено наказание при условията на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Следователно поблагоприятното наказателноправно третиране в рамките на този диференциран процесуален ред не е обусловено от установяването на материалноправните предпоставки, които иначе чл. 55, ал. 1 НК изисква.

Не може да бъде споделено и становището, че приложението на чл. 55 НК се изчерпва с определянето при неговите условия на основното наказание лишаване от свобода и поради това разпоредбата е неприложима спрямо останалите компоненти на кумулативната санкция.

В мотивите на ТР № 2/2024 г. от 13.05.2025 г. ОСНК на ВКС е прието, че възможността за определяне на кумулативните санкции по правилата на чл.

55 НК произтича от чл. 57, ал. 2 НК, според който размерът на всяко от кумулативно предвидените наказания се определя при съобразяване с правилата на чл. 54 – чл. 56 НК. Изрично е посочено, че съдът следва да прецени влиянието на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства върху всяко от кумулативно предвидените наказания и че тази преценка се дължи както по отношение на основното, така и на допълнителното наказание. При определянето на последното съдът може да се ръководи от правилата на чл. 54 НК, а при наличие на основание за това – и от правилата на чл. 55 НК. Именно въз основа на това принципно разрешение ОСНК е приело, че кумулативно предвидена глоба със специален минимум може наред с определеното при условията на чл. 55 НК лишаване от свобода също да бъде определена под своя най-нисък предел.

Макар предметът на ТР № 2/2024 г. да е кумулативно предвиденото наказание глоба, изложените в мотивите принципни съображения относно индивидуализацията на отделните компоненти на кумулативната санкция са относими и към разглеждания случай.

От своя страна ТР № 1/2023 г. на ОСНК разрешава съотношението 2 между чл. 343г и чл. 55, ал. 3 НК, като приема, че разпоредбата на чл. 343г НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 НК спрямо кумулативно предвиденото наказание лишаване от право. В мотивите е изведен принципният извод, че чл. 55 НК като разпоредба на Общата част е универсално приложим към нормите на Особената част, освен когато законът изрично ограничава приложението му. Създадената впоследствие ал. 2 на чл.

343г НК не съдържа подобна забрана, поради което няма основание въвеждането й да бъде възприемано като изключение от общите правила за индивидуализация.

Затова не може да бъде възприета тезата в искането, че след като чл.

55 НК вече е приложен при определяне на лишаването от свобода и чрез намаления размер на това наказание е повлиян и минималният срок по чл.

343г, ал. 2 НК, повторното му приложение спрямо наказанието лишаване от право е недопустимо. Подобно разбиране третира чл. 55 НК като приложим еднократно към санкционния комплекс, което не съответства на правилото на чл. 57, ал. 2 НК и на даденото с ТР № 2/2024 г. тълкуване за самостоятелна индивидуализация на всяко от кумулативно предвидените наказания.

Действително, при посочване на правното основание за определяне на наказанието лишаване от право да управлява МПС страните не са посочили изрично и разпоредбата на чл. 55 НК, поради което в тази част споразумението съдържа непълнота. Тя обаче не е от естество да обуслови нарушение на материалния закон, тъй като волята на страните относно приложението на чл. 55 НК при индивидуализацията на наказателната отговорност е ясно и недвусмислено изразена в съдържанието на споразумението като цяло. Определянето на лишаването от свобода под законовия минимум на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, неналагането на кумулативно предвидената глоба по чл. 55, ал. 3 НК и определеният шестмесечен срок на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК разкриват последователна воля за индивидуализиране на санкционния комплекс при условията на чл. 55 НК. Непълното посочване на правното основание за един от неговите компоненти не променя съдържанието на постигнатото съгласие и не е довело до материалноправен резултат, който законът не допуска.

Подкрепа за този извод се съдържа и в Решение № 195 от 16.04.2026 г. по н. д. № 637/2025 г. на ВКС, II н. о., постановено също в производство по възобновяване по искане на главния прокурор срещу съдебен акт, с който е одобрено споразумение. ВКС е приел, че макар в съдебния акт да не е посочено изрично конкретното правно основание, това не изключва неговото съобразяване, когато постигнатото от страните разрешение се намира в рамките на закона. Подчертано е и че споразумението представлява цялостен акт, обективиращ съгласието на обвинението и защитата по съществените елементи на наказателната отговорност. Същият подход е относим и към настоящия случай, при който липсата на изрично позоваване на чл. 55 НК при наказанието по чл. 343г НК не променя ясно изразеното съдържание на постигнатото съгласие.

Не е налице и поддържаното съществено нарушение на

3 процесуалните правила. След като договореният между страните размер на наказанието лишаване от право да управлява МПС представлява допустим от материалния закон резултат, за съда не е съществувало основание да приеме, че споразумението му противоречи, и на това основание да откаже неговото одобряване или да предложи промяна в съдържанието му.

Производството по глава тридесет и трета НПК представлява извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове.

Преодоляването на техния стабилитет следва да бъде оправдано от съществено нарушение, засегнало законосъобразността на постановения краен резултат. В случая такова не е налице. Отмяната на одобреното споразумение и връщането на делото за ново разглеждане би преодоляло стабилитета на влезлия в сила съдебен акт единствено поради непълнота в посочването на правното основание, която не е обусловила забранен или недопустим от закона резултат.

Поради изложеното не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за възобновяване на наказателното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на

Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4765/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4