Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18370 от 13.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17241/2024
Вид
Решение № 18370
Подписан
13.10.2025
Състав
ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18370 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110117241 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Н., чрез адв. В. Н., срещу ***********, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу ищеца за следните суми: 24446 лв. – главница, ведно със законната лихва от 25.04.2014 г. до окончателното й изплащане, 714,43 лв. – лихва за забава за периода 10.01.2014 г. – 24.04.2014 г., 503,21 лв. разноски по делото и 701,60 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на *********** е издаден изпълнителен лист от ********** г. п о ч.гр. д. № 619/2014 г. на РС - ********, въз основа на който изпълнителен лист срещу А. Н. Н. е образувано изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ ********.

Ищецът твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като кредиторът не е инициирал извършването на изпълнителни действия, прекъсващи давността, в продължение на повече от пет години. Твърди, че последното изпълнително действие е извършено на 15.02.2018 г., като след тази дата до 15.02.2020 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността. Иска уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

С отговора на исковата молба, подаден от ********* чрез юрк. Т. Ц. се изразява становище за недопустимост на иска – поради прекратяване на изпълнителното производство с постановление на частния съдебен изпълнител от ***** г., евентуално – за неоснователност на предявения иск, с твърдения, че за принудителното събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист били предприемани изпълнителни действия, имащи за последица прекъсване на погасителния давностен срок. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прави се възражение за прекомерност на разходите за адвокатско възнаграждение, претендирани от ищеца.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните 1 по делото доказателства, прие следното:

Искът е допустим.

Неоснователно е възражението на ответника, че искът е недопустим поради прекратяване на изпълнителното производство с постановление на частния съдебен изпълнител от ***** г., на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Съгласно практиката на ВКС (напр. решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 50041 от 10.05.2023 г. по т.д. № 20/2022 г. на ВКС, I т.о. и др.) длъжникътищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, и при прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително производство. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново (като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

От фактическа страна:

От съдържащия се в кориците на приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ ********, се установява, че изпълнителен лист от ********** г. п о ч.гр. д. № 619/2014 г. на РС - ********, е издаден въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от ********** г., издадена по същото дело на РС-********, и със същия А. Н. Н. е осъден да заплати на *********** следните суми: 24446 лв. – главница, ведно със законната лихва от 25.04.2014 г. до окончателното й изплащане, 714,43 лв. – лихва за забава за периода 10.01.2014 г. – 24.04.2014 г., 503,21 лв. разноски по делото и 701,60 лв. юрисконсултско възнаграждение..

От приложеното към делото заверено копие на изпълнителното дело се установява също, че то е образувано на 05.02.2015 г., по молба на ********* въз основа на издадения изпълнителен лист о т ********** г. п о ч.гр. д. № 619/2014 г. на РС - ********, както и че с молбата от 05.02.2015 г. за образуване на изпълнителното дело *********** е поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки и притежаваното от ищеца МПС, както и да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на движимото му имущество. По изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия по отношение на длъжника: на 27.05.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 27.11.2015 г. е наложен запор върху притежавано от длъжника МПС; на 26.07.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и на същата дата такъв е наложен от ЧСИ; на 11.08.2017 г. взискателят е поискал извършването на опис на движимите вещи на длъжника; на 22.08.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

С връчено на *********** на 12.12.2023 г. писмо от А. Н. Н. (л. 53 – л. 54 от 2 делото), ищецът е заявил на ответника, че счита процесните вземания за погасени по давност, поради което иска последният да заличи вземанията от информационните масиви на НАП и да коригира подадената до ЦКР към БНБ информация.

От правна страна:

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.

418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено по давност.

В случая ищецът А. Н. Н. доказа твърдението си, че срещу нея има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми от ***********.

Заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила на 04.07.2015 г. Страните не спорят, че същата е връчена на длъжника, с изпратената от съдебния изпълнител, съгласно чл. 418, ал. 5 и чл. 428, ал. 1 и ал. 2 ГПК, покана за доброволно изпълнение, при условията на чл. 47 ГПК, като уведомлението е залепено на 19.05.2015 г., а двуседмичният срок по чл. 47, ал. 2 ГПК е изтекъл на 02.06.2015 г., поради което и на основание чл. 47, ал. 5 ГПК заповедта се счита връчена на 03.06.2015. Едномесечният срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 03.07.2015г.

Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече на 04.07.2015 г., е изтекъл преди предявяване на иска на 26.03.2024 г., поради което и процесните вземания на ответника към ищцата са погасени по давност. Съображенията за това са следните:

Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителният давностен срок спира да тече по време на висящността на изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същото е обявено 3 за изгубило сила на 26.06.2015 т., с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се приема, че висящият изпълнителен процес не спира течението на погасителната давност, а погасителният давностен срок се прекъсва с извършването на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено до обявяването му за отпаднало с новоприетото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това е така, защото постановлението и тълкувателното решение дават различно тълкуване на една и съща правна норма, задължително за съдилищата, съдебните изпълнители, страните в искови и изпълнителни производства, с което правните субекти са длъжни да се съобразяват.

Принципът на обратно действие на тълкувателните актове на ВС и на ВКС не важи в хипотезата, когато спрямо една и съща правна норма се дава различно задължително тълкуване с ново тълкувателно решение. В тези случаи последващите тълкувателни решения нямат обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Да се приеме противното би означавало да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, както и практиката на Европейския съд на правата на човека (решение от 19.02.2013 г. по делото ******** срещу ***** и решение от 10.01.2019 г. по делото Вълкова срещу *****).

За прекъсването на давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД е ирелевантно дали предприемането на действия по изпълнение е поискано по висящо или по перемирано изпълнително дело. Съгласно практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото дори срокът по чл.