Решение № 45 от 22.03.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Свищов, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100553 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и чл.

55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г. К. И., чрез процесуалния си представител адв. М. твърди, че е страна по Договор за кредит № 987032013, сключен на 15.02.2021 г. с "4финанс" ЕООД, съгласно който получава сумата от 1300 лева, годишен лихвен процент- 40,97% и ГПР 49,66%. Съгласно цитирания договор ищецът следвало да заплати и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 268,20 лева. Твърди, че съгласно клаузата именувана "такса удължаване" в чл. 13 от ОУ към договор за кредит, била предвидена допълнителна услуга "Удължаване на срока за връщане на кредита", която услуга предвиждала удължаване на срока на връщане на кредита, срещу заплащане на определена сума, определена в съобразно тарифа на кредитора. За да бъдела активирана тази услуга, се сключвал отделен анекс към договора за кредит. Твърди, че на 17.03.2021 г. ищецът сключил Анекс за удължаване на срок към Договор за кредит № 9847032013, по силата на който удължил срока на връщане на общо дължимата сума с 30 дни, за което следвало да заплати предварително такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума в размер на 280,80 лева. Заявява, че на 16.04.2021 г. ищецът сключил втори Анекс за удължаване 1 на срок към Договор за кредит № 9847032013, по силата на който удължил срока на връщане на общо дължимата сума с 30 дни, за което следвало да заплати отново предварително такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума в размер на 312 лева. На 14.05.2021г. ищецът сключил трети Анекс за удължаване на срок към Договор за кредит № 9847032013, по силата на който срокът на връщане на общо дължимата сума бил удължен с 30 дни, за което ищецът следвало да заплати предварително такса в размер на 312 лева. На 14.06.2021 г. ищецът сключил четвърти Анекс за удължаване на срок към Договор за кредит № 9847032013, по силата на който срокът на връщане на общо дължимата сума бил удължен с 30 дни, за което ищецът следвало да заплати предварително такса в размер на 272 лева. На 13.07.2021 г. ищецът сключил пети Анекс за удължаване на срок към Договор за кредит № 9847032013, по силата на който срокът на връщане на общо дължимата сума бил удължен с 30 дни, за което ищецът следвало да заплати предварително такса в размер на 312 лева. Въз основа на сключените 5 бр. анекса за удължаване на срок към договора за кредит ищецът заплатил такса в размер на 1488,80 лева. Твърди, че на 13.08.2021 г. е погасил цялото си задължения по Договор за кредит № 9847032013/15.02.2021 г. в размер на 1612 лева, от които 1300 лева – главница, 43,80 лева – лихва и 268,20 лева – такса за бързо разглеждане.

Ищецът счита, че така уговорените "такса експресно разглеждане" и "такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума", предвидени в Договора за кредит № 9847032013/15.02.2021 г., общите условия и Анексите към него са нищожни на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр.с чл. 22 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 143 ла.1 и чл. 146 от ЗЗП.

В исковата молба се посочва, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представлявали такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с управлението на кредита. Освен това посочва, че поради накърняването на принципа на "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по 2 договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Посочва, че в случая сумата, която се предоставя по така уговорените "такса експресно разглеждане" и "такса удължаване на срока за връщане на общо дължимата сума" съставлявали почти 130% от общата сума на отпуснатия кредит. Счита, че по този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

Счита, че уговорените "такса експресно разглеждане" и "такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума", са нищожни на основание чл.

143, ал. 1 от ЗЗП. Уговорените такси били във вреда на потребителя и не отговаряли на изискването на добросъвестност и справедливост и водели до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата.

Посочените по-горе клаузи били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Ищецът се позовава на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Посочва, че предвидените клаузи са неравноправни и по чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като били необосновано високи. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.

Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Наред с това счита, че така уговорените клаузи "такса експресно разглеждане" и "такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума", са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

На следващо място счита, че така уговорените "такса експресно разглеждане" и "такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума", са нищожни поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.

1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По изложените съображения моли за уважаване на исковете, а именно: съда да приеме, че уговорените "такса експресно разглеждане" и "такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума", предвидени в Договор за кредит № 9847032013/15.02.2021 г., общите условия и анексите към него са нищожни на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр.с чл. 22 ЗПК, на 3 основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП.

Моли на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1757 лева, от които 268,20 лева – недължимо платена като „такса бързо разглеждане“ и 1488,80 лева- недължимо платена като „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в Договор за кредит № 9847032013/15.02.2021 г., общите условия и анексите към него, ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че на 15.02.2021 г. между "4финанс" ЕООД с ЕИК 202393458, със сегашно наименование „Вивус БГ“ ЕООД, като кредитодател и Г. К. И. като кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 9847032013 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписване на процесния договор кредитодателят предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1300 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът бил за период от 30 дни и бил с падежна дата 17.03.2021 г. Начислените такси и лихви по кредита били: договорна лихва в размер на 43,80 лева и такса "Бързо разглеждане" в размер на 268,20 лева.

Така общият размер на кредита, който кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 1 612 лева. Съгласно допустимата възможност в т.4.2 от Общите условия по договора, ищецът се възползвал от правата си и е заявил получаването на допълнителна услуга бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена и заплатена горепосочената такса. Последната се изчислявала спрямо сумата кредита и срока на договора за кредит. При настъпване на падежа, в случай, че кредитополучателят нямал възможност да погаси своето задължение, съгласно т.13.1 от Общите условия имал право да се възползва от допълнителната незадължителна услуга, като поиска да бъде удължен срока на връщане на кредита. Ответното дружество заявява, че ищецът многократно е поискал да бъде удължен срокът за връщане на кредита. Всички заявени промени по основания договор били отразени в 5 бр. анекси, неразделна част от него. Твърди, че последните били изпратени на ищеца на посочения от 4 него e-mail адрес. Ответникът признава, че на 13.08.2021 г. ищецът е погасил задължението си към „4финанс“ ЕООД по Договор за кредит № 9847032031/15.02.2021 г., като е внесъл сумата от 1612 лева.

Ответникът оспорва доводите на ищеца за недействителност на клаузата, уреждаща такса "Бързо разглеждане" и "Удължаване на срока на кредита" на основание чл. 10а във вр. с чл. 22 от ЗПК. Посочва, че ищецът заявил искане за ползване на услуга по бързо разглеждане, поради което това е изрично отбелязано в искането за кредит и в последващите искания за сключване на анекси към основния договор. Отделно, в процесния договор за кредит изрично и самостоятелно са уговорени такси за ползване на тези услуги. Посочва, че таксата "Бързо разглеждане" и таксата "Удължаване на срока на кредита" няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Ползването на услугата "Бързо разглеждане" гарантира на кредитополучателя единствено получаването на отговор в посочения срок, но не гарантирало отпускането на кредит. Аналогично стоял въпросът и с таксата за "Удължаване на кредита".

Посочва, че същата не е елемент, който формира ГПР. Така дължимите такси за удължаване на срока на договора влизали в обхвата на чл. 19, ал. 3, т. 1 и не били елемент от ГПР., респективно не е налице заобикаляне на закона, нито противоречие с чл. 10а от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК. Заявява, че такса удължаване на срока на договора не попадала в пределите на чл. 10а от ЗПК, тъй като била допълнителна, незадължителна услуга, която се предоставя на кредитополучателя при изрично поискване. Посочва, че чл. 10а от ЗПК не е сред изброените разпоредби в чл. 22 от ЗПК, които законът е уредил като основания за недействителност на договора за кредит.

Неоснователно било и твърдението за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД. Посочва, че единствен обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е действащото правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, по силата на което, ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50 %. В процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на договаряне, по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от и ГПР от 49,7%. Несъстоятелно било твърдението на ищеца, че липсва еквивалентност между размера на таксите и извършените услуги. Посочва, че предложените механизми за бързо разглеждане и удължаване срока на 5 искането за кредит, давало възможност на кредитоискателя при спешна нужда от средства, да получи отговор в рамките на петнадесет минути дали ще му бъдат отпуснати или не такива или дали ще бъде допуснато удължаване на срока по кредита. Ищецът изрично бил заявил, че декларира, че е информиран и приема услугите за бързо разглеждане на искането и удължаване на кредита. Посочва, че не е необходимост от предоставяне на погасителен план, тъй като сумата по кредита, заедно с начислената върху нея лихва за срока на ползването на кредита (30 дни) и дължимата такса експресно разглеждане се заплащали наведнъж на посочената в договора дата за връщане на кредита, т.е. договорът не предвиждал кредитът да се погасява на части с погасителни вноски. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.