Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 19.02.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 951/2025
Вид
Решение № 58
Подписан
19.02.2026
В сила
07.04.2026
Състав
Аглика Гавраилова, Катина Кавърова, Антоанета Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 1, изр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за счетоводството
  • чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Р., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Ирена И. като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20254500500951 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Н.Т.** - П. Т.” ЕТ, срещу Решение № 1449 от 16.10.2025 г., постановено по гр. д. № 802/2024 г. по описа на Районен съд – Р., в частта с която осъдил „Н.Т.** - П. Т.” ЕТ, ЕИК 117600100, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „С.З.“ № ************* представляван от П. Д. Т., да заплати на „АУТО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 203144869, със седалище и адрес на управление: град С. п. к. ****, р-н. В., ул.

„А.Я.“ **, представлявано от В. С. Б., сумата в размер на 14298.76 лева с вкл.

ДДС, представляваща сбор от дължими главници по фактура № 3100009262/31.07.2019 г. с незаплатен остатък 978.06 лв., фактура № 3100009491/31.08.2019 г. за 1753.31 лв., фактура № 3100009649/27.09.2019г. за 4302.73 лв., фактура № 3100010291/27.12.2019 г. за 2680.52 лв., фактура № 3100010433/17.01.2020 г. за 4584.14 лв., сумата от 4821.32 лева, представляваща сбор на мораторни лихви, начислени за периода от 19.07.2020 г. до 19.07.2023 г., дължими върху главниците по описаните фактури, както и 2106.11 лева - деловодни разноски.

Във въззивната жалба са изложени съображения, че съдът не е обсъдил в мотивите си обстоятелството, че страните са в трайни т. отношения и съответно, че това влияе на давността, приложима в техните отношения.

Въззивникът не оспорва, че процесните 5 фактури са осчетоводени, но счита, че по отношение на задължението за плащане по тях е приложима кратката 3годишна давност, тъй като се касае за периодично задължение. Счита, че изводът на първостепенния съд, че задълженията по тези 5 фактури не са погасени по давност, е неправилен. Излага съображения, че искът е предявен с 1 постъпването на исковата молба в съда на 20.07.2023 г. Също така, в условията на евентуалност, оспорва заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че остатъкът за плащане по процесните 5 фактури е в размер на 7229.66лв., като счита, че правилният размер е 5298.76 лв., поради различно отразяване на плащанията между двете дружества.

В срока по чл. 263 ГПК, с пощенско клеймо от 11.12.2025 г. е депозиран отговор от въззиваемата страна. В същия се поддържа, че в рамките на първоинстанционното производство въззивникът е оспорил доставките по фра №3100016137 на стойност 1218.58 лв. и ф-ра №3100016509 лв. на стойност – 4413.16 лв. По отношение на останалите 5 от общи 7-те процесни фактури се излагат съображения, че въззивникът не е оспорил направените доставки, а само, че твърди частично погасяване чрез плащане и поради настъпила погасителна давност, които твърдения въззиваемото дружество оспорва.

Счита, че не се касае за задължения с периодичен характер. Твърди се, че плащанията, които ответникът е правил, са за погасяване на по-стари задължения. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено.

Р.нският окръжен съд намира въззивната жалба за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

ОС-Р., след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, постановено е от компетентен съд и произнасянето съответства на предявените искания.

Производството е образувано пред Районен съд – Бяла. При направено възражение в отговора на исковата молба за липса на местна подсъдност, производството е прекратено и пратено по компетентност пред Районен съд – Р..

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.

327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Между страните не се спори, че са били в трайни т. отношения, в рамките на които ответникът „Н.Т.** - П. Т.” ЕТ поръчвал и получавал от ищцовото дружество авточасти.

Ищецът „АУТО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез процесуалния си п. твърди пред първата инстанция, че на 31.07.2019 г., 31.08.2019 г., 27.09.2019 г., 27.12.2019 г., 17.01.2020 г., 02.08.2022 г. и на 07.10.2022 г. ответникът „Н.Т.** П. Т.” ЕТ поръчал и получил от ищцовото дружество стоки по направени от него поръчки, за което били издадени следните фактури: 1. Фактура № 3100009262/31.07.2019 г. за сумата 2908,96 лв. с падеж 30.08.2019 г., по която на 02.02.2022 г. по банков път ответникът заплатил 930.90 лева, а на 2

28.06.2022 г. - 1000 лева и останала незаплатена сумата в размер на 978,06 лева. 2. Фактура № 3100009491/31.08.2019 г. за сумата 1753,31 лева, с падеж 30.09.2019 г., като сумата не била платена. 3. Фактура № 3100009649/27.09.2019 г. за сумата 4302,73 лева, с падеж 07.10.2019 г., като сумата не била платена. 4. Фактура № 3100010291/27.12.2019 г. за сумата 2680,52 лева, с падеж 26.01.2020 г., като сумата не била платена. 5. Фактура № 3100010433/17.01.2020 г. за сумата 4584,14 лева, с падеж 31.01.2020 г., като сумата не била платена. 6. Фактура № 3100016137/02.08.2022 г. за сумата 1218,58 лева, с падеж 09.08.2022 г., като сумата не била платена. 7. Фактура № 3100016509/07.10.2022 г. за сумата 4413,16 лева, с падеж 14.10.2022 г., като сумата не била платена. Към дата 17.07.2023 г. общото задължение на ответника било в размер на 25 658,88 лева, от които 19 930,50 лева - главница по фактури и 5 728,38 лева - лихва.

Ответникът „Н.Т.** - П. Т.” ЕТ е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Счита, че по фактури №№ 3100009262/31.07.2019 г., 3100009491/31.08.2019 г., 3100009649/27.09.2019 г., 3100010291/27.12.2019 г., 31000010433/17.01.2020 г. давностният срок за предявяване на иска е изтекъл. По отношение на фактури № 16137/09.08.2022г. на стойност 1218,58лв. и фактура 16509/14.10.2022г. на стойност 4413,16 лв. оспорва същите да отразяват действителна търговска сделка. В условията на евентуалност, оспорва наличието на търговска сделка и дължимост на плащане по фактура № 9491/31.08.2019 на стойност 1753,31 лв.; фактура № 10433/17.01.2020г. на стойност 4584,14лв. Оспорва да са направени доставки по фактури №№ 3100016137/02.08.2022 г. за сумата 1218,58 лева и 3100016509/07.10.2022 г. за сумата 4413,16 лева. Твърди плащане на Фактура № 9262 /30.08.19 г. на стойност 2908.06 лв., за което е налице признание за частично плащане и се претендира остатък от 978,06лв, като посочва, че тази сума е изплатена по банков път с платежно нареждане от 10.09.2019г. Твърди още плащане на Фактура 9649/27.09.2019 на стойност 4 302.73 лв. с платежно нареждане от 25.09.19г. и платежно нареждане от 25.11.2019г. в общ размер от 2 000 лв. и платени в брой 2000 лв. през 2022г.; плащане на фактура №10291/26.01.2020 на стойност 944 лв. с платежно нареждане от 10.02.2020г. Твърди, че извън посочените суми на ищеца са платени и още общо 3 000 лв. с платежни нареждания от 10.02.07.20 г. и 02.02.22 г.,с които се погасяват всички задължения за плащане на цена, по фактурите, които отразяват реални сделки, стоката е приета и има подпис на представляващия търговеца.

От приетите по делото платежни нареждания с наредител ЕТ „Н.Т.** – П. Т.“ и получател „Ауто Про България“ ООД е видно, че са правени плащания, както следва: от 02.02.2022 г. за сумата от 2000 лв. с посочено основание за плащане „авточасти“, от 10.02.2022 г. за сумата от 1000 лв. с посочено основание за плащане „превод по фактури, авточасти“, от 25.11.2019 г. за сумата от 2000 лв. с посочено основание за плащане „превод, авточасти“, от 10.09.2019 г. за сумата от 1000 лв. с посочено основание за плащане „превод за авточасти“. Приложени са и складова разписка от 22.08.2022 г., издадена от „Ауто Про България“ ООД към получател ЕТ „Н.Т.** – П. Т.“, 3 върху която има ръкописно изписан текст: „Платени: 1000 лв. (хиляда лева), В. К. подпис:“, и съответно положен подпис и складова разписка от 15.08.2022 г., издадена от „Ауто Про България“ ООД към получател ЕТ „Н.Т.** – П. Т.“, върху която има ръкописно изписан текст: „Платени - 1000 лв. (хиляда лева), К.“, и положен подпис. Приложени са и 24 бр. спецификации-складови разписки за доставка на авточасти и консумативи, издадени в периода от 12.07.2022 г. до 25.08.2022 г. и 4 бр. връщане на стока по складова разписка, издадени в периода от 16.08.2022 г. до 31.08.2022 г. с издател ищеца и получател ответника, без същите да съдържат подписи на страните.

Представена е от ищеца справка за изчислената с лихвен калкулатор законна лихва по всяка от процесните фактури.

От показанията на св. Е. В. М., служител при ищеца на длъжност „т. п.“, които първоинстанционният съд правилно е ценил при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че заявяването и доставката на стоката са се осъществявали по утвърдена практика. Обичайно г-н Т. отправял заявка чрез съобщения по Вайбър, изпращайки данни за автомобила, за който му трябвали части, а колегите на свидетеля, които работели в магазина, ги изписвали със складов документ. Частите се транспортирали до ответника заедно със складовия документ, по който той сверявал получените артикули по вид и количество и при липса на възражения приемал доставката, като обичайно подписвал документа. В отделни случаи приемането било извършвано от неговия с.. Когато с.ът му получавал стока, никога не разписвал документи.

Посочва се още, че неизползвани части понякога са били връщани обратно в склада с придружаващ документ, като конкретният ред на счетоводното им отразяване не е известен на свидетеля. Фактурите не са се издавали в деня на доставката, а след окончателно уточняване на задържаните от ответника стоки поради възможността за последващи връщания; при предаването им ответникът е подписвал копие, докато оригиналът е оставал за него.

Свидетелят няма категорични данни относно конкретни неплатени фактури, а информация за наличие на задължения е получавал от счетоводството. В складовите документи са били отразени количеството и цената на стоките, като ответникът винаги е извършвал проверка на доставеното преди приемането му.

От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, която районният съд правилно е кредитирал, се установява, че процесните 7 броя фактури отговарят на изискванията за съставяне на документ - фактура, съгл. чл. 6, ал. 1 от ЗСч и са отразени в счетоводствата на двете дружества, с изключение на фактура № 3100016137/02.08.2022 г. и фактура № 3100016509/07.10.2022 г. Тези две фактури не са включени в счетоводните регистри на ответника „Н.Т.**-П. Т.“ ЕТ. По отношение на тях предявените главни и акцесорни искове са отхвърлени и решението в тази си част е влязло в сила като необжалвано.

В дневниците за покупки на ЕТ за периода, обхващащ периода на фактурата са включени фактури № 3100009262/31.07.2019 г. — 2424.13 лв. + 484.83 лв. ДДС 3100009491/31.08.2019 г. - 1461.09 лв. + 292.22 лв. ДДС 3100009649/27.09.2019 г. - 3585.60 лв. + 717.12 лв. ДДС 4

3100010291/27.12.2019 г. - 2233.77 лв. + 446.75 лв. ДДС 3100010433/17.01.2020 г. - 3820.12 лв. + 764.02 лв. ДДС, на обща стойност 13524.72 лв. без ДДС. За сумите по тези фактури е ползван данъчен кредит в размер на 2704.94 лв. ДДС.

В дневниците за продажби на „Ауто Про България“ ООД за съответния период, обхващаш периода на фактурите, са включени фактури № 3100009262/31.07.2019 г, 3100009491/31.08.2019, 3100009649/27.09.2019, 3100010291/27.12.2019 г.,

3100010433/17.01.2020 г.,

№

3100016137/02.08.2022г. и фактура № 3100016509/07.10.2022 г. Общата стойност на фактурите без ДДС е 18217.84 лв. Внесено е ДДС на стойност 3643.57 лв.