Определение № 384 от 21.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 463/2023
- Вид
- Определение № 384
- Подписан
- 21.04.2023
- В сила
- 21.04.2023
- Състав
- Венелин Иванов, Георги Ушев, Даниела Врачева
Цитирани разпоредби
- чл. 29, ал.1, б. "Б" · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 384 гр. София, 20.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Венелин Иванов
Членове:
Даниела Врачева
Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600463 по описа за 2023 година
Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Р. В. П., срещу постановено на 30.03.2023 г. протоколно определение по НЧД № 1750/2023 г. по описа на СГС, НО, 28 състав, с което е оставено без уважение искането му за допускане на условно предсрочно освобождаване на остатъка от търпяното от него наказание „лишаване от свобода“, наложено му с определение за одобряване на споразумение от 19.12.2022 г. по НОХД № 4835/2022 г. по описа на СГС.
В жалбата декларативно е заявена претенция за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и уважаване на молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по искане на осъдения Р. В. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, търпяно въз основа на определение по НОХД № 4835/2022 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 19.12.2022 г.
1
С посоченото определение е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което П. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.2, пр.4, вр. чл. 29, ал.1, б. „Б“ от НК. На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият П. е бил задържан, считано от 25.05.2022 г.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, лишеният от свобода П. е постъпил в затвора на 21.12.2022 г. Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт – 30.03.2023 г. е изтърпял фактически десет месеца и пет дни, от работа двадесет и осем дни или общо единадесет месеца и двадесет и три дни. Остатъкът за изтърпяване е бил два месеца и двадесет и седем дни.
При това положение, правилно първостепенният съд е приел, че в случая безспорно е налице първата предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване - осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, което е за престъпление, представляващо „опасен рецидив“. По този въпрос не се спори по делото.
Правилен и обоснован е и изводът на СГС, че макар формално П. да е придобил право по чл.70, ал.1, т.2 от НК, отсъства втората предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване.
Първоинстанционният съд е се е позовал на документите от затворническата администрация и резонно е мотивирал нужда от продължаване на превъзпитателните дейности с осъдения, като е приел, че поведението на П. не се отличава с изискваната в посочения законов текст изключителност и същият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят условното му предсрочно освобождаване от останалата част на наказанието.
В този аспект решаващият съд е обсъдил изготвения доклад от затворническата администрация и е взел предвид, че рискът от рецидив не е намалял от първоначално установените високи стойности, възлизащи на 101 точки. Не е отчетена промяна в стойностите на риска от вреди за обществото, на риска за персонала в местата за лишаване от свобода и за лишения от свобода, който е определен като среден. СГС е съобразил и множеството налични дефицитни зони, посочени в доклада на затворническта администрация и в плана на присъдата, свързани с нагласите на лишения от 2 свобода, взаимоотношенията му и уменията за мислене, в които е необходимо продължаване на корекционния процес.
В подкрепа на така направените констатации е и експертната справка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода.
Инспекторът-психолог е дал становище за лабилност в поведението на П., поради което е препоръчал с него да бъде продължена работата в посока повишаване на мотивацията за законосъобразни намерения и нагласиите за позитивно поведение.
Въззивната инстанция се съгласява със становището на СГС, че следва да бъдат положително отчетени обстоятелствата, че осъденият не е наказван и работи, като видно от представената от работодателя характеристика същият изпълнява отговорно трудовите си задължения. Наред с това обаче е необходимо да бъде посочено, че осъденият не е награждаван поради липса на системни положителни прояви. В светлината на изложеното може да се направи извод за положителна тенценция и започнал поправителен процес, но не и за такъв прогрес, който да бъде счетен за значим.
Според настоящия състав изложените факти са достатъчни, за да се приеме, че на този етап лишеният от свобода П. все още не е дал категорични доказателства, съгласно изискванията по чл.439а от НПК, за своето поправяне, като липсата на дисциплинарни нарушения и ангажирането му с трудова дейност не могат да бъдат единствена предпоставка за условно предсрочно освобождаване. За да се приеме, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне, следва да е било демонстрирано от него поведение, надхвърлящо задължително изискуемото. Софийският апелативен съд, в настоящия състав счита, че описаното в доказателствата, налични в затворническото досие на осъдения не може да се характеризира като очевидно надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение.
Така наличните данни формират краен извод, че П., въпреки изразеното добро намерение, все още не е демонстрирал поведение, което да свидетелства за завършил поправителен процес, като не може да се приеме, че същият е постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличието на положителната предпоставка по чл.70, ал. 1 от НК.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че проверяваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.03.2023 г. по ЧНД № 1750/2023 г. по описа на СГС, 28 състав.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4