Решение № 1489 от 07.12.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1489 гр. Пловдив , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Елена А. Апостолова

Иван Г. Бекяров като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20205330205007 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 20-1030-004016 от 20.05.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на С. П. К. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137е от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 16 контролни точки.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП. В съдебно заседание аргументите се развиват и са свързани с допускането на съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо липсата на единствено във фактическа страна на нарушението между АУАН и НП, доколкото в акта се съдържа повече от едно от възможните нарушения съгласно засегнатата правна норма. Моли се НП да бъде отменено. Претендират се разноски.

Не е постъпило е становище от въззиваемата страна, като с писмото за изпращане на преписката на съда се взема становище по законосъобразността на постановлението, необходимостта от регистрация на превозното средство и се прави при евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Собственик на електрическо мотопед /електрически скутер/ „OPAI“ с рама № *** е жалбоподателят С.К.. Същият го регистрирал по Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства в системата на МВР на 05.05.2020 г. след като подал съответното за това заявление за първоначална регистрация и получил регистрационен № ****.

На 19.02.2020 г. около 16:15 часа в гр. Пловдив в източното платното на бул.

„Източен“ жалбоподателят управлявал собствения му електрически мотопед с рама № ***. Малко след кръстовището с ул. „Богомил“ бил спрян за проверка от служители на сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив. Полицейските служители забелязали, че на управляваното от К. ППС не са поставени регистрационни табели. В разговора с полицейските служители жалбоподателят споделил, че закупил мотопеда преди дендва и затова не е поставил номер и не е регистриран. По тази причина и полицейските служители преценили, че няма как да извършат справка в база данни чрез притежаваните от тях служебни устройства – таблети. Те установили още, че лицето управлява без да е поставил защитна каска на главата си.

По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА № 46/20 бл. № 714036 от 19.02.2020 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 140, ал. 1 и ал. 137е от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя, от който възражения не са постъпили. В акта било записано, че нарушителят управлява ППС без да е регистрирано, без регистрационна табела на определеното за това място.

Поради съмнение за извършване на престъпление материалите от преписката са изпратени на прокурор от Районна прокуратура Пловдив и е образувана преписка по описа на VI РУ към ОД на МВР Пловдив. По този повод случаят е заведен по пр.пр. № 2087/2020 г. по описа на същата прокуратура. С постановление от 22.04.2020 г. наблюдаващият прокурор е отказал образуваното наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като е приел, че деянието не представлява престъпление поради малозначителността на извършеното и е изпратил материалите на компетентните органи за реализиране на административнонаказателна отговорност.

Преписката е изпратена обратно на наказващия орган, който с оглед установяването на нарушението с АУАН и предвид отказа за образуване на наказателното производство, е издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1, чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в общ размер на 250 лв. за нарушенията посочени в АУАН и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 16 контролни точки.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното 2 следствие свидетел С.Д. – актосъставител. Съдът се довери на показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Същият заявява, че е разговарял с жалбоподателя, които е потвърдил, че притежава мотопеда от един-два дни и затова не е регистриран.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 22.04.2020 г. на Районна прокуратура Пловдив, справка от информационна система на МВР за първоначална регистрация, справка от централна база КАТ за подобен V I N , справка за нарушител/водач и заповед № 8121з515/14.08.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.

Връчването на НП и собствеността върху електрическия мотопед не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) и актосъставителя следва от така представените заповеди.

Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си право, като е отразил, че няма възражения. Спазено е правилото на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на нарушителя и един свидетел очевидец, като и двамата са се подписали на документа, а жалбоподателят се е запознал със съдържанието му.

При съставянето на АУАН обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя и са ограничени правата му и касаещи само нарушението по чл. 140 от ЗДвП, но не и това по чл. 137е от ЗДвП.

Изискванията за съдържание в административнонаказателното производство са императивни по характера си и са въведени с изрични законодателни разпоредби. За НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, а за АУАН – чл. 42 от ЗАНН. И в двата акта съответните органи по съставянето им имат задължение да посочат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН.

Макар актосъставителят и наказващият орган правилно да се квалифицирали поведението на нарушителя по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то налице допуснато в АУАН съществено нарушение на процесуалните правила по повод на конкретното поведение на водача и словесното изражение на нарушената норма, което е приел наказващия орган, и в последствие, за чието нарушение е наказан. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по 3 чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Очевидно е, че разпоредбата съдържа множество елементи, при осъществяване на които може да се реализира административнонаказателна отговорност за различни деяния. От друга страна санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДвП по повод на конкретното нарушение предвижда три различни хипотези и две различни санкции. Това случаите, когато табелите не са поставени на определените за целта места, т.е. има поставени регистрационни табели, но не и на изискуемото място. Сетне автомобилът въобще не е регистриран или е регистриран, но е без табели с регистрационен номер.

От фактическа страна наказващият орган е приел, че мотопедът, управляван от жалбоподателя, е не е регистриран по надлежния ред. Същевременно в АУАН актосъставителят е оформил наказуемото поведение на нарушителя за това, че „управлява ППС без да е регистрирано, без рег. табела с номер на определеното за това място“. Същото нарушение е ясно отграничено като самостоятелно и поставено в т. 1 от акта, отделно от това по чл. 137е от ЗДвП поставено в т. 2. Следователно актосъставителят е формирал първоначалните предели на нарушението като единно такова с две форми на изпълнителното деяние на нарушителя.

Същевременно посочвайки тази част от нарушената разпоредба, която е приел, че е осъществена, административнонаказващият орган /АНО/ в НП е отразил, че нарушението отговаря на забраната водачът да управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е възприел и само тази част от фактическата страна на нарушението от АУАН. Следва да се посочи, че чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съдържа задължение за водачите както да управляват само ППС, които са регистрирани по надлежния ред, така и такива, на които са поставени регистрационните табели. Реципрочното нарушение на посочените задължения би се изразявало в управлението на нерегистрирано по надлежния ред ППС, съответно на регистрирано такова, но без поставени регистрационни табели или както вече се спомена – не и на местата за тази цел. Откроява се същностно различие в признаците на съставомерност на нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, оттам и различно поведение на водачите, което може да осъществи различен състав на нарушение от фактическата му страна и да бъде приложена различна санкционна норма.

В този смисъл конкретната фактическа обстановка по волята на актосъставителя е включвала две различни хипотези на нарушение, оттам и две самостоятелни нарушения, който подлежат на подвеждане под две различни хипотези на санкционната норма, но като едно неделимо деяние за едно нарушение. Оттук и това поведение е определено като самостоятелно и единно както от фактическа страна, така и от страна на извършеното нарушение, като е определено за едно нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП и отделено в една самостоятелна точка. При това положение АНО в НП е възприел за нарушение само едната част от деянието на нарушителя като е наложил наказание само за управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Действително в правомощията на наказващия орган е да направи самостоятелна преценка по чл. 52 – 54 от ЗАНН за извършването на нарушение, като по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН може да издаде НП и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В този смисъл за него е допустимо по силата на по-малкото от въведеното с АУАН да наложи наказание за част от поведението на нарушителя. Същевременно би имал такова право, при положение че това поведение не е въведено като единно цяло от актосъставителя и като едно деяние за едно нарушение, както е сторено в настоящия случай. Затова избирайки да изключи и да не се произнесе по въведеното нарушение за това жалбоподателят да е управлявал 4 без регистрационна табела с номер на определеното за това място, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на нарушителя. От една страна излизайки извън пределите на своите правомощия по чл.