Решение № 496 от 16.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20265300500875 по описа за 2026 година

Длъжникът по изпълнително дело № 20228250400660 по описа на Частен съдебен изпълнител С. Г. с район на действие окръжен съд Пловдив – С. П. П., ЕГН **********, обжалва насочване на изпълнението към недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** с площ от 35.80 м2 в ********* и моли съда да спре изпълнението.

Другата страна по жалбата – взискателят по изпълнителното дело „АСКЛЕП – П“ ООД, ЕИК **********счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

В мотивите си съдебният изпълнител излага счита жалбата за неоснователна.

Съдът като прецени доказателствата по делото с оглед направените оплаквания в жалбата намери за установено следното:

Съдебният изпълнител на 12.10.2022г. е вписал възбрана върху 4/6 ид. ч. от процесния имот и на 03.11.2022г. е извършил описа на същия имот и на същата дата длъжницата подава възражение, което по своята правна природа представлява жалба против насочването на изпълнението против несеквестируемо имущество, тъй като се твърди, че описания имот е единственото жилище на С. П. П..

По делото е представено разрешение за промяна на предназначението № 2/16.02.2022г. издадено от Община Пловдив – район „Северен“, в което е отразено, че 1 процесния обект от аптека е променил предназначението си в ателие. С изменението на Допълнителните разпоредби на ЗУТ – Д. В. бр. 16 от 2021г. е изменена т. 29 от §5 на ДР към ЗУТ и е приета нова т.29а, според които ателиетата се считат за жилища.

Следователно описано е жилището на длъжника и за да се прецени дали то е несеквестируемо имущество следва да се съобрази изложеното в мотивите на съдебния изпълнител, че длъжникът притежава друг жилищен имот, като препраща към искането на друг съдебен изпълнител, направено на 11.08.2008г. за налагане на възбрана върху ½ ид. ч. от имот, в село Медвен, Община Котел, област Сливен.

Искането и налагането на възбрана върху недвижим имот не е доказателство, че този имот е собствен на длъжника. От представената справка за имотите, притежавани от С. П. се установява, че тя притежава множество имоти в с. Медвен, но не е отразено, че е собственик на възбранения имот. В последния абзац от справката на л.

155 е посочено, че на 25.07.2008г. е отбелязано заличаване на възбрана от Службата по вписванията – Котел, но не става ясно върху кой имот е била наложена възбраната.

Дори и да се приеме, че длъжницата е притежавала право на собственост върху имота, посочен на л. 162 от изпълнителното дело, то липсват доказателства, че към момента на насочване на изпълнението върху процесния имот тя продължава да е собственик на жилищен имот.

Изложеното обосновава извода, че изпълнението е насочено към несеквестируем имот по смисъла на нормата на чл. 444, т.7 от ГПК, поради което извършеният опис ще се отмени като изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта и последица от уважаването на жалбата, както е посочено в мотивната част на т.1 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода да делото е безпредметно съдът да се произнася по искането за спиране на изпълнението.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ извършения на 03.11.2022г. опис на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** с площ от 35.80 м2 в ************ по изпълнително дело № 20228250400660 по описа на Частен съдебен изпълнител С. Г. с район на действие окръжен съд Пловдив, като насочен срещу несеквестиреумо имущество – единственото жилище на длъжника.

Решението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3