Решение № 126 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110201496 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ВАК -02“ ООД, ЕИК -131008947 със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя А.И.К. срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504633154, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.

179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издадения електронен фиш, поради което моли същият да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Същият излага доводите си, че неправилно АНО е издал процесния електронен фиш, доколкото разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП касае 1 единствено констатиране на нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, което е различно от това, за което е наложена санкцията. На следващо място атакуваният електронен фиш не отговаря на образеца, утвърден от Председателя на УС на АПИ. Отделно от това същият е издаден след изтичане на давностния срок по чл.34 от ЗАНН. По същество на вмененото нарушение се сочи, че същото не е извършено, доколкото към датата на съставяне на ЕФ отразеното в него място за извършване на нарушението не е съществувало.

Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят- редовно призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата с изложените в нея доводи и моли за отмяна на процесния ЕФ.

Въззиваемата страна - редовно призована, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

На 28.06.2021 г., 15:56 ч., по път А-6 км 50+427 с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ППС –товарен автомобил марка „*****“ ***** с рег. № *****, с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, се движел в Столична община, като за посоченото превозно средство изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за 2 пътищата /ЗП/, доколкото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Направена била справка за собственост на заснетото ППС, видно от която собственик, на когото е регистрано ППС и ползвател е жалб. „ВАК -02“ ООД, ЕИК -131008947.

Нарушението било установено с устройство № 10181, представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-6 км 50+427.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, с който на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

От изготвен доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и 2 бр. статични изображения – фотоснимки било установено, че на посочените в електронния фиш дата и място е регистрирано движение на процесния товарен автомобил, за което ППС не фигурират данни за платена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, статични изображения - фотоснимки, справка за собственост, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ – НТУ, известие за доставяне /обратна разписка/, писмо на АПИ, Областно пътно управление – София.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от 3 твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш е издаден при наличието на допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на дружествотожалбоподател, а това мотивира извод, че атакуваният санкционен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на формално основание, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.

Съгласно изричната разпоредба чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в действащата към процесния случай редакция при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От горното следва, че ускорената процедура за санкциониране с електронен фиш е приложима единствено за водачи /физически лица/, които управляват пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. В конкретиката на настоящия казус отговорността на жалбоподателя-юридическо лице /собственик и ползвател/, въз основа на санкционната норма на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, относно пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, следва да бъде реализирана по общите правила в ЗАНН, а именно посредством съставянето на АУАН и издаването на НП.

Законът в действащата към процесния случай редакция изрично предвижда издаване на ЕФ, само при нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такива по 179, ал. 3б от ЗДвП. Посочените в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означава, че съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това, тъй като налагането на наказание по аналогия е недопустимо. След като е издаден ЕФ без да е 4 предвидена в закона възможност за това, същият е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Механизмът за санкциониране на извършители на нарушения на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с електронен фиш, различаващ се твърде осезателно от типичната административнонаказателна процедура и крайните правораздавателни актове, каквито по своята правна природа са наказателните постановления, следва да се прилага стриктно и единствено в изрично предвидените от законодателя хипотези, доколкото тази специфична правна уредба рефлектира върху принципа на състезателност, лишавайки привлеченото към отговорност лице от възможността да вземе участие в производство преди да му бъде наложено наказание. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че върховната съдебна инстанция по административни дела в страната, макар и по друг повод, се е произнесла с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Л.П., че прилагането на визираната процедура „в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване“.

По изложените съображения съдът намира, че така издадения електронен фиш следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки представения договор за правна защита и съдействие, копие на фактура и отчет по сметка, от които е видно, че дружеството-жалбоподател е заплатило по банков път на адвокатско дружество „Ц., П. и партньори“ сумата от 660,00 лв., ведно с ДДС, за процесуално представителство от адвокат В. Ц. от АК – Видин. С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./, според която ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция /какъвто е настоящия случай/ и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.

7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, то 5 направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в случая следва да бъде уважено. Същото е определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата /при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв./, не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото.От страна на въззиваемата страна не е релевирано възражение за прекомерност. В тази връзка въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати посочената сума в пълен размер.

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 101 състав РЕШИ:

О Т М Е Н Я Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504633154, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.

179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя „ВАК -02“ ООД, ЕИК 131008947 със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя А.И.К., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя „ВАК -02“ ООД, ЕИК -131008947 със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя А.И.К. сумата от 660,00 лв., /шестстотин и шестдесет лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за 6 изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7