Решение № 28 от 22.05.2024, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Кнежа, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20241430200061 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

„ММ Миракъл шоу“ЕООД,с ЕИК:205816041 , със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“***“№**,ет.*,ап.*.*, представлявано от управителя М. Н. А. с

ЕГН:********** чрез адв.К.

Т.,с

ЕГН:********** с адрес гр.С. от ж.к.“Л.“,ул.“***“№**,сутерен е подало въззивна жалба против Наказателно постановление №753011-F749032/31.01.2024г. ,издадено от В. А. И. Началник на отдел „Оперативни дейности“- в ГД –„Фискален контрол“ към Национална агенция приходи (НАП)- В. Т. с правно осн. чл.59 и сл във вр.с чл.58д от ЗАНН.

Въззивникът твърди,че в установения от закона срок е подал настоящата си жалба срещу процесното Наказателно постановление по електронен път на 10.03.2023г. като описва,че е получил обжалваното Наказателно постановление на 27.02.2024 г.

Въззивникът описва,че според обстановката, описана в акта, се твърди, че на 16.12.2023г. в 15:29ч. в търговски обект по смисъла на параграф: 41 от ДР на ЗДДС- Цирк на сцена „Миракъл“, който към момента на цитираните действия е извършвал представление в гр.Кн.,ул.„***“№**- читалище „Борба“ е установено,че всяка промяна в касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно извеждане“,което според наказващия орган представлява нарушение на чл.118,ал.1 вр.с ал.4 от ЗДДС.

Описва се от въззивната страна,че е бил съставен е АУАН серия AN F749032 от Л. К. А. на длъжност старши инспектор по приходите в Централно управление,с който е установено твърдяното нарушение,а посредством обжалваното постановление на основание чл.185,ал.2,вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС е наложена на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 700лв./седемстотин лева/.

Въззивната страна счита,че обжалваното Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в нарушение на административно-производствените правила.

Според въззивника на 16.12.2023г.,по време на проверка,е съставен още един АУАН-серия 1

AN№F749031,който също ангажира административно наказателна отговорност за него за нарушение на чл. 118,ал.4 от ЗДДС ,което при евентуално влизане в сила на постановлението, издадено по него,ще бъде в нарушение на принципа „пе bis in idem” и чл.17 от ЗАНН—„Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение,за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда“.

Според въззивника процесното наказателното постановление е видимо незаконосъобразно поради липса на реквизити,предвидени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН,в частност т.5,6 и т.7,а именно: описание на нарушението и нарушените законови разпоредби. Той счита,че АУАН не е възпроизвел коректно всички факти,а наказващият орган,дори наличните такива не ги е възприел и подвел правилно под наказателната разпоредба.

Въззивникът изтъква ,че се твърди от административно-наказващия орган,че е нарушен чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.(ред. ДВ- бр.111 от 2013г. в сила от 01.01.2014г.),съгласно който извън случаите на продажби,всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)на фискално устройство (ФУ)се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“и „служебно изведени“ суми,(за ФУ,което притежава тези операции).Според въззивната страна за да не е изпълнено задължението,вменено с разпоредбата на чл.33,ал.1 от Наредбата,издадена на основание чл.118,ал 4 от ДДС,наказуемо на основание чл.185,ал.2,изр.1 от ЗДДС с имуществена санкция в посочените граници,следва да е осъществен обективен фактически състав,включващ освен ФУ,монтирано и въведено в експлоатация в търговски обект на конкретно лице,също и следните елементи:нерегистрирана посредством ФУ,притежаващо операции „служебно въведени“ и „служебно изведени“суми,промяна в касовата наличност на ФУ(начална сума,въвеждане и извеждане на пари във и извън касата.

Според въззивната страна твърдението,че процесното устройство притежава тези функции,което е изложено в постановлението, по никакъв начин не е доказано,нито е посочено откъде органът, извършил проверката е установил този факт,описан е само моделът на фискалното устройство. Изтъква се ,че няма доказателства, че обектът на проверка е „търговски обект“ по смисъла на закона,както и че е стопанисван и експлоатиран от дружеството жалбоподател към момента на проверката,доколкото се касае за читалище,а не за сграда, предназначена за търговска дейност.

Въззивната страна счита,че законовите разпоредби,касаещи направените нарушения и налагането и индивидуализацията на наказанието също са некоректно посочени,тъй като съгласно санкционната разпоредба на чл.85,ал.2 от ЗДДС,на лице,което извърши нарушение на нормативен акт по прилагане на ЗДДС(какъвто акт е Наредбата,издадена вкл. на основание чл.118,ал.4 от ЗДДС) се налага имуществена санкция: на ЕТ и ЮЛ, в размери от З 000 лв. до 10 000 лв.като изречение второ на разпоредбата предвижда,в случай че нарушението не води до неотразяване на приходи,да се налагат санкциите по ал.1 на същия член: имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. за ЕТ и ЮЛ. Въззивната страна изтъква ,че разпоредбата съдържа две отделни наказания за две отделни деяния,които са съществено различаващи се по неблагоприятни последици и доколкото наказателният процес е строго формален наказващият орган е следвало да посочи кое точно от двете изречения прилага и да изложи коректно съображенията си за това,както и за конкретния размер,който налага в рамките на законоустановения минимален и максимален размер.

Според въззивната страна в случая не става ясно кое изречение е приложено,нито може да се изведе логически,но самият факт,че такова логическо извеждане е наложително прави наказанието некоректно наложено,като този порок е съществен влече и незаконосъобразност на постановлението само на това основание. Въззивната страна счита,че предвидените в ал.1 и 2 на чл.185 от ЗДДС санкции са в размери,които разкриват съществени разлики,което на свой ред определя абсолютното право на обвинения в нарушение субект да узнае кои обстоятелства актосъставителят,съответно наказващият орган,приема като основание за образуване на административно-наказателно производство,съответно за налагане на едната или другата санкция,в случая- има или няма неотразяване на приходи,който пропуск до 2 голяма степен затруднява и съдебната проверка на акта.

Въззивната страна изтъква,че съгласно разпоредбата на чл.40,ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение, следва да бъде съставен в присъствието на свидетели,присъствали при извършването или констатирането на нарушението като когато липсват такива свидетели-очевидци,актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели,като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40,ал.З от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Според въззивната страна присъствието на свидетели при съставянет на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,въз основа на официални документи /чл.40,ал.4 от ЗАНН/,тъй като законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. Предвид това се счита,че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.З от ЗАНН,понеже актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели,което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта,но не е сторено.

Според въззивната страна при така установената фактическа обстановка,е налице хипотезата на липса на свидетели в АУАН, което се явява съществено нарушение на административнонаказателната процедура и е основание за отмяна на НП,като незаконосъобразно.

Въззивната страна твърди,че не е извършила вмененото й административно нарушение,наложената имуществена санкция въз основа на чл.185,ал.2,вр. с чл.185,ал.1 от ЗДДС е незаконосъобразна,тъй като не е осъществила състава на твърдяното нарушение и не следва да й бъде наложена санкция.

Въз основа на изложеното въззивникът иска от съда да постановени решение,с което да отмени процесното Наказателно постановление №753011-F749032/31.01.2024г. ,издадено от В. А. И. Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД –„Фискален контрол“ към Национална агенция приходи

(НАП)В.

Т. като неправилно и незаконосъобразно,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в нарушение на административно-производствените правила.

Освен това се иска от съда да осъди НАП да му заплати направените разноски.

Въззивникът е направил в жалбата си доказателствени искания до съда:

1. Да изиска административната преписка и

2. Да му допусне двама свидетели при режим на довеждане.

Към жалбата са представени следните писмени доказателства :

1.Копие от Наказателно Постановление №753011- F749032/31.01.2024г.на В. А. И.Началник отдел“Оперативни дейности“-В.

Т.,Дирекция“Оперативни дейности“в

ГД“Фискален контрол“,оправомощен със Зяаповедна изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.;

2.Копие от Разписка за получаване на НП от 27.02.2024г. и

3.Документ за подаване на жалба по електронен път до РС-Кн. от 10.03.2024г.

Въззиваемана страна е изпратила по делото следните си писмени доказателстава:

1.Писмо с Изх. №662/18.03.2024г. на НАП,ТД В. Т.,офис Пл.;

2.Оригинал на Наказателно Постановление №753011- F749032/31.01.2024г.на В. А. И.Началник отдел“Оперативни дейности“-В.

Т.,Дирекция“Оперативни дейности“в

ГД“Фискален контрол“,оправомощен със Заповедна изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.;

2. Копие от Разписка за получаване на НП от 27.02.2024г.;

3.Копие от пълномощно на процесуалния представител на въззивника;

4.Копие от Декларация от лице работещо по трудово правоотношение от 16.12.2023г. от Д.

Б. В.;

3

5.Копие от Декларация от лице работещо по трудово правоотношение от 16.12.2023г. от Н.

Ц.;

6.Копие от ръкописно обяснение на М. Н. А. от 16.12.2023г.;

7.Заверено копие от дневен отчет на въззивното дружество от 16.12.202023г. -15:29:25 от касов апарат;

8.Копия от 2 бр.билети от дата 16.12. от 16,30ч. и копие от фискален бон –организиране на събитие от 16.12.2023г. от 17:17:09ч.на обща стойност от 1415,00лв.;

9.Протокол №17579942/23.02.2024г.на НАП,ТД ГД Фискален контрол,офис „Отдел Оперативни дейности“;

10.Заверено копие от Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.на Изп.директор на НАП;

11.АУАН №F749032/16.12.2023г. с разписка за връчване от същата дата;

12.Заверено копие от Протокол за извършена проверка в обект от 16.12.2023г. ,в 15,20ч.,сер.АА№01505559 ;

13.3 бр. копия от Декларации от лице ,работещо по трудово правоотношение от 16.12.2023г. от М. М. А.,К. Ж. Я. и Н. Г. Ц.;

14.Заверено копие от Схема на Зала читалище „Борба“ 16.12.2023г.,Коледен цирк на сцена от 16:30ч.;

17.Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към ПИП ,сер.АА№0150559 от 16.12.2023г. в търговски обект Цирк на сцена за сумата от общо 1415,00лв. и

18.Заверено копие от пълномощно на процесуален представител на въззиваемата страна.

По делото се проведе едно о.с.з. на 23.04.2024г.