Решение № 241 от 02.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пазарджик, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220104260 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Г. К. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес *, съдебен адрес * – адв. К. Ш. от АК Пазарджик, против „с.к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от н.п.п., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1290,00 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем к № 777701 от 08.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 08.12.2022 г. между ищцата в качеството й на заемополучател и ответното дружество в качеството му на заемател, е сключен Договор за паричен заем к № 777701.

Твърди, че посоченият договор е недействителен по следните съображения:

Посочва, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна. В случая чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпуснатия кредит, което счита за недопустимо.

Позовава се на разпоредбата чл. 71, предл. последно от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Заявява, че законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо 1 и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на закона. Сочи, че по начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора. Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя в размер на близо 2/3 от отпуснатата заемна сума по кредита и която се прибавя към нея, т. е дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение.

Липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на неустойката, който е и необосновано висок. Счита, че неустойката противоречи на добрите нрави заради основанието, на което се дължи и което е вписано в чл. 6, ал. 2 от договора за паричен заем. В този си вид неустойката представлява своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора над уговорената такава под формата на договорна лихва.

Твърди, че уговорената неустойка в размер на 1492,58 лева, представлявайки скрита печалба по договора, е разход по кредита и следва да бъде включена в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. В случая с уговорената неустойка се въвеждат допълнителни разходи по кредита, в резултат на които общият разход по кредита би надхвърлил посочения в договора ГПР от 48,4%. Доколкото ГПР е част от същественото съдържание на договора неговият размер следва да бъде ясно, точно и конкретно определен към сключване на договора, като в него се посочат всички компоненти, които го формират.

Счита, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. За действителния размер на договора кредитополучателят следва да бъде уведомен, за да направи обоснована преценка дали да сключи договора. Търговски практики, с които се заобикалят тези изисквания, са нелоялни и обуславят нищожност на клаузата за ГПР, а оттам и за недействителност на самия договор за кредит.

В уточнителна молба твърди, че размерът на кредита и сумата, която ищцата е получила е 2200 лева. Заемната сума ищцата е следвало да върне на 6 равни месечни вноски от по 671,00 лева, като първата вноска е с падеж 09.01.2023 г. главница 0,00 лева; лихва 73,43 лева, неустойка 597,57 лева; втората вноска е с падеж 08.02.2023 г. главница 0,00 лева, лихва 73,43 лева, неустойка 597,57 лева; третата вноска е с падеж 08.03.2023 г. главница 523,21 лева, лихва 73,43 лева, неустойка 74,36 лева; четвъртата вноска е с падеж 10.04.2023 г. главница 540,68 лева, лихва 55,96 лева, неустойка 74,36 лева; петата вноска е с падеж 08.05.2023 г. главница 558,72 лева, лихва 37,92 лева, неустойка 74,36 лева и шестата вноска е с падеж 08.06.2023 г. главница 577,39 лева, лихва 19,25 лева и неустойка 74,36 лева Датата на последното плащане е 08.06.2023 г. Всяка месечна погасителна вноска включвала главница, лихва и неустойка. Общата сума, която ищцата дължала по кредита е в размер на 2533,42 лева без неустойката, а с неустойката 4026 лева. Уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 40,05%, а ГПР е в размер 48,4%.

2

Твърди, че е извършила плащания по договора в общ размер на 3490 лева, а чистата стойност на кредита е 2200 лева, т.е. недължимо платената сума, която се претендира, е разликата между посочените две суми.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от пълномощника си – адв. К. Ш. от АК Пазарджик, която моли съдът да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, която е предявила две идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка. По тях били образувани две производства, а именно № 4260/2025 г. и гр. д. № 4263/2025 г. по описа на РС Пазарджик. По този начин ищцата злоупотребявала с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори, с цел да се генерират разноски по две отделни производства. Твърди, че процесуалното поведение на ищцата цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Това представлявало злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 от ГПК.

Отправя искане съдът да съедини на основание чл. 213 от ГПК производството по настоящото дело и производството по гр. д. 4263/2025 г. по описа на РС Пазарджик. В случай, че делата не бъдат съединени, при уважаване на иска на ищцата да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

Оспорва, че договорът е недействителен поради сключването в противоречие със ЗПК. Валидността на Договор за потребителски кредит № 777701 произтичала от това, че са съобразени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който е сключен процесният договор.

По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ сочи, че са спазени всички изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 56.50% и ГПР определен в процесния договор в размер на 48.40% в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Заявява, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна неустойката била уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след 3 сключване на договора. Изначално било невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката била уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя била разсрочена на вноски, които да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж.

Твърди, че още към момента на сключването на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят бил наясно предварително, като е имал също й възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.

Излага подробни съображения, поради които счита клаузата за неустойка за действителна.

Счита, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищцата е сключила единадесет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор с ответното дружество - да се откаже от договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, потребителят по своя инициатива е сключил множество договори с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия. При сключването на всеки следващ договор потребителят бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка в случай, че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. В този смисъл ищецът сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за нищожност.

Оспорва твърденията за нарушение на ЗПК. В случая потребителят се е запознал многократно с условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество, като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при знание за икономическите последици на тези уговорки. Поради това доводите за нищожност на процесната клауза за неустойка са неоснователни. Счита, че процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между конкретния потребител и търговец, създадени на база единадесет идентични договора.

Предвид сключването на множество договори при идентични условия в случая било налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните.

4

Признава се получаването на процесната сума, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Не оспорва, че неустойката не е част от ГПР, но счита, че същата не следва да се добавя към него по подробно изложените аргументи.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирана е молба, с която се изразява становище за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: