Решение № 240 от 05.07.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. гр.Велинград, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210100498 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС от В. С. К. против К. М. В., Ж. Й. Б., Б. С. Ц. и К. С. К. за признаване на установено по отношение на ответниците, че В. Т. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с площ от 1.1000 дка, в местност „ГЕРГЬОВИЦА“ с трайно предназначение на територията-горска територия, начин на трайно ползване-друг вид дървопроизводствена гора, при съседи: ***, ***,

***, ***, на основание давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 1994 г.

Ищцата твърди, че с ответниците са наследници на Н.И. Ц., починал на 22.01.1993 г. и М.Н. Ц., починала на 17.07.1956 г. С Решение № 1138 от 25.01.1993 г. на Поземлена комисия гр. Велинград било възстановено правото на собственост на наследодателите върху имот залесена територия от 1.1000 дка, десета категория, местност „Гергьовица“, идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с трайно предназначение на територията „горска“, начин на трайно ползване: „друг вид дървопроизводствена гора“, при съседи: ***, ***, ***,***.

Сочи, че след възстановяване на правото на собственост на процесния имот и други наследствени от наследодателите имоти, собствениците по наследство - ищцата и ответниците устно разделили всички имоти, но без 1 това да оформено по съответния законен ред.

Поддържа, че от 1994 г. до настоящия момент владее добросъвестно процесния имот, изразяващо се в постоянни посещения на имота, личен преглед на състоянието му, осигуряване и водене на място на лицензиран експерт за проверка състоянието на дърветата и почвата. Никой от другите наследници не бил ходил в имота, не се е интересувал от него, не е оспорвал владението й, поради което е придобила правото на собственост върху него по давност.

Иска от съда да постанови решение, с което да приемете за установено по отношение на ответниците, че на основание давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 1994 г., е придобила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 1.1000 дка, в местност „Гергьовица“, с трайно предназначение на територията „горска“, начин на трайно ползване: „друг вид дървопроизводствена гора", при съседи:

***, ***, ***, ***.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. Й. Б. и Ж. Й. Б., чрез назначения от съда особен представител, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК- адв. К. АК Пазарджик, оспорват иска.

Не отричат, че имотът е наследствен между страните, но възразяват, че след възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ е била постигната устна договорка, според която е предоставен на ищцата. Оспорват, че от 1994 г. до настоящия момент ищцата упражнява еднолично владение върху имота.

Останалите ответници не са депозирали отговор.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Решение № 1138/25.01.1993г. на Поземлена комисия гр. Велинград е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на наследниците на съпрузите Н.И. Ц. и М.Н. Ц. върху недвижим имот № 102062 по картата на землището, представляващ залесена територия от 1, 100 дка., граничещ с имот № 102061, залесена територия на Н.В. Ц., имот № 102070, залесена територия на наследниците на Г.Н. Ц., имот № 102122, залесена територия МЗХ-ДГС „Алабак“, имот № 102123, залесена територия на МЗХ-ДГС „Алабак“. Имотът е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в м. Гергьовица, гр.

Велинград, с трайно предназначение на територията-горска, начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора, при граници и съседи от северозапад имот с идентификатор ***, от североизток имот с идентификатор ***, от запад имот с идентификатор ***, от изток имот с идентификатор *** и от юг имот с идентификатор 2

***.

Върху решението за възстановяване на собствеността е отбелязано, че е влязло в сила, без да е посочена датата, на която е станало това, но предвид че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомлението чрез поземлената комисия и страните не спорят, че им е съобщено, съдът намира, че е влязло в сила на 09.02.1993 г.

Към датата на постановяване на решението действащите редакции на чл.

14, ал. 1 ЗСПЗЗ / ДВ. бр.28 от 3.04.1992г./ и чл. 18а, ал. 1 ППЗСПЗЗ / ДВ. бр.34 от 24.04. 1992г./ не изискват да е придружено със скица на имота щом реалните граници на подлежащия на възстановяване имот са индивидуализирани, както е в настоящия случай /в този смисъл Решение № 131 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 1602 / 2009 г., ВКС, I г.о./. Границите на имота са посочени в решението на поземлената комисия, съгласно картата на землището и видно от съдържанието му, същото е било придружено и със скица на имота. Ето защо съдът намира, че процедурата по възстановяване е проведена надлежно и решенето е произвело конститутивното си действие.

Предвид конститутивното действие на решенията за възстановяване на земеделските земи от влизането му в сила наследниците на реституираните собственици са придобили правото на собственост върху имота.

Съгласно чл. 91а ЗН одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона. Кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН.

Няма данни кога е починал наследодателя Н.И. Ц., но доколкото в представеното удостоверение за наследници на М.Н. Ц., починала на 17.07.1956 г., е вписано, че към датата на смъртта си е била вдовица, то следва да се приеме, че Н. Ц. е починал преди нея. Наследници на М. Ц. към датата на откриване на наследството са синовете й Т. Н. Ц., починал на 22.01.1993г. и И. Н. Ц., починал на 10.11.1977г. Не се твърди и не са представени доказателства наследодателят Н.И. Ц. да е оставил за наследници други лица, освен преживялата го съпруга М. Ц. и двамата им синове.

Следователно права върху реституирания имот са придобили Т. Н. Ц. и И.

Н. Ц., при равни дялове т.е. по ½ ид. част за всеки.

След смъртта си на 10.11.1977 г. И. Н. Ц. не е оставил наследници от първи и втори ред-деца и родители. Няма данни да е оставил за наследници възходящи от втора или по-горна степен. Не е оставил за наследник и преживяла съпруга. Следователно единствен негов наследник е брат му Т. Н.

Ц., който е наследил и делът от възстановената му ½ ид. част от имота. Въз 3 основа на влязлото в сила решение за възстановявана на правото на собственост върху имота и по наследяване Т. Н. Ц. е станал единствен негов собственик.

След смъртта си Т. Н. Ц. е оставил за наследници децата си-ищцата В. Т.

К., М. Т. В., Г. Т. Б.а, С. Т.ов Ц.. Всеки от тях е придобил по ¼ ид. част от реституирания имот.

М. Т. В. е починала на 29.10.2015г. и е оставила като единствен наследник ответницата К. М. В., която е получила по наследство ¼ ид. от имота.

Г. Т. Б.а е починала на 03.10.1996г. и е наследена от съпруга си Й.Ж. Б., починал на 16.12.2000г. и децата си-ответниците Ж. Й. Б. и Е. Й. Б.. След смъртта на Й.Ж. Б. синовете му са придобили по 1/8 ид. част от имота.

С. Т.ов Ц. е починал на 11.11.2007 г. и е оставил за наследници съпругата си ответницата Б. С. Ц. и децата си Т. С. Ц. и ответницата К. С. К., които се придобили по наследство по 1/12 ид. част от имота.

След възстановяването на имота наследниците на Т. Н. Ц. постигнали съгласие реституираният имот да остане за ищцата В. Т. К.. На тези уговорки присъствал бащата на свидетелката М.Н. Ц., собственик съседен реституиран имот. Според показанията на свидетелката оттогава само ищцата го е ползвала и поддържала. Посещавала го, грижила се за падналите дървета.

Заедно с бащата на свидетелката извикали техник, който да трасира на място границите между двата съседни имота. Никой от останалите наследници не ге идвал в имота. По отношение на него не е имало имотни спорове между наследниците.

Съдът кредитира показанията на свидетелката М. Ц., като логични, непротиворечиви и последователни. Не се установи свидетелката да се намира със страните по делото в отношения, които да поставят под съмнение достоверността на показанията й поради предубеденост или заинтересованост от изхода на правния спор. Макар свидетелката да не е присъствала лично на уговорките между страните, че имотът ще „остане“ за ищцата, а в показанията си да възпроизвежда факти, които са й били съобщени от лице, което вече е починало, доколкото не се събраха други доказателства, които ги опровергават, следва на показанията на свидетелката да се даде вяра. От друга страна, показанията на свидетелката, че само ищцата е посещавала имота, че се е грижила за падналите дървета, че другите наследници не са идвали там почиват на личните й възприятия за тези факти. Свидетелката е придружавала своя баща до неговия имот, който е съседен на процесния и е виждала е там ищцата. Не е виждала никого от останалите наследници да го посещават. Не е чувала и не знае между страните да е имало спорове по отношение на него.

В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК, се прие, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването. При откриване на 4 наследството, всеки от законните наследници продължава владението на наследодателя за своята идеална част, а по отношение на идеалните части на другите наследници е държател. Възможно е този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Необходимо е да бъде отблъсната фактическата власт на съсобственика за неговите идеални части чрез явно владение, манифестирано по начин, който да не оставя съмнение, че съсобственикът е започнал да свои цялата сънаследствена вещ.

При наследственото правоприемство е възможно обаче сънаследниците да постигнат съгласие за неформална делба като си предадат взаимно владението на сънаследствените имоти и всеки да започне да владее някои от тях за себе си със съгласието на останалите. Съгласие между сънаследниците може да се постигне за всички имоти /неформална делба на наследство/ или само за някой от тях или за определен вид имоти. То може да бъде изразено писмено или с устна уговорка, като във всички случаи по общото правило на чл.154 ал.1 ГПК волята на сънаследниците да предадат владението на своите идеални части на един от тях, подлежи на доказване. След като сънаследниците са взели решение за разпределяне помежду си на собствеността върху наследствените имоти, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл.79 ЗС за придобиването му чрез давностно владение.

Затова не е необходимо той да демонстрира по друг начин на същите лица, че владее техните части с намерение за своене и да отблъсква тяхното владение, тъй това владение доброволно му е предадено. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/. Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, ползва го съобразно неговото предназначение със знанието и без възражение на останалите съсобственици и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имота и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. /В този смисъл са и мотивите към т.1 от ПП-6-74/. Тези действия покриват съдържанието на правото на собственост.