Решение № 15 от 16.01.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. ....., 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ..... в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20253600100388 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. 45, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба /уточнена/ ищцата М. Ж. К. твърди, че на 27.11.2023 г. около 7,35 часа се придвижвала по обичайния си път от дома си до местоработата си – „МБАЛ-.....“.

Тротоарите и пътните платна били покрити със сняг и лед, като не били почистени.

Преминавайки по ул. „....“, между сградата на Съдебната палата, придвижвайки се по пътното платно, като най-незаето от сняг и лед, още при навлизането си в улицата, се подхлъзнала на леда и паднала. Усещайки силна болка в лявата ръка, извикала и на място веднага дошла дъщеря й, с която се разделили непосредствено преди това. Двете се огледали за наличието на таксита на близката стоянка за тях, но такива не били налични и се придвижили пеша до местоработата й. В спешното отделение на болничното заведение веднага й била направена рентгенова снимка и било констатирано счупване на лява лакътна и лъчева кост, което наложило оперативна интервенция. Била й поставена упойка и било извършено наместване на фрактурата, поставена й била имобилизация. К. била изписана от болницата на същата дата. На 04.01.2024 г., обаче, се наложило повторното й хоспитализиране за възстановяване и рехабилитация, като била изписана на 11.01.2024 г. Бил й издаден болничен лист до 05.02.2024 г., а след като се върнала на работа, продължила да извършва рехабилитация за нейна сметка. Претърпяната злополука била призната за трудова. След инцидента, ищцата изпитвала силни болки, налагащи прием на обезболяващи средства, същата не можела да се обслужва сама – да се облича, да спи нормално, да се храни. Чувствала се непълноценна и и не била в състояние да извършва ежедневните си домакински действия и да полага пълноценни грижи за внучето си. Изцяло било променено ежедневието й, като и понастоящем страдала от болки в областта на китката, обемът на 1 движения на ръката й не бил възстановен изцяло. Освен това, ищцата платила и суми за лечението си.

Процесното пътно платно било собственост на Община ....., като последната била длъжна да осигури нормалното поддържане и почистване на същия. Счита, че поради неполагане на грижи за платното е настъпило увреждането й, за което отговорност следва да носи ответника.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да й заплати сумата 30000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; сума в размер на 214,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 27.11.2023 г., както и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, действащ чрез пълномощника си – юрисконсулт, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита същите за неоснователни. Излага, че описаният инцидент представлявал трудова злополука.

Твърди, че ищцата проявила несъобразителност, придвижвайки се пеша до местоработата си, вместо да ползва градски транспорт. Почистването и обезопасяването на уличните платна и тротоарите изисквало технологично време, като приоритетно се почиствали улиците от висок клас. Сочи, че представените доказателства не обосновавали извод за многомесечна продължителност и дори трайност на увреждането на К.. Поради липсата на произнасяне от ТЕЛК ищцата не можела да претендира обезщетение за трайно увреждане.

Прави възражение за съпричиняване от страна на М. К.. Счита, че размерът на претенцията е завишен. Претендира разноски по делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от приложената епикриза № 16413/27.11.2023 г., изд. от „МБАЛ – .....“ АД гр. ..... е, че М. Ж. К. постъпила в болничното заведение на 27.11.2023 г. и била изписана на същата дата с окончателна диагноза: съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито. Описано е, че страданието датира от 27.11.2023 г., когато при отиване на работа си причинява травма в областта на лява гривнена става. На същата дата била извършена операция – закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна; под рентгенов контрол и анестезия се извършило закрито наместване на фрактурата на дистален радиус; поставила се гипсова имобилизация. По делото е представена и епикриза № 180/11.01.2024 г., изд. от „МБАЛ – .....“ АД гр. ....., в която е посочено, че ищцата пребивавала в болничното заведение през периода 04.01. – 11.01.2024 г. с диагноза: последици от счупване на горен крайник. Съдът констатира от разпореждане № 5104-27-81/01.12.2023 г. на ТП на НОИ – ....., че декларираната от М. К. злополука е приета за трудова злополука. От приложените болнични листове №№ Е20232216633/27.11.2023 г.; Е2023300499/05.01.2024 г. и Е20233006595/25.01.2024 г. се установява, че ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност за периода 27.11.2023 г. – 05.02.2024 г. видно от представените фактура № 1000000837/06.12.2023 г., фактура № 100000824/27.11.2023 г., фактура № 2

1000000853/02.01.2024 г., фактура от 12.02.2024 г. и фискални бонове, че К. платила сума в общ размер 214,40 лв. за медицински изделия и физиотерапевтични услуги. В писмо изх. № 172/28.08.2025 г. на „..... – пътнически автотранспорт“ ООД гр. ..... са отразени маршрутите на автолинии № 2 и № 72, преминавали през спирка „.....“ на 27.11.2023 г. в интервала 06,30 – 08,30 часа.

Съгласно заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 140/2025 г., на 27.11.2023 г., при падане на улицата, М. К. е получила следните травматични увреждания: фрактура на лъчевата кост на лявата предмишница в долната й трета (на типично място). Фрактура на бодилковия израстък на лакътната кост на лявата предмишница с оформен малък костен фрагмент. Вещото лице описва, че счупването на лъчева кост на типично място се получава при падане от ръст върху плоскост и посрещане на удара на падащото тяло е насрещна длан (с длан сгъната към гърба на китката) на не помалко от 40 градуса). Това счупване често да съчетава с фрактура на бодилковия израстък на лакътната кост при падане върху дланта. Излага, че в резултат на получените травматични увреждания, на пострадалата е причинено трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец. Сочи, че средният срок за възстановяване при благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на регистрирани усложнения е до 2-3 месеца, а според други автори – 3-4 месеца. В случая, след получаването на травмата ищцата е била хоспитализирана, проведено е закрито наместване на фрактурата под анестезия и рентгенов контрол и е и поставена гипсова имобилизация за 35 дни. Има контролна рентгенография на третата седмица. Същата е свалена в срок – на 03.01.2024 г. и рехабилитацията е започнала навреме – на 04.01.2024 г. след проведени два болнични рехабилитационни курса. От медицинските документи е видно, че към 18.03.2024 г. основните движения в гривнената става все още не са напълно възстановени. Налице е и лек оток на ставата. В конкретният случай, възстановителния период не може да бъде прецизно определен, поради липса на пълна медицинска документация, но предвид степента на възстановяване към 18.03.2024 г., определено ще надвиши средния. Болката е субективен сетивен феномен и не подлежи на количествена оценка. С оглед обективните медицински данни, най-изразени болки и страдания пострадалата е изпитвала през първите 3-4 седмици след инцидента, след което би следвало болките постепенно да започнат да намаляват. В медицинските документи са отразени ограничени движения в лявата гривнена става и лек оток в същата, и болки при натиск. Заключава, че към настоящия момент, К. е клинично здрава. Активните и пасивни движения в лявата гривнена става са добре възстановени. Има непостоянна болезненост при промяна на времето, прекомерно физическо натоварване, носене на тежести и други. Понастоящем, състоянието на ищцата не изисква допълнително консервативно лечение, както и оперативни интервенции. Периодичното провеждане на рехабилитация е препоръчително, за поддържане обема на движения в лявата гривнена става.

Разпитаните в съдебно заседание като свидетели Н.Б. /дъщеря на ищцата/ и И.А.-С. излагат, че на 27.11.2023 г. сутринта, ищцата придружавана от дъщеря си тръгнала за работа, както всеки ден. Тъй като предходните дни имало обилен снеговалеж, тротоарите и пътните платна били заледени. Поради това, К., която живеела в района на Радио „.....“, а улицата, по която слизала била стръмна, била придружавана по нея от дъщеря си. Двете се разделили 3 след като ищцата се намирала в задната част на „Съдебната палата“. Тя избрала да премине в северна посока, преминавайки по пътното платно, тъй като тротоарите били напълно непочистени. След като изминала няколко метра, ищцата се подхлъзнала и паднала на земята, при което извикала от болка. Чувайки я, тъй като все още била наблизо, свид. Б. незабавно дошла на мястото и помогнала на майка си да се изправи. К. се оплакала от силна болка в областта на лявата китка. Двете жени се разделили, като ищцата продължила към работното си място. При пристигането й в сградата на „МБАЛ-.....“ ЕАД, където работила като касиер, К. влязла в кабинета си, който споделяла със свид. А.-С. се оплакала на последната, че е паднала и й показала ударената си, вече подута ръка. Била посъветвана и посетила спешното отделение в болничното заведение, където й била направена рентгенова снимка и била констатирана фрактура на лявата ръка. Още същия ден била извършена операция, под пълна упойка за наместване на счупването. След като крайникът й бил гипсиран, съпругът на ищцата я превозил до дома й. След завръщането на К. в дома й, същата ползвала болничен за срок от около два месеца. През този период, силните болки в областта на ръката продължавали, което наложило чест прием на обезболяващи средства.

Ищцата трябвало да бъде подпомагана за елементарни дейности от близките си, като не можела самостоятелно да се облича, къпе, трудно изпълнявала ежедневните домакински дейности, вкл. готвене. След като й бил свален гипса, ръката на К. била видоизменена, което наложило тя да посещава частни физиотерапевтични центрове, санаториуми. Това повлияло и на психическото й състояние, тъй като се чувствала непълноценна в ежедневието си. И понастоящем, К. не можела да осъществява всички движения с ръката си. Посочените свидетели описват, че през този ден, улиците в града били непочистени, покрити с лед.

Понастоящем, при подобни климатични условия ищцата изпитвала страх да се движи пеша.

При така описаните фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, като се явява изключение от принципа, че всеки носи отговорност за себе си и своите деяния.

Законодателят е предвидил възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в този смисъл отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. За да бъде ангажирана отговорността по този текст следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: 1. Възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата; 2. Наличие на елементите от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установят конкретните лица, осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената им работа.