Решение № 10555 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10555 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20221110167161 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Делтона“ ООД срещу „Виваком България“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните несъществуването на вземания на ответника от ищеца за суми, както следва: сумата от 165,30 лв. – главница по фактура № 0029102877/1.06.2022г., начислена като дължима цена за потребени електронни съобщителни услуги по договор от 13.01.2016г., сумата от 4106,86 лв. – неустойка по кредитно известие № 0029257685/1.07.2022г., начислена поради прекратяване на договора от страна на ищеца, и сумата от 71,79 лв. – лихва за забава върху начислените като дължими суми за периода от 1.07.2022г. до 7.12.2022г.

Вземанията за исковите суми ищецът оспорва като недължими с твърдения, че през исковия период страните са били валидно обвързани единствено от сключения между тях договор за електронни съобщителни услуги от 13.01.2016г., докато ответникът е начислявал дължими суми съобразно условията на едностранно подписано от него допълнително споразумение от 30.05.2022г. към договора и въпреки многократно отправяни искания не е предприел необходимите действия за уреждане на отношенията при първоначално договорените условия.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

1

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния му представител представя писмено становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че исковите суми са дължими от ищеца по силата на сключено между страните допълнително споразумение от 30.05.2022г. към процесния договор, което твърди, че е последното действащо между страните съглашение и което ищецът не е имал право да прекрати едностранно без неустойка.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че от него се претендират вземания, които не е погасил поради спор с ответника относно дължимостта на същите, обуславя правния му интерес от търсената искова защита, за да се разреши спорът между страните със сила на пресъдено нещо. Поради това сезиращите съда отрицателни установителни искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С оглед предмета на исковете в доказателствена тежест на ответника е установяване възникването и съществуването на претендираните от него и оспорени от ищеца вземания. С приетия доклад по делото съдът е указал на ответника, че при поддържаните от ищеца в исковата молба основания за недължимост на оспорените вземания, носи тежестта да докаже наличието на валидно сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги, по който е изпълнил задълженията си за предоставяне на уговорените услуги на ищеца в рамките на исковия отчетен период и размер на дължима за същите цена съответна на претендираната, начислена при обвързващи страните условия на договора; съдържаща се в договора неустоечна клауза, съставляваща основание за начисляване на неустойка при едностранно прекратяване на договора от абоната, в размер съответен на претендирания, както и изискуемост на вземанията си и размер на дължимото обезщетение за забавата на ищеца.

По делото не е спорно и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по безсрочен договор за електронни съобщителни услуги от 13.01.2016г. От представени извлечения от водена между страните кореспонденция чрез електронна поща се установява, че е било обсъждано предоговаряне на тарифните условия по този договор чрез допълнително споразумение, което да си разменят на електронните адреси подписано от всяка от тях. Установява се, че на 2

27.05.2022г. и на 30.05.2022г. служител на ответното дружество е изпратил до ищеца предложения за нови тарифни планове за ползваните от него мобилни абонатни номера, като ищецът е приел условията по предложеното му на 27.05.2022г. допълнително споразумение, което е изпратил подписано по електронен път. В хода на комуникацията управителят на ищцовото дружество е настоял за коригиране на активираните от страна на ответника условия, посочвайки, че ответникът неправилно е привел в действие условията по изпратеното на 30.05.2022г. допълнително споразумение, вместо тези по споразумението от 27.05.2022г., за което се отнася даденото от ищеца съгласие.

Няма данни за предприети от ответника действия по повод възражението на ищеца.

С последващо писмо от 2.06.2022г. ищецът е уведомил ответника, че се отказва от допълнителното споразумение от 27.05.2022г., поради което счита за действащи между страните първоначалните условия по сключения помежду им договор от 13.01.2016г. В отговор, на 2.06.2022г. до ищеца е изпратено допълнително споразумение, идентично с предложеното му такова от 27.05.2022г., което той е върнал подписано с дата 2.06.2022г. На 7.06.2022г. ищецът отново е уведомил чрез електронно съобщение ответника, че упражнява правото си на отказ от това споразумение. Не се оспорва авторството на така разменените между страните чрез техни представители изявления, обективирани посредством водената електронна кореспонденция.

Към доказателствата са приобщени три допълнителни споразумения към договора за електронни съобщителни услуги, двете от тях с идентично съдържание и с подпис само от името на ищеца, с дати 27.07.2022г. и 2.06.2022г., а третото с подпис само от името на ответника, с дата 30.05.2022г. Във всяко от споразуменията се съдържа клауза за неустойка, дължима от абоната в случай на прекратяването му преди изтичане на предвидения срок на действие от 24 месеца.

Като доказателство е приета фактура № 0029102877/1.06.2022г., издадена от ответното дружество, с получател и съответно задължено лице ищеца, по която е начислена сумата от 165,30 лв. – стойност на доставени мобилни услуги. Ведно с фактурата е представено като приложение към нея описание на ползваните услуги, видно от което дължимата сума включва абонаментни такси за м.06.2022г. и такси за потребление през м.05.2022г.

Прието е също кредитно известие № 0029257685/1.07.2022г., в което е отбелязана като дължима от ищеца наред със сумата от 165,30 лв., и сума от 4106,86 лв. с посочено основание „корекции, дарения и услуги от партньори“, а в приложение към известието – с посочено основание неустойки по 5 бр. тарифни 3 планове.

От така събраните доказателства съдът приема за безспорно установено, че ищецът е бил потребител на електронни съобщителни услуги по сключен с ответника договор от 13.01.2016г. Спорът между страните се концентрира върху наличието на обвързващо ги последващо допълнително споразумение от 30.05.2022г. към договора, което именно ответникът сочи като източник на процесните вземания. При доказателствена тежест за ответника, същият не ангажира доказателства за постигнато от страните съгласие за сключване на спорното съглашение за предоговаряне на условията по първоначално сключения между тях договор. Представените от ищеца доказателства също не обосновават извод за наличие на такова споразумение. В тази връзка съдът съобразява, че приетото като доказателство споразумение от 30.05.2022г., доколкото не е двустранно подписано, а носи подпис само от името на ответника, не обвързва страните. Същото съставлява проект, обективиращ отправено до ищеца предложение, което при липса на доказателства да е било прието от него, не поражда правоотношение между страните при предложените условия. Не се установява съгласуване насрещните волеизявления на страните и по отношение на другото предложено от ответника допълнително споразумение от 27.05.2022г., което е подписано на 27.05.2022г. и впоследствие в нов екземпляр на 2.06.2022г. само за ищеца. Едностранно подписано, това споразумение също не съставлява източник на обвързваща страните облигационна връзка, поради което и изявлението на ищеца за отказ не е породило действие, респ. и право на ответника да приложи санкционните последици на предвидената в същото неустоечна клауза.

При извода, че не се установява постигнато от страните съгласие за изменение на договора от 13.01.2016г. посредством никое от посочените допълнителни споразумения, следва да се приеме, че през исковия период договорът е запазил действието си при условията, произтичащи от неговото съдържание. Следователно недоказани в своето основание остават вземанията за главница и неустойка по процесните фактура и кредитно известие, които ответникът претендира като дължими съгласно изменени условия на договорното правоотношение.

Отделно от горното, освен че не се установява твърдяното от ответника съглашение между страните за предоговаряне условията за доставка на електронни съобщителни услуги, следва да се посочи, че от негова страна не са ангажирани доказателства и за релевантния факт на потребление от ищеца на такива услуги на претендираната стойност през исковия период, като условие за възникване 4 насрещното задължение на ползвателя за паричната престация. Дори вземане на това основание да е фактурирано като подлежащо на плащане, фактурата сама по себе си не доказва възникването му. Доколкото фактурата съставлява едностранно издаден от кредитора частен свидетелстващ документ, тя не се ползва с материална доказателствена сила относно съществуването на обективираното в нея вземане, нито е подписана от длъжника, за да се приеме, че съдържа признание на последния за неизгодния за него факт на възникнал дълг. Поради това фактът на издаване на фактура не освобождава доставчика на услугата от задължението за доказване на вземането при оспорването му от потребителя.

С оглед изложеното, в приложение последиците от разпределената тежест на доказване, съдът приема, че в полза на ответника не са възникнали вземания за цена на услуги в начисления размер и за неустойка, което обуславя извод и за несъществуване на акцесорното вземане за мораторна лихва.

При недоказаност на спорните вземания предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да се уважат.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца. Същият доказва сторени разноски за държавна такса в дължимия размер от 173,76 лв. и за адвокатско възнаграждение, каквото му се следва само за процесуално представителство в настоящото производство в размер от 1500 лв. – платено в брой на упълномощения адвокат, видно от отбелязването за плащане в представения договор за правна защита и съдействие, служещ в тази част като разписка за платената сума.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно, като редуцира възнаграждението до размер от 1300 лв., отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на делото, по което е проведено само едно открито съдебно заседание като освен писмени, други доказателства не са събрани. Така общо на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 1473,76 лв., с равностойност по фиксинг на БНБ 753,52 евро.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Делтона“ ООД, ЕИК 203366841, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 5, ет. 2, офис 2, срещу „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не съществуват 5 вземания на „Виваком България“ ЕАД от „Делтона“ ООД за суми, както следва: сумата от 165,30 лв. – главница по фактура № 0029102877/1.06.2022г., начислена като дължима цена за потребени електронни съобщителни услуги по договор от 13.01.2016г., сумата от 4106,86 лв. – неустойка по кредитно известие № 0029257685/1.07.2022г., начислена поради прекратяване на договора от страна на ищеца, и сумата от 71,79 лв. – лихва за забава върху начислените като дължими суми за периода от 1.07.2022г. до 7.12.2022г.