Решение № 213 от 11.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Плевен, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500431 по описа за 2026 година

С постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело,отразено в Протокол № 9/ 30.01.2026г. ЧСИ В.С. е отказал приключването на изпълнително дело № 475/2024, поради липса на предпоставките ,предвидени в чл. 433, ал.2 от ГПК.

За това постановление длъжникът Д. П. Т. е бил уведомен чрез пълномощника си адв. С. Н. на 06.02.2026г. поради което срокът за обжалване на това постановление изтича на 20.02.2026г.

Именно на 20.02.2026г./ т.е. в срока по чл. 436 ,ал.1 от ГПК / е постъпила ЖАЛБА от Д. П. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ул. „***, тел.:

**********, чрез пълномощника му адвокат С. М. Н.,член на Адвокатска колегия - София, със служебен адрес: гр. София, бул. „*** тел. **********, имейл: ***срещу Постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело, постановено по изп. дело № 475/2024 г. по описа на ЧСИ В.С..Жалбата е подадена от надлежна страна в изпълнителното производство,чрез процесуалиня и представител адв. Н. , срещу подлежащо на обжалвано действие на ЧСИ по смисъла на чл. 435, ал.2 т. 6 от ГПК ,внесена е дължимата д.т. ,поради което жалбата е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбоподателят счита ,че постановлението е неправилно,“ доколкото съдебният изпълнител не е съобразил относими в конкретния казус 1 обстоятелства в контекста на функцията на изпълнителния процес“ . Сочи се ,че длъжникът изначално не е дал повод за образуване на изпълнително дело, тъй като доброволно от самото начало и всеки месец плаща дължимата от него издръжка на детето си директно на майка му - Г. Т., а това се признавало и в самото постановление, а и самия взискател не отричал този факт.Сочи се ,че образуването и поддържането на висящността на изпълнителното дело в случая представлява злоупотреба с право от страна на майката на детето - Г.

Т..Сочи се ,че функцията на изпълнителния процес при парични задължения е да се гарантира едно плащане чрез принудително въздействие върху правната сфера на длъжника при липса на изпълнение от негова страна, а при положение, че издръжката се плаща всеки месец доброволно, директно на майката на детето и към момента всичко е погасено, то се счита, че са налице предпоставките за приключване на изпълнителното производство,тъй като в противен случай би се стигнало до неоправдано от правна и житейска страна накърняване на правната сфера на длъжника, което не е целта на закона.Твърди се също така ,че приключването на делото не би увредило взискателя, доколкото същият винаги с изпълнителния лист може да поиска образуване на ново изпълнително дело, в случай че длъжникът спре плащането, което се твърди ,че няма да стане, тъй като бащата Д. Т. обича детето си и не би го ощетил финансово при никакви обстоятелства.Сочи се ,че към момента Д. Т. плаща двойно, тъй като от една страна, плаща издръжката към майката и законния представител на детето, а от друга, съдебния изпълнител удържа суми от банковата му сметка.Поради изложеното се прави искане за отмяна на Постановлението за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 475/2024 г., като неправилно.

Представени са към жалбата и МОТИВИ от ЧСИ В.С. съгласно чл.

436,ал.3 изр. Второ от ГПК . В тези мотиви подробно се проследяват извършените от ЧСИ действия по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ В.С. ,като се сочи ,че то е било образувано по молба с вх. № 11414 / 09.05.2024г. от Г. Б. Т., в качеството си на майка и законен представител на Б.Д.Т., чрез процесуалния представител адв. М. К.,която молба е придружена с Изпълнителен лист, издаден на 08.12.2023 г. от РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН на основание Съдебно определение по ГД № 479 от 2023 г. на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН IX с-в/отд. срещу длъжника Д. П. Т. с ЕГН **********, с предмет на изпълнителното дело вземане за ежемесечна издръжка на дете, в размер на 200.00 лв. или 102.26 €, считано от месец април 2024г., тъй като в молбата за образуване е посочено, че до месец март 2024г., месечната издръжка е заплащана на взискателя, от страна на длъжника.По изпълнителното дело са претендирани и разноски за процесуално представителство в хода на изпълнителното дело, съгласно Договор за правна защита и съдействие с адвокат М. К., размер на 300.00 лв. или 153.39 €. Сочи се ,че на адреса длъжника е била получена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 8777 / 13.05.2024г .на 28.05.2024п, /стр. 29/, наложен е бил запор на вземания на длъжника по банкови сметки в „***, със Запорно съобщение с изх. № ***г., както и запор на дружествени дялове на длъжника в „Диди Ем Инсомния“ ЕООД, а в последствие е наложена и възбрана на два недвижими 2 имота в с. ***, с административни адреси - у. Христо Ботев № 27 и ул. Любен Каравелов № 2. Сочи се ,че след образуване на изпълнителното дело са постъпили суми за погасяване на задължението по делото, както следва: на 29.05.2024г. - 901.37 лв. или 460.86 € на 06.06.2024г. - 901.37 лв. или 460.86 € на 30.07.2024г. - 200.00 лв. или 102.26 € и че след представяне на банкова сметка от страна на процесуалния представител на взискателя, са преведени суми ,както следва на 03.07.2024г. - 1107.42 лв. или 566.21 € по сметка на Г. Б. Т., в качеството си на майка и законен представител на Б.Д.Т., на 03.07.2024г. - 265.42 лв. или 135.71 €, такси по ТТР към ЗЧСИ дължими на ЧСИ В.С. на 03.07.2024г., - 429.90 лв. или 219.80 €, са възстановени на длъжника Д. Т. надвнесени суми по делото на 01.08.2024г. - 200.00 лв. или 102.26 €. по сметка на Г. Б. Т., в качеството си на майка и законен представител на Б.Д.Т..

Сочи се ,че с молба с вх. № 1854 от 17.01.2025г., от страна на Г. Б. Т., в качеството си на майка и законен представител на Б.Д.Т., чрез процесуалния представител адв. М. К., е присъединен на основание чл. 456 от ГПК, Изпълнителен лист издаден на 06.08.2024 г. от РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН на основание Съдебно решение по ГД № 2709 от 2024 г. на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН V с-в/отд., съгласно който е увеличен ежемесечният размер на издръжката на 400.00 лв. или 204.52 € /стр. 63 - 69/. В молбата процесуалния представител на взискателя е посочил, че размерът на вземането е намален след акт на въззивна инстанция до 350.00 лв. или 178.95 €, за месечна издръжка на детето. На длъжника е била изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 4735 / 28.02.2025г., /стр. 70/, връчена на длъжника на 10.03.2025г. Сочи се ,че след получаване на поканата от длъжника започва поредица от молби от страна на длъжника, част от които чрез процесуалния си представител адв. С. Н., с които се представят копия от квитанции от пощенски служби за направени пощенски записи от длъжника до майката и законен представител на малолетното дете, които се изпращат за становище на процесуалния представител на взискателя адв. М. К., с оглед уточняване на обстоятелствата по дължимостта на сумите представляващи месечни издръжки. В резултат на многобройните депозирани молби и становища от страните, по повод на получени пощенски записи, представляващи месечни издръжки към месец август 2025г. са отразени като платени на взискателя месечни издръжки от длъжника до месец август 2025г., включително. Длъжникът Д. Т., чрез процесуалния си представител адв. С.

Н., е депозирал молба с вх. № 32789 от 06.10.2025г., с която се представя платежен документ за извършено плащане по сметка на ЧСИ за изплатена сума в размер на 2000,90 лв. или 1023,04 €, с което длъжникът е изявил становище, че задължението към взискателя е изплатено към месец октомври 2025г. и е поискано приключване на изпълнителното дело.

3

Молбата е била изпратена за становище до взискателя ,който е изразил становище с вх. № 39232 / 12.11.2025г., /стр. 152/, че молбата е неоснователна и че липсват законовите предпоставки за приключване на изпълнителното дело.След това е бил постановен обжалваният отказ за приключване на изпълнителното дело.

ЧСИ счита ,че депозираната жалба за допустима, но напълно неоснователна по своята същност,тъй като вземането за издръжка е с периодичен характер и законодателят е изброил предпоставките за недължимостта и. Още повече, за вземанията за издръжка при насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК са гарантирани привилегированост по отношение на несеквестируемостга на вземанията и имуществата на длъжника, както и в други разпоредби на глава тридесет и осма на ГПК , а в унисон с това е и трайноустановената съдебна практика на Окръжен съд Плевен, че изплащането на вземане за издръжка напълно до определен месец, без да са налице предпоставки за недължимостта на издръжка, не е основание за приключване или прекратяване на изпълнително дело. В настоящият случай няма данни за съдебен акт с който се преустановява дължимостта на месечната издръжка дължима на малолетното дете или каквито и да е законови предпоставки за промяна в обстоятелствата по издръжката, няма и изразена воля от страна на взискателя за прекратяването на изпълнителното дело, поради което счита, че постановеният отказ е правилен и не противоречи на закона. По отношение на твърденията за двойно платена издръжка, в така депозираната жалба, счита, че няма достатъчно данни за приемането на това твърдение за изцяло отговарящо на истината. Както е видно по данните по делото, съществуват противоречия между твърденията на длъжник и взискателя за реалното получаване на месечни издръжки чрез пощенски записи, както и за лицето изпращащо пощенския запис, основанието за плащането и обстоятелството коя месечна издръжка се погасява. Счита се ,че без наличието на висящ изпълнителен процес, не могат да бъдат гарантирани напълно законовите интереси на малолетното дете, по повод редовното получаване на месечна издръжка, съгласно влязъл в сила съдебен акт.

Взискателят не е направил писмени възражения срещу жалбата в срока по чл. 436,ал. 3 от ГПК.

Плевенски окръжен съд ,като проследи извършените по изпълнителното дело действия от ЧСИ и от страните по него , намира ,че към настоящия момент действително няма основание за приключване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433,ал.2 от ГПК.

Този извод на съда произтича от специфичния характер на задължението на Д. Т. за изплащане на ежемесечна издръжка на малолетното дете Б.Т., чрез нейната майка и законен представител Г. Т. ,което според представеният по делото изпълнителен лист е било в размер на 200 лв. ,считано от подаване на исковата молба до настъпване на причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката. Няма спор и за това ,че впоследствие размерът на дължимата ежемесечна издръжка е бил изменен на 350 лв. ,считано от 20.05.2024г. до настъпване на законни основания за изменяване или 4 прекратяване на издръжката / вж. решение №1066/ 31.07.2024.по гр.д.№ 2709/24г. на РС-Плевен ,изменено с решение № 498/ 21.11.2024г. по в.гр.д.№ 663/ 2024г. на ПлОС /.

Касае се следователно за т.н. „периодични задължения“ / всъщност терминологията на закона –чл. 111 б.“в „ ЗЗД е „вземания за други периодични плащания „ ,които са повтарящи се плащания с еднакъв предмет /напр. за наем, лихва, заплата, комунални услуги,издръжка / , дължими през определени интервали от време. Те се погасяват с 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за разлика от общата 5-годишна давност.

Именно поради тази особеност на периодичните задължения, обаче, плащането на отделни погасителни ежемесечни вноски с настъпил падеж/дори да е направено доброволно и в определения за това срок / , априори не означава ,че е изпълнено цялото задължение, което е за заплащане на ежемесечна издръжка до настъпване на законни основания за нейното прекратяване , а това в общия случай ще стане при навършване на пълнолетие на детето Б.Т.- факт ,който безспорно не е настъпил и който евентуално ще настъпи чак през 2036 г. , като се има предвид актуалната възраст на детето , и заедно с това ако бъдат изплатени към този момент от длъжника всички дължими месечни суми за издръжка на детето.