Решение № 234 от 30.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Бургас, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20232100600441 по описа за 2023 година Въззивното производство е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по жалба от адв. Милтана Пеева от САК, защитник на осъдения С.

А. И., ЕГН: **********, срещу определение №539/17.03.2023 г., постановено по ЧНД № 722/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

С посочения съдебен акт, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения С. А. И. е определено едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 569/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър и по НОХД № 1327/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас, като е наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването му. На основание чл.

25, ал. 2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три месеца е приспаднато времето, през което И. е изтърпял наказание по някое от осъжданията.

С определението е постановено наказанието лишаване от свобода за срок от седем месеца, наложено по НОХД № 1813/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, да бъде търпяно отделно. Към наказанието лишаване от свобода за срок от седем месеца, наложено по НОХД № 1813/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева, наложено със същата присъда, а на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, наложено със същата присъда. На основание чл.

59, ал. 4 от НК от наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една 1 година и четири месеца е приспаднато времето, през което И. е бил лишен от това право по административен ред.

Със същото определение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено по НОХД № 4316/2012 г. по описа на Софийски районен съд, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването му. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от така приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца е приспаднато времето, през което И. е търпял наказание по това осъждане.

С жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е групирал наложените на осъдения И. наказания в противовес с принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, поради което се счита, че определението на P C - Бургас се явява незаконосъобразно. Застъпва се становище, че наказанието лишаване от свобода за срок от седем месеца, наложено по НОХД № 1813/2022 г. по описа на Районен съд - гр.

Бургас може да се групира с наказанията, наложени по НОХД № 569/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър и по НОХД № 1327/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр.

Бургас, но постановявайки това наказание да бъде изтърпяно отделно, първоинстанционния съд е нарушил именно принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание. Предвид на това се иска отмяна на първоинстанционното определение и вместо него да се постанови нов съдебен акт, с който да се определи наказанието, наложено на С. И. по НОХД №1813/22 г. по описа на Районен съд - гр.

Бургас, да бъде включено в групата на наложените на осъдения наказания по НОХД №569/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър и по НОХД №1327/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас, като се определи едно общо най-тежко наказание измежду тях в размер на седем месеца лишаване от свобода, към което да се присъединят и наложените по НОХД №1813/22 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца и глоба в размер на 270 лева.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на осъдения С. И., последният редовно призован, но неучастващ във въззивното производство, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд са били осъжданията на С. А. И., ЕГН: **********, както следва:

1 . С определение № 159/15.10.2012 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 4316/2012 г. на Софийски градски съд, за извършени на 10.04.2012 г. престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 5 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК, на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо най тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три 2 години. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане на подс. И. с мярка за неотклонение задържане под стража по делото, а именно от 10.04.2012 г. до 20.04.2012 г. Определението е влязло в сила от 15.10.2012 г.

2. С присъда № 54/13.12.2016 г. по НОХД № 569/2016 г. на Районен съд – гр.

Несебър, за извършено на 13.08.2015 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т.

1, предл. първо от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най - тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 4316/2012 г. на Софийски градски съд, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия И. по това дело, а именно от 10.04.2012 г. до 20.04.2012 г.

Присъдата е влязла в сила от 12.04.2017 г.

3. С определение от 28.02.2022 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 1327/2021 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, за извършено на 28.06.2015 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. първо, предл. четвърто от НК, му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като е постановено да бъде търпяно при първоначален общ режим. Определението е влязло в сила от 28.02.2022 г.

С определение от 28.02.2022 г., постановено по НОХД № 1327/2021 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения С. И. е определено общо наказание между наказанията, наложени му по НОХД № 1327/2021 г. на Окръжен съд – гр. Бургас и по НОХД № 569/2016 г. на Районен съд – гр. Несебър, в размер на най-тежкото от определените отделни наказания по тези дела, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изцяло същото, тъй като е изтърпяно за времето от 12.02.2018 г. до 04.05.2018 г. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено на И. по НОХД № 4316/2012 г. на Софийски градски съд, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изцяло същото, тъй като е изтърпяно за времето от 09.10.2017 г. до 12.02.2018 г. Определението е влязло в сила от 16.03.2022 г.

4. С определение от 10.02.2023 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 1813/2022 г. на Районен съд – гр. Бургас, за извършено на 06.10.2021 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, са му наложени наказания седем месеца лишаване от свобода, постановено да бъде търпяно при първоначален строг режим, глоба в размер на двеста и седемдесет лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца. Определението е влязло в сила от 10.02.2023 г.

При така отразените данни за съдимост на осъдения С. И., следвайки принципа за най-благоприятно съчетаване на наказанията по постановените присъди, правилно първоинстанционният съд е определил общо наказание между наказанията, наложени на И. по НОХД № 1327/2021 г. на Окръжен съд – гр. Бургас и по НОХД № 569/2016 г. на Районен съд – гр. Несебър в размер на най-тежкото от определените за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца.

Деянията по всяка от присъдите, включени в съвкупността, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, което е предпоставило приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

Не са допуснати нарушения по отношение на режима за изтърпяване на наказанието, който е определен от районния съд по правилата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съобразно съдимостта на И..

3

Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от НК, първоинстанционният съд е приспаднал от така определеното общо наказание на И. изтърпяното изцяло, за времето от 12.02.2018 г. до 04.05.2018 г., наказание три месеца лишаване от свобода.

Предвид данните за съдимост на осъдения И., настоящият състав на въззивната инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, отнасящи се до осъжданията по НОХД № 569/2016 г. по описа на Районен съд – гр.

Несебър и по НОХД № 1813/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас. Същите се намират в съотношение на рецидив едно спрямо друго, тъй като деянието по втората присъда (по НОХД № 1813/2022 г. на БРС) е извършено след влизане в сила на първата присъда (по НОХД № 569/2016 г. на НРС). Важно е да се посочи, че определящ момент в преценката за наличие на предпоставките, визирани в чл. 25, ал.

1, вр. чл. 23 от НК е този на извършване на престъпленията - преди или след влизане в сила на присъдите по другите дела. В случая, предвид констатацията, че престъплението по НОХД № 1813/2022 г. по описа на РС - Бургас е извършено след влизане в сила на предходното осъждане - по НОХД № 569/2016 г. по описа на НРС, то предпоставки за групиране на наказанията по двете присъди не са налице, поради което формиране на съвкупност, по начина, претендиран от защитника на осъдения, е недопустима.

Съобразявайки горното, правилно първоинстанционният съд е приел, че осъденият И. следва да изтърпи отделно наложеното наказание по НОХД № 1813/2022 г. по описа на РС - Бургас лишаване от свобода за срок от седем месеца.

Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 23, ал. 3 от НК към това наказание е присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева, а на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, наложени със същата присъда.

Правилно съдът е приложил нормата на чл. 59, ал. 4 от НК, като от наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца е приспаднато времето, през което И. е бил лишен от това право по административен ред.

Правилен е и изводът на БРС, че в конкретния случай са налице всички предпоставки по чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наказание по предходно осъждане спрямо И. - това по НОХД № 4316/2012 г. по описа на Софийски градски съд. Престъпленията по НОХД № 1327/2021 г. на БОС и по НОХД № 569/2016 г. на НРС са извършени от осъдения в изпитателния срок по предишно условно осъждане по НОХД № 4316/2012 г. на СГС, поради което наложеното по това дело наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, подлежи на отделно изтърпяване при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.