Определение № 2096 от 27.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2096 гр. Пловдив, 27.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501325 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 413 ,ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК–203670940,чрез юрк.Б.Д. против разпореждане № 10776/14.04.25г., постановено по ч.гр.д.№ 5664/25г.по описа на Районен съд – Пловдив,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК против Н. З. К.,ЕГН-**********.

Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на въззивен съдебен акт по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът,след преценка на доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника Н. З. К. заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за вземания,произтичащи от договор за потребителски кредит с № 33483/11.10.21г.,сключен между длъжника и „ЮтеКредит България“ЕООД,които вземания са цедирани на дружеството-заявител по 1 силата на договор за продажба и прехвърляния на вземания от 23.08.2024г.и Приложение 1 към този договор от 23.08.24г.,сключен между „АСВ“ЕАД и „ЮтеКредит България“ЕООД.Към заявлението е представен договора за потребителски кредит,погасителен план към него и общи условия към договора.

С обжалваното разпореждане заповедният съд изцяло е отхвърлил заявлението.Мотивите са, че заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания на основата на цитирания по-горе договор за цесия с „ЮтеКредит България“ЕООД и приложение №1 към него,които обаче не били представени,липсвали и доказателства за уведомяване на длъжника по чл.99,ал.3 от ЗЗД.Горните доказателства следвало да бъдат представени и на осн.чл.410,ал.3 от ГПК,тъй като договорът за кредит бил сключен с потребител.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно,като изложените в него мотиви се споделят напълно и от настоящата инстанция.

Тъй като се твърди от заявителя,че е титуляр на процесните вземания по силата на цитирания договор за цесия и приложението към него,то първият въпрос,който подлежи на изследване от съда е дали дружеството-заявител се легитимира като кредитор въз основа на сключен с „ЮтеКредит България“ЕООД договор за цесия.Въведени са и твърдения,че този договор е съобщен на длъжника с уведомително писмо от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента.Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени-нито договора за цесия,нито Приложение 1 към него,нито уведомителното писмо до длъжника,цитирани в заявлението,въпреки че делото е оставено без движение с разпореждане от 27.03.25г. именно до представяне на договора за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.24г.и приложениет № 1 от същата дата,сключен между заявителя като цесионер и „ЮтеКредит България“ЕООД като цедент.

Съгласно задължителните разяснения в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора,(в случая цедиране на вземането),на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника,тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал.4 от ЗЗД).А в хипотеза на настъпило частно правоприемство,преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането,легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент (в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г.).

В настоящия случай,заявлението е подадено по реда на чл.410 от ГПК,като частното правоприемство се основава на договор за цесия,следователно трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника.Това разрешение е приложимо,тъй като съображенията на ВКС в тази насока са изложени на общо основание,без оглед на реда на заповедното 2 производство (по чл.410 или по чл.417 от ГПК).При липса на такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно.

В случая не са представени доказателства,че заявителят има качеството на кредитор,доколкото липсват доказателства за извършената цесия,респективно-че длъжникът е уведомен за нея.Не е ясно и какво е цедирано на заявителя,явяващ се жалбоподател в настоящото производство.Ето защо изводите на районния съд в горния смисъл са правилни и се споделят от настоящата инстанция.

Предвид изложеното атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10776/14.04.25г., постановено по ч.гр.д.№ 5664/25г.по описа на Районен съд – Пловдив,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК против Н. З.

К.,ЕГН-**********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3