Акт от 29.12.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е №353 гр. Сливен, 29.12.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ АНГЕЛОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА при секретаря Нина Кънчева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №635 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение

№229/15.07.2019г. по гр.д.№461/2019г. на Новозагорски районен съд, с което е прекратен с развод сключения на 08.08.2009г. между И.Д.И. и К.С.П. граждански брак, като е постановено, че вината е на двамата съпрузи; постановено е след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име П.; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в *** на К.С.П.; предоставено е упражняването на родителските права спрямо двете, родени от брака, малолетни деца И.И.И., родена на

***г. и К.И.И., родена на ***г. на майката К.С.П., като е определено местоживеенето на децата при майката и е определен режим на лични контакти на децата с бащата; осъден е бащата И.Д.И. да заплаща месечна издръжка за децата в размер, съответно 200лв. за детето И. и 160лв. за детето К.. С решението страните са осъдени да заплатят в полза на съдебната власт съответните държавни такси.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство И.Д.И. и с нея се обжалва първоинстанционното решение в частите относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака; упражняването на родителските права спрямо двете деца и евентуално размера на издръжката на детето И..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – ищцата в първоинстационното производство К.С.П..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С Решение №187 от 23.10.2019г., постановено по въззивно гр.д. №499/2019г. на Сливенски окръжен съд е отменено посоченото първоинстанционно решение в частите относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, упражняването на родителските права спрямо двете деца, режима на лични контакти и издръжката на децата и е постановено ново, с което е признато, че вината за настъпилото ДНР на брака е на съпругата К.П.; предоставено е упражняването на родителските права върху двете деца И. и К. на бащата И.Д.И., като е определено местоживеенето им при него; определен е режим на лични контакти на децата с майката и майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за децата в размер на 140лв. за детето И. и 125лв. за детето К..

С Решение №142/06.10.2020г. по касационно гр.д. №193/2020г. на трето гражданско отделение на ВКС на РБългария е отменено въззивно Решение №187 от 23.10.2019г., постановено по въззивно гр.д.

№499/2019г. на Сливенски окръжен съд в частта за родителските права на малолетните деца И., родена на ***г. и К., родена на ***г., определяне на тяхното местоживеене, режима на лични отношения с другия родител и издръжката им и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В мотивите на отменителното решение на ВКС е посочено, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е изслушал навършилото десетгодишна възраст дете, за да бъдат преценени в цялост специфичните и конкретни обстоятелства, пряко свързани с неговите интереси.

Указано е на въззивният съд, при новото разглеждане на делото, да упражни правомощията си по чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗЗДт и да изслуша децата, навършили десетгодишна възраст. Указано е и съдът да изслуша и съдебно-психологическа експертиза за преценка дали е настъпила промяна в отношението на децата към всеки родител, с оглед твърденията на майката, че към момента децата живеят разделени и в различни населени места, за да се прецени и защити в пълна степен интереса на децата.

С оглед обжалването и посочените произнасяния, съответно на въззивната инстанция при първото разглеждане на жалбата и касационната инстанция, въпросите, свързани с прекратяване на брака между страните, вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, ползването на семейното жилище и името на съпругата, не са предмет на настоящото въззивно производство, като първоинстанционното решение и съответно въззивно Решение №187/23.10.2019г. по въззивно гр.д. №499/2019г. на Сливенски окръжен съд /относно вината за ДНР на брачните отношения/ по тези въпроси са влезли в сила.

В жалбата си, въззивникът И.Д.И. посочва, че първоинстанционното решение в частта относно упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца и определената му за плащане издръжка спрямо по-голямото дете И. е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Намира първоинстанционното решение в тази му част за грешно, пристрастно, пълно с противоречиви изводи, с едностранчив анализ на доказателствения материал. Счита, че съдът е игнорирал становището на социалния работник в социалния доклад, според който той бил по-пригодния родител. Заявява, че от раждането на децата до момента, в който бил принуден да напусне семейното жилище, той се грижил за децата, бил непрекъснато с тях, вършил всичко необходимо. Посочва, че за разлика от ищцата, той никога не е използвал обидни и цинични думи, решавал всичко с метода на убеждението, с разговор. Счита, че обстановката, в която децата се отглеждат след раздялата му с ищцата не е спокойна, наложени били еснафски маниери, което не било в интерес на децата. Посочва, че майката, именно в събота и неделя, има най-много работа и въобще тогава не й е почивен ден. С оглед специфичното и за двамата работно време имали нужда от съдействието на своите родители, които им го оказвали. Счита, че съдът неправилно е кредитирал изцяло показанията на свидетелите на ищцата и е игнорирал тези на водените от него свидетели. Счита, че правилото да се възлагат родителските права на майката е закостеняло. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в тази му част и да постанови ново, с което да предостави упражняването на родителските права спрямо двете деца на него. В случая, че не уважи искането му, моли да намали размера на определената за детето И. издръжка, като определи нова в по-нисък размер.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата К.П. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че районният съд е обсъдил всички доказателства по делото всестранно, обективно и пълно и е направил обосновани правни изводи. Излага подробни контрааргументи на доводите, изложени във въззивната жалба и прави свой анализ на установените по делото факти и събраните доказателства. Посочва, че след постановяване на привременните мерки бащата се дистанцирал от децата, което поведение не говорило за ангажираност спрямо тях. Посочва, че бащата има достатъчно доходи да заплаща определената за детето И. издръжка. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

В с.з., въззивникът И.Д.И., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Л.Д., редовно преупълномощена от адв. П., която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. В с.з. по същество се явява адв. М.П., който моли съда да уважи въззивната жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемата К.С.П., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М.Г. от АК – Стара Загора, която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция и пред ВКС. Излага подробни съображения в писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

С оглед дадените от касационната инстанция задължителни указания и в изпълнение на задължения на съда служебно да изясни всички релевантни обстоятелства във връзка с упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на двете деца, настоящият въззивен състав допусна и събра допълнителни писмени и гласни доказателства, изслуша заключение по служебно назначена съдебно-психологическа експертиза, изслуша двамата родители и навършилото 10-годишна възраст дете И..

От събраните при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция доказателства се установи от фактическа страна следното:

Въз основа на издадено от

ДСП – Н.З. от 27.05.2019г. направление за ползване на услуга “Оценка на родителски капацитет. Социално-психологическо консултиране на детето и семейството“ била започната работа със семейството от ЦОП – Н.З. от 11.06.2019г. Поради липса на съдействие от страна и на двамата родители с екипа били проведени много по-малко срещи от планираните и въз основа на изричен отказ от К.С.П. и И.Д.И. *** е преустановил работата по услугата. Поради това в заключителния доклад е посочено, че екипът не е успял да постигне конкретни резултати по предвидените в плана дейности. Посочено е, че не може да се характеризират с точност родителските капацитети на двамата родители. Най-общо е посочено следното: Базовите потребности на децата са задоволени, предоставени са им добри условия за отглеждане и възпитание. Майката разполага с поС.ни доходи от трудова дейност.

Налице е емоционална привързаност между децата и майката.

Отчита се, че бащата разполага с поС.ни доходи от трудова дейност, има подкрепата на своите близки, ако такава му е необходима;

Хигиенно-битовите условия, осигурени на децата, когато ще са при него в с. К., са много добри. Показал устойчивост в интереса си и стремежа да има контакт с децата. Екипът не е имал възможност да наблюдава взаимоотношенията на бащата с дъщерите му. Той е споделил, че налага правила за поведение на И. и К., подходящи за възрастта им, когато са заедно и следи за тяхното спазване, стреми е да разяснява на децата кое е правилно и кое не е. Бащата работи по трудово правоотношение като заварчик към рудник „Трояново- Север”.

Двамата родители са консултирани от екипа на ЦОП по отношение еднозначност на посланията, които отправят към дъщерите си, както и на налаганите от тях правила, за да не се объркват децата.

От изготвения, актуален към м.11.2020г., социален доклад от ДСП – Н.З., се установява следното:

Жилището, в което живее майката К.П. представлява апартамент в жилищен блок в гр.Н.З., ж.к.”Загоре”, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, обща баня и санитарен възел, две тераси. Обзаведен е всичко необходимо за нуждите на едно домакинство. Децата имат самостоятелна стая, обзаведена, според пола и потребностите им. Осигурено им е лично пространство и условия за подготовка на учебния материал. Поддържа се много добра хигиена.

К.С.П. работи към момента като управител в магазин

„Пепко”, гр. Н.З. и получава БТВ в размер на 1300лв. Получава помощи за двете деца по чл.7 от ЗСПД в размер на 90лв.

За периода от м.05.2020г. – м.10.2020г. К.П. е получавала БТВ в размер на около 617лв. от работодател „АИПСМП Кардиомедика 2013” ЕООД.

Разпечатката съдържа 42 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51c0f679-8d1e-48cf-bee8-953f15f66743