Решение № 238 от 26.05.2022, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 238 гр.Плевен, 26.05.2022 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Катя Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 206 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 и сл. от

Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е въз основа на въз основа на искане за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила НП № 15-0000490/15.01.2018 г. на директор Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с посочено правно основание чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН, изготвено от прокурор в Окръжна прокуратура - гр.Плевен.

В искането за възобновяване се сочи, че в ОП-Плевен на 28.11.2017 год. е образувано досъдебно производство № С-265/2017 год. за това, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност е причинена смъртта на Г.Б.В., ЕГН ********** от гр. Плевен – престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Горното досъдебно производство е приключило с внасяне на обвинителен акт против Н.Г.Н., с който на същия е повдигнато обвинение за това, че на 27.11.2017 год. в периода 09.30 ч. до 12.00 ч. в гр.Кнежа, обл.

Плевенска, на обект „Три силоза за съхранение на зърно“ в ПИ 749011, местност „Трите декара“ в землището на гр. Кнежа, в качеството му на технически ръководител на обекта, определен със заповед от 01.11.2017 год., не се съобразил с изискванията на План за безопасност и здраве, раздел II, т.1.19-3.2 – не се съобразил с конкретните условия, не присъствал на обекта и не възложил на друго лице да изпълнява задълженията му, като му даде указания, в резултат на което, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – работа в СМР земни /изкопни/ работи, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на заемащия длъжността „общ работник“ в „Техноком“ ООД – гр.Плевен Г.Б.В. от гр. Плевен, в резултат на механична асфикция, настъпила по механизма на запушване на външните дихателни отвори и притискане на снагата от затрупване със земна маса, като не изпълнил разпоредбите на чл.7, ал.1 от ЗЗБУТ; чл.15, ал.1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.50 от Наредба № 2 на МИЗБУТ при СМР; чл.12 от Наредба № 5 от 11.05.1999 год. за реда, начина и периодичността на извършване оценка на риска; чл.26 от Наредба № 2 на МИЗБУТ при СМР; чл.29, т.9а от Наредба № 2 на МИЗБУТ при СМР, чл.49, т.2 от Наредба № 2 на МИЗБУТ при СМР; чл.17 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване; чл.52, ал.1, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване; чл.217, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване – престъпление по чл.123, ал.1, пр. 2-ро от НК.

Излагат се съображения, че с определение от 29.11.2021 год., постановено по ВНОХД № 287/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр.В.Търново, наказателното производство е спряно на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК, тъй като за същото деяние, квалифицирано като престъпление, е налице приключило административнонаказателно производство. Във връзка с горното са дадени указания на наблюдаващия делото прокурор да изготви предложение по чл.72, ал.1 от ЗАНН за възобновяване на същото. Прокурорът, изготвил искането изразява становище, в конкретния случай са налице основанията, визирани от чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с влязло в сила НП № *********/15.01.2018 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен.

В открито съдебно заседание прокурорът, изготвил искането, се явява лично и поддържа същото по изложените в него съображения.

Ответникът директор на Дирекция „Инспекция по труда“ не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по така направеното искане.

Заинтересованата страна Н.Г.Н. се явява лично, представя като писмено доказателство разписка, удостоверяваща заплащане на наложената с процесното НП глоба, не изразява становище по основателността на искането.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Плевен в съдебно заседание се представлява от прокурор Шарков, който изразява становище, че искането на възобновяване на административнонаказателното производство е основателно следва да бъде уважено.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предложението за възобновяване е направено от надлежен молител-наблюдаващия прокурор в ОП, с оглед разпоредбите на чл.72, ал.1, т.1 от ЗАНН. С оглед фактическите твърдения в искането съдът намира, че е допусната техническа грешка при изписване на правното основание за възобновяване на производството и същото в действителност е по чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН - деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление. Ето защо и с оглед горното основание не са изтекли законовите срокове за отправяне на искане за възобновяване, регламентирани в чл.71, ал.1, т.1-3 от ЗАНН, доколкото за възобновяване на административнонаказателното производство на основание чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН не е предвиден преклузивен срок. Същото е направено пред местно компетентния да го разгледа съд по смисъла на чл.73, ал.1 от ЗАНН, поради което разглеждането му е допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

По делото са приети като писмени доказателства административната преписка по издаване на НП № 15-0000490/15.01.2018 год., както и преписи от Определение от 29.11.2021 год. по ВНОХД № 287/2021 год. по описа на Апелативен съд – В. Търново, Заповед № 23/01.11.2017 г. на управителя на „Техноком“ ООД – гр. Плевен, Допълнително споразумение към трудов договор № 153/11.04.2013 год., Трудов договор № 153/08.04.2013 год., Допълнително споразумение към трудов договор № 153/08.04.2013 год. разпечатка от Търговски регистър за „Техноком“ ООД – гр.

Плевен, НП № 15-0000490/15.01.2018 г. на директор Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, АУАН № 15-0000490/15.12.2017 год., издаден от гл. инспектор при ДИТ- Плевен, както и Разписка № 02000705377747, издадена от EASY PAY, удостоверяваща извършена транзакция на 02.03.2018 год.

От така събраните писмени доказателства се установява от фактическа страна, че със съставянето на АУАН № № 15-0000490/15.12.2017 г. срещу Н.Г.Н. с ЕГН ********** е образувано административнонаказателно производство за това, че в обект „Три силоза за съхранение на зърно в местност трите декара“ в землището на гр.Кнежа“ и в Д „ИТ“ по повод станала на 27.11.2017 год. смъртна трудова злополука с лицето Г.Б.В., общ работник строителство на сгради в „Техноком“ ООД – гр.Плевен, съставителят на АУАН е установил, че техническият ръководител на обекта от страна на подизпълнителя Техноком“ ООД – гр.Плевен Н.Г.Н., към посочената по-горе дата не е посочил лице с необходимата квалификация, което при отсъствието му от строителната площадка да изпълнява задълженията му по прекратяване на работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им, или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа.

Въз основа на горния АУАН е съставено НП № *********/15.01.2018 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, в което е възпроизведена фактологията от акта, нарушението е квалифицирано като такова по чл.26, т.9, б.“а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и по отношение на Н.Г.Н. с ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Горното наказателно постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила на 26.02.2018 г., а наложената санкция е заплатена от Н. с паричен превод чрез EASY PAY на 02.03.2018 год.

От писмените доказателства е видно на дата 28.11.2017 год., т.е. преди изготвяне на АУАН, е било образувано досъдебно производство № С-265/2017 год. за това, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност е причинена смъртта на Г.Б.В., ЕГН ********** от гр. Плевен – престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Това досъдебно производство е приключило с изготвяне на обвинителен акт по отношение на Н.Г.Н. с ЕГН ********** за същото деяние, за което е проведено приключило с влязло в сила НП административнонаказателно производство, което е с характер на наказателно такова по смисъла на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/. Горното наказателно производство към момента на настоящето съдебно производство е в съдебната си фаза и е висящо пред въззивната инстанция, а именно Апелативен съд – гр.В.Търново, където е спряно с Определение от 29.11.2021 год., постановено по ВНОХД № 287/2021 год.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав приема от правна страна следното:

С оглед предмет на описаните по-горе две производства, провеждани срещу едно и също лице и предвид обстоятелството, че за деянието за което е образувано наказателното производство е налице наложено с влязло в сила НП административно наказание, което вече е и изпълнено, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 70, ал.

2, т. 5 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство. Налице е идентичност на фактите, за които са образувани и водени производствата и доколкото деянието, за което е наложено административното наказание по преценка на прокурора съставлява престъпление, то административнонаказателното производство следва да се възобнови и да се отмени издаденото наказателно постановление, без да се обсъжда по същество неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, а административнонаказателното производство следва да се прекрати. Горното е необходимо с цел спазване на принципа "non bis in idem", а оттам и безпрепятствено продължаване на наказателното производство поради съществуващия приоритет на наказателната отговорност спрямо административнонаказателната. По този начин се избягва и нарушаването на забраната за повторно осъждане за едно и също нещо, залегнала в чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС, като се премахва единствената законова пречка за нормалното развитие на наказателното производство, съгласно измененията на чл. 24 и чл. 25 от НПК, в сила от 05.11.2017 г.

В този смисъл са и Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., чиито постановки са потвърдени с тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 4/2017 г., макар и издадени преди последните законодателни промени в ЗИНЗС, публикувани в ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от

23.12.2021 г., с които законодателя е въвел същите правила.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът счита, че искането за възобновяване на административнонаказателното производство е основателно, като влязлото в сила НП следва да се отмени без да се обсъжда по същество неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, а административнонаказателното производство да се прекрати.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 73, във връзка с чл. 70, ал.

2, т. 5 от ЗАНН, Административен съд - Плевен, първи състав Р Е Ш И:

Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51c0a599-72ee-4f95-bf02-527944ed5e30