Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13352 от 05.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56222/2025
Вид
Решение № 13352
Подписан
05.07.2026
В сила
05.07.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 13352 гр. София, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110156222 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Е. С. Х., от гр.Т., ул.С.№ .., със съдебен адрес: гр.С.,бул “Ал.Ст.“ ..., чрез адв. Д. М., против „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ...гр.С., с предявен главен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, чл. 11 и чл. 19, чл. 33 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за обявяване недействителност на Договор за потребителски кредит № 1289053 от 24.09.2023 г. сключен с ответника, както и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 5 от Договора за потребителски кредит, като нищожна, противоречащи на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1, т. 9 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Предявеният иск се основава на твърдения за недействителност на договора за кредит и нищожност на клаузи от същия договор, сключен между страните, който е форма на защита на потребителя срещу претенции на търговеца за договорна обвързаност между страните.

Ответното дружество изцяло оспорва иска, като заявява, че договора за кредит и всичките му клаузи са валидни. Твъърди, че не е страна по договора за обезпечение, който ищецът е сключил заедно с договора за кредит.

Съдът намира иска за частично онователен.

Разледан без спорната гаранционна клауза на чл. 5, процесния договор не противоречи на императивните изискания на ЗПК и ЗЗД. Клаузата на чл. 5 изисква допълнително плащане в размер около 39 процента от главницата, което се събира с месечните анюитети. Независимо, че допълнителното плащане се извършва и събира в полза на трето лице, то това плащане следва да се включи в годишния процент на разходите. Всяко плащане, което се събира с анюитетите и не представлява допълнителна услуга, предоставена от 1 кредитора на длъжника следва да се включи в ГПР. В случая плащането е в полза на трето лице, което е поело задължение спрямо кредитора и не представлява цена на услуга, предоставена на длъжника. При включване на цената на гаранцията в ГПК, размерът на тези разходи далеч надхвърля законовото ограничение.

Що се отнася до договора за обезпечение, сключен с трето лице, той не е предмет на делото и не се разглежда от съда.

Иска относно потребителския договор следва да се отхвърли, като се прогласи недействителността само на чл. 5 от този договор. Разноските следва да се разпределят съобразно уваженаата и отхвърлената част от претенциите.

Срещу исканото от адв. М. по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв. възнаграждение в размер на 613,55 евро е направено възражение за прекомерност. Възражението е основателно. Съобразно материалния интерес, трафаретния характер на спора и действително предоставената правна помощ съдът определя като съответно възнаграждения в размер на 350 евро. Съобразно уважената част от претенциите от тази база следва да се присъдят 90 евро. На ищеца лично средва да се присъдят 7 евро от заплатената такса. Разноските за куриерска услуга не следва да се присъждат, тъй като са излишно направени.

Ответната страна е завила претенции за разноски, но нито е посочила размера, нито е посочила техния вид.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Е. С. Х. ЕГН********** за прогласяване недействителността на договор № ...сключен на 24.09.2023г. между него и „Ф.

Б.“ ЕООД, ЕИК ....

ПРОГЛАСЯВА недействителността на чл. 5 от същия договор.

ОСЪЖДА ответника да заплати на адв Д. М. по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв. възнаграждение в размер на 90 евро.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 7 евро от заплатената такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 13352 гр. София, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110156222 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Е. С. Х., от гр.Т., ул.С.№ .., със съдебен адрес: гр.С.,бул “Ал.Ст.“ ..., чрез адв. Д. М., против „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ...гр.С., с предявен главен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, чл. 11 и чл. 19, чл. 33 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за обявяване недействителност на Договор за потребителски кредит № 1289053 от 24.09.2023 г. сключен с ответника, както и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 5 от Договора за потребителски кредит, като нищожна, противоречащи на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1, т. 9 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Предявеният иск се основава на твърдения за недействителност на договора за кредит и нищожност на клаузи от същия договор, сключен между страните, който е форма на защита на потребителя срещу претенции на търговеца за договорна обвързаност между страните.

Ответното дружество изцяло оспорва иска, като заявява, че договора за кредит и всичките му клаузи са валидни. Твъърди, че не е страна по договора за обезпечение, който ищецът е сключил заедно с договора за кредит.

Съдът намира иска за частично онователен.

Разледан без спорната гаранционна клауза на чл. 5, процесния договор не противоречи на императивните изискания на ЗПК и ЗЗД. Клаузата на чл. 5 изисква допълнително плащане в размер около 39 процента от главницата, което се събира с месечните анюитети. Независимо, че допълнителното плащане се извършва и събира в полза на трето лице, то това плащане следва да се включи в годишния процент на разходите. Всяко плащане, което се събира с анюитетите и не представлява допълнителна услуга, предоставена от 1 кредитора на длъжника следва да се включи в ГПР. В случая плащането е в полза на трето лице, което е поело задължение спрямо кредитора и не представлява цена на услуга, предоставена на длъжника. При включване на цената на гаранцията в ГПК, размерът на тези разходи далеч надхвърля законовото ограничение.

Що се отнася до договора за обезпечение, сключен с трето лице, той не е предмет на делото и не се разглежда от съда.

Иска относно потребителския договор следва да се отхвърли, като се прогласи недействителността само на чл. 5 от този договор. Разноските следва да се разпределят съобразно уваженаата и отхвърлената част от претенциите.

Срещу исканото от адв. М. по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв. възнаграждение в размер на 613,55 евро е направено възражение за прекомерност. Възражението е основателно. Съобразно материалния интерес, трафаретния характер на спора и действително предоставената правна помощ съдът определя като съответно възнаграждения в размер на 350 евро. Съобразно уважената част от претенциите от тази база следва да се присъдят 90 евро. На ищеца лично средва да се присъдят 7 евро от заплатената такса. Разноските за куриерска услуга не следва да се присъждат, тъй като са излишно направени.

Ответната страна е завила претенции за разноски, но нито е посочила размера, нито е посочила техния вид.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Е. С. Х. ЕГН********** за прогласяване недействителността на договор № ...сключен на 24.09.2023г. между него и „Ф.

Б.“ ЕООД, ЕИК ....

ПРОГЛАСЯВА недействителността на чл. 5 от същия договор.

ОСЪЖДА ответника да заплати на адв Д. М. по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв. възнаграждение в размер на 90 евро.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 7 евро от заплатената такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2