Решение № 5322 от 26.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61337/2021
- Вид
- Решение № 5322
- Подписан
- 26.05.2022
- Състав
- ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 · Закон за автомобилните превози
- чл. 135 · Закон за гражданското въздухоплаване
- чл. 135, ал. 1 · Закон за гражданското въздухоплаване
- чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, параграф 1 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- член 5, т. 1, б. "в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, пар. 1 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, параграф 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- § 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 379 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 5322 гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: В. при участието на секретаря Б. като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20211110161337 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.
Предявен е от Г. (G.), гражданин на Р., роден на ********** г., чрез адв. К.В., срещу „Б., ЕИК . установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за установено, че „Б. дължи в полза на Г. сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № . на 02.06.2018 г. по направление летище М. (.) – летище Б. (.) с повече от 3 часа, ведно със законната лихва от 19.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28017/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил самолетен билет за полет от М., който следвало да бъде изпълнен на 02.06.2018 г., с час на пристигане в 13:50 часа, местно време. Твърди, че в деня на полета се е явил навреме на летището и е преминал надлежно всички контролни и регистрационни процедури, но бил пристигнал до крайния пункт (летище Б.) на 03.06.2018 г. в 04:45 ч., тоест полетът бил извършен със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 1
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км, а именно – 1611 км. Поддържа, че ответникът е признал основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената помежду им кореспонденция и приложения проект на споразумение. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен – оспорва наличието на облигационно правоотношение, оспорва ищецът да се е явил за регистрация 45 минути преди началния час за излитане, да се е явил навреме за полета. Релевира възражение за погасяване по давност на сумата за главница. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск. При евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91.
На основание член 5, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям закъснение на полети при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента - 400 евро за всички полети с разстояние над 1500 км. до 3500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 19 ноември 2009 година по съединени дела C‑402/07 и C‑432/07 пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение по силата на договор за въздушен превоз, по който 2 ответникът се е задължил да изпълни полет № ., планиран за 02.06.2018 г. по направление летище М. с превозвач „Б., че полетът е закъснял с повече от три часа, както и че разстоянието между дестинациите е над 1500 км.
Установяване на горните предпоставки е в тежест на ищеца.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното вземане.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже и спиране и/или прекъсване на давността.
Съгласно чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., последният се прилага ако пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. В случая се касае за претенция за обезщетение за закъснял полет, като, предвид посоченото по-горе тълкувателно решение, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение. От граматическото тълкуване на чл. 3, параграф 1 от Регламента следва извод, че пътниците на отменени полети, съответно – приравнените на тях пътници на закъснели полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат правата, предвидени в регламента. Следователно, за да намери приложение регламентът в процесния случай, е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация за съответния полет, а не и да доказва, че се е представил на гишето за регистрация не покъсно от 45 минути преди обявения час на излитане.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент (ЕО) 261/2004 г./.
Възражението на ответника за липса на представителна власт на процесуалния представител на ищеца с оглед направеното оспорване на пълномощното е неоснователно и не може да се отрази на развитието на производството. Съобразно Решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV ГО, пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено.
Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
3
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Поради това, за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията / т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. № 5/2014 година на ОСГТК/.
По делото се установява от представения в превод на български език електронен билет, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз, по силата на който превозвачът е следвало да извърши полет на дата 02.06.2018г. с маршрут М. с планиран час на кацане 13:50 ч. Освен това с определението по чл. 140 ГПК ответникът е задължен да представи списък на всички пасажери, допуснати на полета, като е предупреден, че при неизпълнение ще бъдат приложени последици на чл. 161 ГПК. Същият не е изпълнил указанието на съда, въпреки че следва да разполага с този документ, поради което съдът намира, че същият е създал пречки за събиране на допуснати доказателства и следва да се приложат неблагоприятните последици на разпоредбата, като се приеме за доказан фактът, че ищецът е бил пасажер на полета, тоест качил се е своевременно на него. Това от своя страна обуславя и извод, че навреме се е явил за регистрация, като е спазил задълженията си по Регламента в качеството на пътник.
Не е спорно между страните, че разстоянието между М. е над 1500 км., което обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по делото. В подкрепа на това е и представеното извлечение от калкулатор за изчисляване на разстоянието между летище М.
(.) и летище Б. (.), което не е оспорено от ответника. Няма спор и че полетът е бил изпълнен с повече от три часа закъснение. Ето защо и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., а именно – 400 евро.
Предвид изложеното съдът достига до извод за доказаност на всички елементи от фактическия състав на претенцията, поради което следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за давност.
В решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск. В мотиви на това решение Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 г., не попада в приложното поле на В. и на Конвенцията от М. /в този смисъл решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C581/10 и C-629/10, точка 55/. Становището, че правата, които се основават съответно на посочените разпоредби на Регламент № 261/2004 и на Конвенцията от М., спадат към 4 различни правни уредби, е последователно възприето в практиката на С.
Съгласно практиката на СГС – Решение № 266070/11.10.2021г. по в. гр. д.№ 7764/2020 г. по описа на СГС, Решение № 263463/28.05.2021 г. по в. гр. д. №10832/2019 г. по описа на СГС, Решение № 262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020г. по описа на СГС новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 ЗГВ /измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр.
16/23.02.2021 г./ нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51be7818-baa5-43ac-99b7-d4193fcf9fd8