Решение № 243 от 30.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Бургас, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора С. Й. П. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600963 по описа за 2024 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и и е образувано по повод въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Я. С. от АК - София, упълномощен защитник на А. Т. Т. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. *******, ж.к. „******“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, подсъдима по НОХД № 864/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, против Присъда № 65 от 15.04.2024 г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимата Т. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което при условията на чл. 58а от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години; наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 14 месеца. С присъдата на основание чл. 189 ал. 3 от НПК районният съд осъдил подс. Т. да заплати сторените в досъдебното производство деловодни разноски, както и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на 1 изпълнителен лист. Най-накрая с присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по вещественото доказателство – тест касета от техническо средство, като е постановил да се унищожи по предвидения в ПАС ред.

С жалбата и допълнението се иска изменение на първоинстанционната присъда, чрез прилагането на чл. 55 НК и намаляването на размера на наказанията „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да се управлява МПС“. В тази връзка защитникът навежда доводи за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които според него са останали неоценени от РС-Бургас. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

В закрито заседание на 15.07.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и следва да се потвърди изцяло. Застъпва, че не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и правилно РС-Бургас е отказал приложението на чл. 55 НК.

Намира индивидуализацията на наказанието за правилна, поради което и пледира за потвърждаване на присъдата изцяло.

Защитникът на подсъдимата – адв. С. – САК заявява, че поддържа жалбата и допълнението по изложените в тях доводи. Още веднъж подчертава, че в случая следва да намери приложение правилото на чл. 55 НК и наказанията „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да се управлява МПС“ да се индивидуализират на по 6 месеца. Допълва, че няма претенции относно размера на наложената „Глоба“, която дори вече е заплатена от подсъдимата. В тази връзка моли за изменение на първоинстанционния съдебен акт и намаляване на наказанието в обсъдената част.

Подсъдимата А.Т. се придържа към казаното от нейния защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума отправя искане за намаляване на срока на наложените наказания, доколкото СУМПС й е необходимо за осъществяване на трудовата й функция.

2

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Производството пред РС – Бургас е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимата Т. признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Направеното самопризнание било възприето от контролирания съд, като с надлежно определение той обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивната инстанция констатира, че събраният в досъдебното производство доказателствен материал в действителност изцяло подкрепя направеното от подсъдимата ясно и изрично самопризнание, поради което правилно и законосъобразно районният съд, при излагане на мотивите си към постановената присъда се е ръководил от правилото на чл. 373, ал. 3 НПК и е приел за осъществени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и в съответствие с правилата на диференцирана процедура по Глава 27 НПК, поради което и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция:

3

Подсъдимата А. Т. Т. с ЕГН: ********** е родена на ******** г., в гр.

***** и живее в гр. *****, ул. „*************“ № **, ет. *, ап. *. Тя е ********, ******** гражданин, със ******* образование, *******, работи като *******************. Подсъдимата е ******** и притежава СУМПС, валидно до 08.01.2028 г. До датата на деянието Т. е била санкционирана за нарушение на правилата за движение по пътищата с общо 2 влезли в сила НП и 7 влезли в сила фиша. Отделно от това спрямо нея има издадени още две НП, които съгласно справката от Сектор „ПП“, все още не са връчени.

На 02.07.2023 г., около 13.30 часа в гр. Бургас, по бул. „Иван Вазов“, подс. А. Т. управлявала лек автомобил „*******“ с рег. № **********. В автомобила пътувал и приятелят й - П. П.. В района около ж.п. гара – Бургас, свидетелите И. Б. и Д. У. - служители на 01 РУ - Бургас, спрели автомобила за проверка и установили самоличността на водача в лицето на подс. А. Т.. На полицейските служители направило впечатление, че подс. Т. била притеснена и треперела, поради което се усъмнили, че може да е употребила алкохол или наркотични вещества. Поискали съдействие от колегите си от сектор Пътна полиция - Бургас, като на място пристигнал св. Н. П., който първоначално извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат. При теста за наркотични вещества, техническото средство отчело положителна проба за „кокаин“. Подсъдимата дала биологична проба за изследване, като в последствие химико-токсикологичната експертиза също отчела наличие на кокаин.

За случая било образувано досъдебно производство, като Т. била привлечена в качеството на обвиняем. В последвалия разпит заявила, че съжалява за случилото се.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РСБургас, прие за безспорно установена на база на направеното от подсъдимата А. Т. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание, подкрепено изцяло от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно :

Гласните доказателствени средства – показанията на св. Н.П. (л. 19 от ДП), св. П. П. (л. 20 от ДП), св. Д. У. (л. 21 от ДП) и св. И. Б. (л. 22 от ДП);

Писмените доказателства: справка

4 за съдимост

(л.

8 от първоинстанционното производство); протокол за медицинско изследване (л.

28-29 от ДП); АУАН (л. 36 от ДП); талон за изследване (л. 37 от ДП); протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози (л. 38 от ДП); справка за водач (л. 39-40 от ДП); справка за собственост на МПС (л. 41 от ДП); протокол за сервизна проверка (л. 42 от ДП); заповед 8121з-1186/13.09.2017 г. (л. 43 от ДП); заповед за държане на лице по ЗМВР (л. 44 от ДП); разписка (л. 45 от ДП) и приемо-предавателни протоколи (л. 46-47 от ДП).

Експертизите: заключението на вещите лица по извършената химикотоксикологичната експертиза (л. 23-27 от ДП).

Веществените доказателства: тест касета от техническо средство.

Съвсем правилно РС-Бургас е приел, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което правилно е приел за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд не е осъществил подробен анализ на доказателствата, но доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е бил и безпредметен, поради което и въззивният съд не намира за необходимо да се спира по-подробно на фактите, а следва да съсредоточи правораздавателната си дейност върху направените възражения.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно РСБургас е приложил материалните разпоредби на НК, като е приел, че подсъдимата е извършила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Както правилно е посочено в мотивите на проверявания първоинстанционния акт - изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС, като действията на подсъдимата по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството, безспорно представлява „управление” на МПС по смисъла на закона и задължителните указания, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., които 5 районният съд съвсем удачно е цитирал.

Отново правилно РС-Бургас е достигнал до извод, че лекият автомобил „*******“ с рег. № ********, който подсъдимата е управлявала е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП, както и че е налице и последният признак от обективна страна – управлението да е осъществено след употреба на наркотично вещество. В тази връзка закономерно районният съд се е позовал на заключението на химико-токсикологичната експертиза, от което безспорно се установява, че подсъдимата преди да поеме управлението на автомобила е употребила високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, вр. Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно „кокаин“.

Не търпи критика и изводът на първата инстанция, че от субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им. Както правилно е изяснено - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимата, че е употребила наркотичното вещество, както и че с действията си привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това - от волева страна подсъдимата е искала да управлява МПС и то след като е употребила наркотично вещество