Решение № 299 от 27.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Варна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А. като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110107880 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Б. А. П. срещу Г. Б. П. с правно основание чл.59, ал.9 СК и иск по чл.150 от СК, за изменение режима на лични отношения на бащата с децата Г. Г. П., родена па **** и Л. Г. П. роден на **** г. и размер на присъдена издръжка, определен с решение по гр. дело 5130/2020 г. на ВРС, като се увеличи от 160 лв. да заплаща издръжка в полза на децата чрез тяхната майка и законен представител, след допуснато увеличение от съда в размера, месечна издръжка в размер на по 270 лева, с падеж на плащане от първо до пето число на текущия месец, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за всеки месец забава.

Предявен е иск насрещен иск от Г. Б. П. срещу Б. А. П. с правно основание чл.59, ал.9 за изменение режима на лични отношения на бащата с децата, определен с решение по гр. дело 5130/2020 г. на ВРС.

Ищцата твърди, че с Решение по в. гр. дело 416/2021 г. на ВОС във вр. с гр. дело 5130/2020 г. на ВРС бракът между страните е прекратен по вина на ответника. Родителските права върху децата са предоставени на майката, а на Г. П. е определен режим на лични отношения .

Сочи, че има многобройни Решение на PC - Варна по ЗЗДН спрямо майката, а именно: Решение от 09.04.2019 г. по гр. дело № 2688/2019 г. по описа на 34 с-в на PC Варна, Решение от 01.09.2020 г. по гр. дело № 7936/2020 г. по описа на 10 с-в на PC - Варна, Решение от 27.07.2022 г. по гр. дело № 8641/2022 г. по описа на 18 с-в на PC - Варна.

Твърди се, че ответника не спира да подлага както ищцата, така и децата на непрекъснат психически тормоз. Г. Г. П. помни всички актове на насилие поради което имала проблеми с говора, които проблеми още не са овладяни. Заради нанесените травми децата посещават ЦСРИ „Ирис" в гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик. Има назначени срещи с психолог, психиатър и логопед.

Твърди се, че в децата е налице родителско отчуждение предвид агресивното поведение на ответника. За периода от 2021 г. до настоящият момент ответникът не 1 посещава ЦСРИ „Ирис" в гр. Варна, не откликва на срещите със соц. работници. От 2019 г. до настоящият момент децата са оставали един единствен път насаме с баща си за няколко часа и когато се върнали при майката целите били мръсни, миришещи на одеколон. Ищцата излага, че когато Г. чуе името на баща си или неговия глас тя започва да плаче, да си гризе ноктите. Л. П. се скрива под масата н не иска да излиза само докато чуе гласа на баща си. В последните три години децата не са виждали своя баща.

Ищцата сочи, че бащата няма нужните условия за гледане на децата. Липсва изградено доверие между бащата и децата, налице е отчужденост и незаинтересованост от страна на ответника. Липсват му познания за това какво децата обичат, кое не му харесва, какви са техните мечти. Твърди се, че няма изградена емоционалната връзка между бащата и децата. Г. П. така и не е изградил връзка с децата си, такава, каквато трябва да бъде с взаимно доверие и споделяне.

Счита, че към настоящият момент режима на лични отношения между бащата и децата следва да бъде редуциран с оглед възможността децата да свикнат с присъствието на П., да изградят връзка на доверие, да се отпуснат.

Наред с горното счита, че нуждите на децата са се увеличили и размера на присъдената издръжка е изключително нисък съобразно възрастта им. Г. П. ще бъде първи клас, а Л. П. трета група в ДГ. Претендира разноски.

В срока за отговор бащата Г. Б. П. изразява становище като оспорва твърденията на ищцата, предявява иск за изменение на режима на лични отношения като предлага такъв.

Прави искане към ищцата за постигане на споразумение за споделено родителство.

Оспорва твърдението в исковата молба, че бащата не е откликвал на срещите със социалните работници. Тези срещи били прекъсвани по инициатива на ищцата с единствената цел бащата да бъде лишен и от малкото възможно време за срещи с децата.

Ответникът счита за неверни твърденията, че бащата няма нужния родителски капацитет, като в периода на съвместното им съжителство, а и след това бащата е полагал необходимите грижи за децата, до момента в които ищцата е решила да прекрати връзка.

Посочва, че ищцата не спазва режима на лични контакти с децата съобразно съдебното решение № 808/2021 г. постановено по в. гр. дело № 416/21 год. на ВОС, а единствено и само създава пречки и на малкото време което е определено на бащата с децата, което налага и да иска промяна на режима.

В срока за отговор Б. Х. изразява становище по предявения насрещен иск, като го оспорва. Изразява несъгласие за постигане на споразумение за споделено родителство спрямо децата.

ДСП Варна изразява писмено становище, че е необходимо режима за контакт между бащата и децата да бъде плавен, съобразен с тяхната възраст и психо-емоционално сътояние.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа на акт за раждане №****г. е родено на **** г. детето детето Л. Г. П., негови родители са Б. А. П. и Г.

Б. П..

Видно от Удостоверение за раждане № 002017274, издадено въз основа на акт за раждане №****г. е родено на **** детето Г. Г. П., нейни родители са Б. А. П. и Г. Б. П..

С решение по гр.д.№5130/20г., изменено с решение по възз.гр.д.№416/21г. на ВОС е прекратен брака между родителите, по вина на съпруга и определен следния режим на лични отношения между Г. Б. П. децата Л. Г. П., и Г. Г. П.: За срок от една година от влизане в сила на настоящото решение — от 10.00 часа до 13:00 часа в Контактен център 2 към ЦОП „По-добро бъдеще" — гр. Варна в присъствието на майката; За срок от три години след изтичане на предходния едногодишен период- всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 17:00 часа, без присъствието на майката; След изтичане на тригодишния период всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота с преспИ.е до неделя до 17:00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

Бащата е осъден да заплаша месечна издръжка па всяко дете в размер на 160 лв.

С решение по гр.д.№7936/20 г. на ВРС са наложени мерки по ЗЗДН , като съдът е постановил Г. Б. П., , да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. А. П., с адрес в гр. В., Г. Г. П. и Л. Г. П.. ЗАБРАНЯВА на Г. Б. П., да се приближава на по-малко от 200 м. разстояние до Б. А. П., включително и жилището, в което молителката живее на адрес в гр. В., както и жилището на адрес в гр. В., за срок от 18 месеца, считано от датата на влизане в сила на решението.

С решение по гр.д.№8641/22г. на ВРС ,съдът е постановил Г. Б. П., да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. А. Х., и збранил да приближава на по-малко от 200 метра Б. А. Х., ЕГН **********, нейното жилище, находящо се в гр. В., ап. 9, и работното й място – закусвалня „Д.“, находяща се в гр. В. , за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА от датата на издаване на заповедта за защита, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

От показанията на разпитания по делото свидетел по искане на ищцата М.В.Н. и ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че от година и нещо бащата искал да вижда децата и да посещава дома. Децата не говорят за него. Когато дойде, те се обръщат на другата страна, въобще не искат да имат някаква комуникация. Децата не говорят за баща си абсолютно нищо, дори и свидетелят и майката не говорят за него пред тях. Децата посещават център Ирис, до детската градина. Посещенията там включват логопед и психолог. Бащата не посещава този център.

Бащата не е вземал децата с преспИ.е, от както живее свидетеля с майката. Има случай, в които децата са оставали с бащата си за определен период сами без майката. Били два пъти когато тя ги пускала, когато имали срещи. Единият път ходили с него на разходка. Вторият път, майката била на работа и искала да ги вземе от по-рано понеже е на работа, бащата отказал, защото имал определен час за вземане. През последния един месец бащата идвал по графика. Когато дойде нищо не се случва. Отваря вратата, децата или са в детската или са в кухнята. Те когато са в кухнята вратата е отворена, те си гледат нещо, той им казва ”тате, елате”, те въобще никакво внимание. Последните два пъти им носел подаръци. Не е идвал с полиция, после се вика полиция, когато децата не бъдат взети. Полицаите приканват децата да отидат при баща си.

Децата казват „не искаме да ходим” и това е. Когато бащата си тръгне след срещите, майката и децата не коментират ситуацията. Децата казват „мамо, не искаме да ходим, не искаме да ходим”. Майка им им обяснява, че „баща ви иска да ви види”, „не, не искаме да ходим, не искаме да ходим при него”, това е. Но никога с лошо.

От показанията на разпитаната по делото като свидетелка А.П., разпитана по искане на ответника и ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че от около четири години бащата е виждал децата около 5-6 пъти. В началото, когато са идвали децата, всичко е било нормално. Децата са идвали може би преди година, две, в къщата на бащата.

След това повече майка им не ги даде. В момента свидетелката ходи с бащата в определения режим на лични отношения до тях само да ги види.

Бащата им бил взел по един анцуг последния път, обаче на Г. й бил малък и майка им излязла от стаята да го вземе, да го сменят, тогава децата се обърнали, погледнали, усмихнали се, когато тя влязла в стаята те пак си навели главите. Бащата, не смее да направи каквото и да било, защото постоянно му се вадят ограничителни заповед. Бащата два пъти е виждал в социални грижи, ЦОП Владиславово децата. Майката отказва да праща децата на срещите в ЦОП. Бащата освен обичайната издръжка, им купува дрехи, сладки, плодове. В домът, в който живее бащата има условия децата да преспиват. Свидетелката живее там с дете от първия й брак.

3

По делото са представени План за действие относно детето Г. П. от 19.06.2024г. и План за действие относно детето Л. П. от 19.06.2024г. и предоставена информация за децата от Център Ирис;

На основание член 59, алинея 6 от СК е изслуша, явилата се в открито съдебното заседание майка Б. Х. излага, че бащата две години и половина никога не е търсил децата.

Счита , че режима на лични отношения трябва да е в контролирана среда. В началото предлагала общи срещи на площадката, но бащата не се съгласил. Никога не се е грижил за тях самостоятелно.

На основание член 59, алинея 6 от СК е изслушан, явилият се в открито съдебното заседание родител Г. П., който заявява, че след втората среща с децата в ЦОП Владиславово, майката решела да не ги води. Няма как да поддържа контакт с децата защото майката ги е наплашила.

От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните СПЕ се установява, че п о данни от делото и от проведените интервюта, между родителите е налице сериозен родителски конфликт. Конфликтните им отношения имат и неблагоприятно развитие и въздействие върху децата. От материалите по делото, от проведените интервюта и психологична работа, може да се изведе наличие на синдром на родителско отчуждение. Контакт между децата Г. и Л., и баща им Г. П. не е наблюдаван. Г-жа Х. не е съгласна да съдейства за осъществяване на среща между децата и г-н П. в присъствието на в.л. от съображение за сигурността им. Притеснява се за тях и иска да съхрани психическото им състояние. Майката е била жертва на физическо и психическо насилие, вследствие на което изпитва своите страхове за сигурността на децата си. Емоционалната връзка между децата Г. и Л. и г-н П. е силно нарушена. Г-н П. декларира желание и готовност да се вижда с децата, да участва в отглеждането им, да осъществява режим на контакти с тях. В същото време има желание това да се случва без присъствие на други хора, в т.ч. и на специалисти.

Заявява готовност да провежда срещите си с тях в дома си, без нужда от външни хора.