Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 317 от 14.07.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2609/2021
Вид
Решение № 317
Подписан
14.07.2021
В сила
01.08.2021
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Бургас , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20212120202609 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Т" ООД, ЕИК ..., представлявано от Ц И, чрез адв. Б.К., срещу Наказателно постановление № 02-0003551/28.05.2021 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ вр. чл.

414, ал. 3 КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е изразено писмено становище, с което се поддържа жалбата и се прави искане за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.

Николова, която оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 26.02.2021 г., свидетелката Д.С., в качеството си на инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Бургас, задно с други служители от дирекцията, извършила проверка на строителен обект – Смесена многофункционална сграда, находящ се в УПИ I593, кв. 138, в ж.к. Изгрев, гр. Бургас, на който се извършвали строително-монтажни работи от дружеството – жалбоподател, съгласно договор за строителни дейности с „У Х“ АД. В обекта било установено да полага труд лицето П Й като „работник подови настилки“ – управлявал машина за шлайфане, като шлайфа положения предварително бетон. П Й собственоръчно се вписал в списъка на работещите в "Т" ООД, на въпросния обект. На 14.04.2021 г. била извършена допълнителна проверка, която установила, че няма подписан трудов договор с П Й.

1

За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН от 14.04.2021 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ.

На 28.05.2021 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че при проверката в обекта е установено да извършва трудова дейност лицето И М и именно по отношение на него липсва сключен трудов договор. На жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Независимо от горното, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, нарушаващи разпоредбата на чл. 57 ЗАНН и възпрепятстващи възможността на лицето да организира защитата си.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

При служебната проверка съдът намери, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава производството. Видно от АУАН и от показания на св. Д.С. лицето, което действително е полагало труд на строителния обект е П Й с ЕГН .... От съдържанието на НП обаче става ясно, че АНО е приел съвсем друга фактическа обстановка - липсата на трудово правоотношение касае работника И М с ЕГН ***, а не посоченото в акта лице - П Й, ЕГН .... Наличието на подобно противоречие относно самоличността на работника и 2 трудовото му правоотношение, създава сериозно разминаване в приетите от наказващия орган факти и засяга правото на защита на жалбоподателя. Нарушението на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е съществено и се явява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, изключващо разглеждане на жалбата по същество.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003551/28.05.2021 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Бургас, с което на основание чл. 416, ал.

5 КТ вр. чл. 414, ал. 3 КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на жалбоподателя "Т" ООД, ЕИК ..., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3