Решение № 16368 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16368 гр. ., 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110166382 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца ., с която са предявени срещу ответника С. К.

С. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 805,79 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., сумата от 82,33 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., сумата от 115,80 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 16.04.2024г. и сумата от 18,05 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от 16.07.2021г. до 16.04.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30888/2024г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът . твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за ., както и дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове, присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 22.05.2024г. до окончателното им изплащане, както и разноски за производството.

Ответникът С. К. С. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В хода на производството е поддържал становище за недължимост на претендираната цена на топлинна енергия като основана на отменен административен акт – Методика към Наредбата за топлоснабдяване, определяща формулата, по която се начислява топлинната енергия, отделена от сградната инсталация.

1

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата ., че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства (нотариален акт за дарение на недвижим имот № .г., обявено с протокол с рег. № .г., нотариален акт за признаване право на собственост върху самостоятелен жилищен обект с .г.), че ответникът С. К. С. е собственик на процесния недвижим имот, представляващ Апартамент . по силата на договор за дарение и завещание, които са и основание за издаване на констативния нотариален акт от 2009г. По делото не се твърди, нито се установява, за процесния период (м.05.2021г. – м.04.2023г.) ответникът да се е разпоредил с имота, поради което като собственик на същия за този период се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди при установеното по делото обстоятелство, че сградата, в която се намира имотът е топлофицирана. Нещо повече, по делото се установява, че ответникът е изявил и изрична воля за встъпване в договорно правоотношение с ищеца, като е подал заявление-декларация за откриване на партида за имота на 19.01.2010г. и е декларирал, че имотът ще се ползва за жилищни нужди. Предложението е прието от ищеца, който е открил партида за имота на името на ответника с абонатен № ., като посоченият абонатен номер е с титуляр ответника и за исковия период, видно от приетите по делото индивидуални изравнителни сметки на топлинна енергия и съобщения към фактури. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, доколкото законът не изисква този договор да е формален, а по делото несъмнено се установява, че имотът е собственост на ответника, който е изявил и изрична воля за встъпване в договорна връзка с ищеца. По силата на тези факти ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на

2 топлинна енергия от . на потребители за битови нужди в гр. ., одобрени с решение № ., в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на изслушваната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за ., извършвано от ищеца, избран от ОС на ЕС на сградата на събрание то 27.09.2017г.

Установява се от заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експерти, че за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № .г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.

Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, че в имота на ответника за изсковяи период не се използва топлинна енергия за отопление на имот и за БГВ. През процесния период е начислявана единствено ТЕ, отдадена от сградна инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект и изчислявана по формула, предвидена в т. 6.1.1 от Методика за . на ТЕ в сгради ЕС към Наредба Е-.г., верността на които изчисления е проверена от вещото лице.

Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 805,88 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за получаване за отоплителен период 2021/2022г. и 2022г./2023г.

Във връзка с възражението на ответника относно недължимостта на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, следва да се посочи следното: Абонатът за процесния период не ползва топлинна енергия за отопление на имот и БГВ, но това не го освобождава от задължението да заплаща топлинна енергия по третия компонент, формиращ вземането на ищеца за цена на топлинна енергия, а именно: топлинна енергия, отделена от сградната инсталация (чл. 144, ал. 2 ЗЕ). В случая не се касае за непоискана доставка, тъй като топлоенергията, отдадена от сградна инсталация, следва да се заплаща от етажните собственици, доколкото сградната инсталация в сграда-етажна собственост е обща част, и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за нейната поддръжка и експлоатация, включително да заплаща отдадената от същата инсталация топлоенергия.

Начисляването на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е свързана с факта, че собственият на ответника недвижим имот се намира в сграда-етажна собственост, където сградната инсталация по предназначението си да отоплява вътрешната част на сградата представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и като такава е собственост на етажните собственици, в разходите за която следва да участват всички етажни собственици (чл. 38, ал. 3 ЗС), а съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите 3 части на сградата, като искането за обявяването на посочената норма за протиконституционна е отхвърлено с решение № ..