Решение № 257 от 19.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Бургас, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Красимира Т. Донева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600978 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на подсъдимия К. И. Ф., чрез защитника адв. Силвия Петкова, против Присъда № 7/10.06.2022 г., постановена по НОХД № 142/2022 г. по описа на Районен съд – Царево.

С присъдата първоинстанционният съд е признал подс. Ф. за виновен в това, че на 09.08.2020 г., в с. Варвара, Община Царево, по ул. „Дарданели“ управлявал лек автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ВН4177АВ, след употреба на наркотично вещество – канабис, установено по надлежния ред – с тест за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози – „Дрегер Дръг тест – 5000“ с фабричен № ARJJ 0005, с номер на пробата 102 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 343г от НК му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три години, глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, с приспадане на времето на лишаване по административен ред, считано от 09.08.2020 г. С присъдата ЦРС е отнел в полза на Държавата ВД – тест касета, като е постановил унищожаване на вещта с незначителна стойност.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие срещу постановената 1 присъда, като необоснована от ангажираните по делото доказателства и се иска нейната отмяна поради несъставомерност на деянието. Основното възражение относно съставомерността на деянието е свързано с обективния признак от състава на чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно – управлението на МПС.

Иска се въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас пледира за неоснователност на жалбата, поради което предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Ф. не се явява в съдебно заседание. Защитникът му поддържа жалбата, като в писмено становище интерпретира доказателствения материал, който не сочел с категоричност, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил. Прави оплакване за неправилност на постановената присъда, тъй като се крепяла на предположения и противоречиви доказателства. Изразява съмнения, че повторните показания на полицейските служители били антидатирани и нагласени съобразно останалите гласни доказателства.

Твърди, че показанията на полицейските служители не били достатъчни, за да се обоснове авторството на подсъдимия, тъй като те го били възприели извън МПС. Посочва, че техните показания относно възприятието им на Ф. като водач преди проверката се опровергава от показанията на останалите свидетели в съвкупност с обясненията на подсъдимия.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно годни доказателства, нужни за неговото правилно решаване.

При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. И. Ф. е роден на ******* г. в гр. Б., Област Видин, с ЕГН **********, живущ в *********. Същият е ******** гражданин, има ********* образование, ******* е, работи като *********.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е *********.

Подсъдимият Ф. е правоспособен водач на МПС от 27.08.2008 г., като към момента на деянието е притежавал СУМПС № ***********, издадено за категорията В, със срок на валидност до ********** г.

На 09.08.2021 г. около 02,30 часа през нощта подсъдимият К. Ф. се 2 придвижвал по улиците в с. Варвара, Община Царево, управлявайки личния си лек автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“ с рег. № ВН4177АВ. В лекия автомобил се намирали и свидетелите А.А. и Б.Н., като пътници. Около 02,45 часа, на ул. „Дарданели“ в селото, на подсъдимия бил подаден сигнал със стоп палка за извършване на проверка от свидетелите Н.Н. и Д.Д. – полицейски служители в Районно управление – Царево, които изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред. След подаване на сигнала подс. Ф. спрял управляваното от него превозно средство на около 20 метра преди полицаите, в лявата част на пътното платно, където и паркирал.

Свидетелите Н. и Д. се отправили към автомобила с насочена към него светлина от прожектор. Същевременно от автомобила слезли водачът Ф. и двамата пътници – свидетелите А. и Н., тръгвайки пеша. Пред полицаите, като причина за далечното спиране, подсъдимият изтъкнал решението си да спре по-удобно за него. На подс. Ф., като водач и на автомобила била извършена документална проверка, след което бил изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с тест „Дрегер Дръг тест – 5000“ с фабричен № ARJJ 0005, който отчел положителен резултат за употреба на канабис. Пред полицейските служители подс. Ф. обяснил, че вечерта на 08 срещу 09.08.2020 г. пушил цигара с канабис. При така установеното наличие на наркотично вещество свидетелят Н. съставил срещу подсъдимия АУАН № 152695/09.08.2020 г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, който Ф. подписал лично без възражения. На подсъдимия бил издаден и талон за изследване № 0030825/09.08.2020 г. / по образец Приложение No 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба No 1/19.07.2017г./, но той отказал да даде кръвна проба за изследване на наличие на наркотични вещества в кръвта. В талона подс. Ф. собственоръчно обективирал, че приема показанията на техническото средство и че не желае да даде кръв за медицинско изследване, който отказ в последствие също бил удостоверен надлежно от медицинския специалист във ФСМП – Царево и в протокола за медицинско изследване.

Така установената фактическа обстановка, се базира на анализа на събраните в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Н.Н. /от дати 09.08.2020 г. и 17.08.2020 г./ и Д.Д. /от дати 09.08.2020 г. и 17.08.2020 г./, отчасти показанията на А.А. и Б.Н. и отчасти обясненията на подсъдимия, писмените доказателства – АУАН № 152695/09.08.2020 г., 2 бр. ЗПАМ, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, разпечатка от показания на теста, талон и протокол за медицинско изследване, документи за изправност и годност на теста, и за компетентност на полицейските органи за работа с него, справки за нарушител/водач и за съдимост на подс. Ф., вещественото доказателство – 1 брой тест касета „Дрегер Дръг тест – 5000“ с фабричен № ARJJ 0005 за положителна проба за канабис.

Страните не оспорват така установените и от първата инстанция факти, 3 с изключение на приетото обстоятелство, че подсъдимият е бил водач и е управлявал автомобила преди да бъде спрян за проверка от служителите на МВР. При установяването на това оспорвано от защитата фактическо обстоятелство, първоинстанционният съд е обсъдил подробно кои доказателства кредитира и кои не, като настоящата инстанция напълно възприема и споделя както преценката на тези доказателства, така и изводите, които се правят въз основа на тях. От една страна са показанията на полицейските служители, които са категорични, че провереният от тях автомобил е спрял на 20 метра от тях, при което водачът му и двамата пътници слезли, като в хода на проверката са установили самоличността на лицето, което лично и непосредствено са възприели, че слиза от шофьорското място на автомобила, а именно Ф.. От друга страна са обясненията на подсъдимия и показанията на неговите спътници и приятели, които твърдят че Ф. изобщо не е управлявал автомобила на 09.08.2020 г. Правилно районният съд е кредитирал показанията на основните свидетели по делото – полицейските служители Н.Н. и Д.Д., които лично са възприели всички съставомерни факти и обстоятелства – управлението на лек автомобил от подсъдимия, обстоятелствата около самата полицейска проверка, резултатите от използването на дръгтест за установяване на наркотични вещества и аналози и съгласието на подсъдимия с тях, отказа на подсъдимия да даде кръвна проба за изследване, признанието му, че е употребил наркотично вещество предишния ден, следователно показанията им допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото. Както правилно е преценил първостепенният съд, между показанията на тези свидетели няма противоречия, които да поставят под съмнение тяхната достоверност, а едновременно с това са последователни и логични. Липсват фактори, създаващи съмнение относно добросъвестността на тези длъжностни лица на РУ – Царево, с оглед на което съществуващите фактически данни в показанията им относно обстоятелството, че са видели и идентифицирали подсъдимия да слиза от шофьорското място на автомобила, след като му бил подаден сигнал за спиране за полицейска проверка, безспорно внасят конкретика и яснота по отношение на извършителя на изпълнителното деяние. Няма никаква обективна причина съдът да се съмнява в тяхната обективност и безпристрастност. В качеството си на служители на МВР те са изпълнявали служебните си задължения. Липсват каквито и да било основания да се приеме, че съществуват фактори, които да ги мотивират да твърдят неистински факти във вреда на подсъдимия, а съмнението на защитата за антидатиране и нагласяне на показанията им по ДП е несериозно.

Освен това, от последователността в действията на подсъдимия по време на проверката – доброволно изпробване за употреба на алкохол и наркотици, собственоръчно вписано в талона съгласие с показанията от теста, подписване на АУАН без възражения, отказа за кръвна проба, обективиран собственоръчно в съответните документи, се установява, че той е разбирал 4 всички обстоятелства по процедурата, в която се е намирал, включително и това, че е проверяван в качеството му на водач на спряното за проверка МПС, поради което се приема за защитна версията, че деянието му е несъставомерно от обективна страна. При проверката от органите на РУ – Царево същият не е направил каквото и да е оспорване на качеството си на водач на МПС. Ако Ф. е имал някакви претенции относно това кой е управлявал процесното МПС, той е имал възможност да ги изрази пред контролните органи, като посочи кой е шофирал. Вместо това в случая подсъдимият, след като е бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, доброволно е бил тестван, след което писмено е изразил съгласие с резултата за употребено наркотично вещество и не е поискал да даде кръвна проба, поради което ясно е осъзнавал в какво качество е проверяван и тестван. В показанията си свидетелите А. и Н., услужливо на версията на подсъдимия, го прикриват, като отричат той да е управлявал МПС, но и не казват кой е управлявал. При преценка на достоверността на показанията на свидетелите А. и Н., за решаващите инстанции е налице задължение да преценят всички обстоятелства, които биха могли да имат значение за евентуална тяхна предубеденост и тенденциозност. Сред тези обстоятелства несъмнено са приятелските взаимоотношения на тези двама свидетели с подсъдимия, поради което показанията им не могат да се приемат за обективни и безпристрастни, поради което правилно първоинстанционният съд е решил да не кредитира показанията на свидетелите А. и Н. в тази им част, като необективни и недостоверни и да не даде вяра на защитната версия на подсъдимия.