Присъда № 66 от 18.09.2025, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 1237 /2024 год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд - гр.Пазарджик тъжба от И. М. М. от град Б., с която е повдигнато обвинение против подсъдимия И. С. Ц. от същия град за престъпление по чл.130, ал.1 от НК за това, че на 22.05.2024 год. в град Б. му е причинил лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В съдебно заседание, тъжителят се явява лично и с повереник, чрез който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и със защитник. Дава обяснения по обвинението. Отрича да е извършил вмененото му деяние.

Твърди, че сам е станал жертва на физическо насилие от страна на тъжителя.

С протоколно определение на съда беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия И. М. против подсъдимия И. Ц. граждански иск по чл.45 от ЗЗД в размер на 5 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от инкриминираната дата – 22.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.

Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец в наказателния процес.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител И. М. и подсъдимият И. Ц. били съседи. Те живеели в съседство в град Б., на улица „А.“ № 10. Къщите им били разположени на калкан – допрени със задните си стени. С изглед към улица „А.“ била къщата на тъжителя. Достъпът на подсъдимия и семейството му до дома им бил също от улица „А.“ през голяма дворна врата, разположена в ляво от къщата на тъжителя. По тази причина страните в процеса имали един и същи административен адрес.

Отношенията между семействата на тъжителя и подсъдимия били влошени от дълги години. Те спорили за това кой до къде точно може да използва тротоара на улица „А.“ пред № 10 за свои лични нужди. Дори семейството на подсъдимия си позволили да поставят на тротоара черта с бяла блажна боя, която да показва на съседите до къде стига „тротоарното им право“.

1

Около обяд на 22.05.2024 год. пред дома на тъжителя, на тротоара били разтоварени дърва за огрев. Предвид количеството им, те достигали до вратата на подсъдимия, като ограничавали видимостта при излизане с автомобил от имота. Тъжителят не прибрал дървата, тъй като имал друга работа, извън дома си. По тази причина той излязъл навън с автомобила си.

Подс.Ц. се прибрал в дома си през ранния следобяд. След като видял разтоварените до вратата му дървета той силно се разгневил. Навел се, вземал ги от земята едно по едно и ги хвърлял на уличното платно. В този момент тъжителят се прибирал с автомобила си. След като го видял, подс.Ц. влязъл в двора на къщата си, взел дървена бухалка и с нея излязъл навън. Тъжителят паркирал, погледнал към подсъдимия и след като видял бухалката в ръцете му взел нож, който държал в кората на шофьорската врата. Така тъжителят М. се запътил към подсъдимия, доближил го и започнал да размахва ножа срещу него. Държал го с дясната си ръка. Тогава подс.Ц. замахнал с лявата си ръка, в която държал бухалката и ударил тъжителя по дясното рамо. При това движение на подсъдимия, тъжителят М. му нанесъл с ножа три порезни рани по лявата ръка - по външната повърхност на лявата лакетна става, лява гривнена става и длан.

Причинените рани на подсъдимия Ц. предизвикали бързо и силно кръвотечение. Тогава подсъдимият пуснал бухалката на земята, пресегнал се и изтръгнал ножа от ръката на тъжителя. В това време тъжителят М. взел от земята едно от доставените му дървета и с него ударил подс.Ц. по главата и дясното коляно. От своя страна подс.Ц., който физически бил по – мощен, също взел дърво от земята и със силен замах нанесъл удар на тъжителя М. по главата, от който последният започнал да кърви. От силата на удара тъжителят изпуснал дървото на земята. След това подс.Ц. продължил да удря тъжителя М. с дървото по тялото и крайниците, като в другата си, дясна ръка продължавал да държи ножа. В един момент тъжителят М. успял да хване дървото от едната му страна и в тази поза – държейки дървото от двете му страни, а подсъдимият и нож в дясната си ръка, страните били заварени от повиканите от съседите чрез тел.112 дежурни полицаи от РУ – С..

След като физическата разправа била окончателно преустановена, в присъствието на полицаите подс.Ц. отправял закани към тъжителя М.. Казал му, че ако продължи да стоварва дървата където си поиска и не спре един път завинаги, накрая ще вземе да го пребие.

Полицаите иззели намерения у подс.Ц. нож, за който още тогава станало ясно че е на тъжителя, дървото което подсъдимият и тъжителят държали, както и дървената бухалка, която се намирала на земята, в близост до страните. За това си действие обаче полицаите не съставили протокол.

Оставили предметите в РУ - С., на съхранение.

Така изброените предмети след като бяха изискани, бяха подложени от съда на оглед и по този начин приобщени като веществени доказателства по делото, след което предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.

2

Свидетели – очевидци на физическата разправа от самото й начало нямало. Единственият момент, който бил възприет непосредствено от свид.А.Х. бил ударът с дърво, който подс.Ц. нанесъл по главата на тъжителя М.. Свид.А.Х., която подготвяла уроците си за кратко се приближила до прозореца на стаята, в която учила / с пряка видимост към инцидента/ и видяла как подс.Ц. със сила замахва към главата на тъжителя и го удря с дървен предмет, който държи в силно окървавената си ръка. От това тя изпитала ужас, веднага се обадила на майка си – свид.Д.Х. и й съобщила за случилото се. Последната пък се свързала със съпругата на тъжителя свид.Т.

М.а и й казала да отива на място, тъй като тъжителят е пострадал. Отделно свид.А.Х. се обадила на тел.112, за да съобщи за видяното. Сигнали до тел.112 били подадени и от свид.Т. М.а, както и от друг съсед на страните - С.Б..

Предвид външното състояние на тъжителя и подсъдимия – силно окървавени, пристигналите на място полицаи преценили необходимост от Спешна помощ и повикали линейка. Подс.Ц. бил откаран в Спешно отделение на МБАЛ – Пазарджик, където бил консултиран от ортопед и хирург. Била му предложена хоспитализация, но той отказал да пренощува в болничното заведение и се прибрал. На следващия ден не се чувствал добре, поради което потърсил болнична помощ. Престоял в хирургичното отделение на МБАЛ Пазарджик до 24.05.2024 год., където му била извършена операция на раната на главата, която продължавала да кърви артериално. В хода на операцията било извършено дебридман на некротичните ръбове на раната и екстракция на намерените чужди частици.

Тъжителят не потърсил болнична помощ. Предпочел да се лекува в къщи с обезболяващи, които закупил от аптеката.

И двете страни били освидетелствани по тяхно желание от съдебен лекар. Причинените им от инцидента травми били описани в съдебно – медицински удостоверения /СМУ/, приети като писмени доказателства по делото.

Видно е от СМУ № 174 от 2024 год., издадено от доктор Б.П. – съдебен лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ „Пазарджик“ АД, при прегледа на И. М.

М., извършен на следващия инцидента ден, са установени разкъсно-контузни рани по главата и крайниците, кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци. Разкъсно – контузната рана по главата е кървяща с размери 2 х 0,8 см. в лявата теменна област в окосмената част, придружена с травматичен оток и кръвонасядане 4 х 3 см. По гърба има синкаво кръвонасядане, разположено в ляво в близост до мишничната ямка с размери 15 х 13 см., по предно – горната повърхност на дясното рамо – кръвонасядане със синкав цвят и размери 4 х 8 см., по външната повърхност на лявата лакетна става – синкаво кръвонасядане с размери 5 х 3 см. всред което се вижда сълзяща разкъсно – контузна рана с размери 0,7 см. х 0,7 см., по външната и вътрешна повърхност на лявата длан от гривнената става по цялата длан и малкият пръст има оток и кръвонасядане по страничната повърхност на дланта с размери 7 х 4 см., по страничната 3 повърхност на лявата част на гривнената става се установява разкъсно – контузна рана с размери 1 х 1 см., сълзяща. Видно е от заключителната част на СМУ № 174 от 2024 год., установените травматични увреждания са получени от действието на твърд, тъп предмет , чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава освидетелствания в предварителните сведения. Разкъсно - контузните рани по главата и крайниците са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а кръвонасяданията, охлузванията и травматичните отоци – болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Видно е от СМУ № 175 от 2024 год., издадено от доктор Б.П. – съдебен лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ „Пазарджик“ АД, при прегледа на И. С.

Ц., извършен на 27.05.2024 год., са установени хирургично обработени разкъсно-контузни рани по главата и крайниците, охлузване и травматични отоци. Раната по главата е порезна с размери 7 х 8 см. в лявата челнотеменна област в окосмената част, придружена с лек оток. По външната повърхност на лявата лакетна става е установена порезна рана с размери 2 см. По вътрешната повърхност на лявата свивка на предмишницата е установено охлузване с размери 5 х 1 см. с ивицовидна форма, без коричка. По страничната повърхност на лявата част на гривнената става са установени 2 броя порезни рани с размери 2 см. всяка. По предната повърхност на дясното коляно е установено охлузване с размери 2 х 1 см., покрито с кафеникава коричка на нивото. Видно е от заключителната част на СМУ № 175 от 2024 год., установените травматични увреждания са получени от действието на твърд, тъп предмет , чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава освидетелствания в предварителните сведения.

Хирургично обработените разкъсно – контузните рани по главата и крайниците са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а охлузванията и травматичните отоци – болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Видно е от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доктор П. М., което съдът цени изцяло като обективно и компетентно, процесният инцидент се е развил извън автомобила на тъжителя, а не вътре в него. Изводът на вещото лице е по повод твърденията в тъжбата, въведени в процеса чрез производните показания на свид.Т. М.а и свид.А. М., че травматичните увреждания на тъжителя са от удари с бухалка от подсъдими Ц., докато първият бил на мястото на водача в лекия си автомобил и бавно се опитвал да излезе от него, затруднен от намалената двигателна способност вследствие на паркинсово заболяване.

Вещото лице аргументира извода си със следните аргументи: Ако тъжителят се е намирал вътре в купето на автомобила удар със силен замах, който е годен да причини разкъсно - контузна рана не може да се получи, защото пречат елементите на купето – таван, странична колона, стъкло и др. Освен това при освидетелстването на тъжителя М. е установено значително по размер кръвонасядане по гърба и по дясното рамо – увреждания които трудно биха се 4 получили, ако той е в купето на автомобила. Според вещото лице описаните разкъсно – контузни рани са получени от удар с предмет с изразени ръбове и неравности по контактната повърхност, т.е. от дърво, а не от бухалка.

По отношение на подс.Ц. вещото лице изяснява че раната на главата, описана подробно в медицинската документация от пролежаването му в хирургичното отделение на МБАЛ – Пазарджик е разкъсно - контузна, а не порезна. При обработката е извършен дебридман на тъканните мостчета, премахване на некротични зони, екстракция на чужди тела. Раните на лявата предмишница са три на брой – порезни – по външната повърхност на лявата лакетна става, лява гривнена става и длан. Изводът е, че подс.Ц. е бил наранен с нож в областта на лявата ръка и с тъпоръбест предмет – дърво, по главата и крайниците.