Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261013 от 09.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2949/2020
Вид
Решение № 261013
Подписан
09.12.2021
В сила
23.06.2023
Състав
ТАНЯ ЯВОРОВА БУКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261013, 09.12.2021 г., гр. Пловдив

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.

На 09.11.2021 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : МИЛЕНА ЛЕВАШКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2949 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът И.И.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ***, представляван от пълномощника му адвокат Т.К., твърди, че по силата на Трудов договор № ***г. и 6 допълнителни споразумения към него е изпълнявал трудови функции на ***за периода от ***г., като длъжността е изпълнявал до отстраняването му от длъжност по реда на чл. 69 НПК с определение постановено на 22.08.2012 г. по ч. н. д. № 1271 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2012 г., потвърдено с определение от 28.08.2012 г. на Апелативен съд – Пловдив по ч. н. д. № 373/12 г., като на 16.08.2012 г. при публична акция на работното му място той бил задържан под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и привлечен като обвиняем по д. п. № 311 по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г. за престъпления по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал.

1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. По журналистически материал на TV7 излъчен на 05.06.2012 г. на 1.07.2012 г. срещу него било образувано и производство № С-244/1.07.2012 г. от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси по чл. 23, ал. 1 ЗКПУКИ.

С обвинителен акт от 26.08.2013 г. той бил предаден на съд за престъпления по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, като по него е образувано нохд № 1259 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2013 г., приключило с оправдателна присъда № 11/25.01.2016 г.

Последната е протестирана от Окръжна прокуратура – Пловдив, като с Решение № 77/04.04.2017 г. постановено по внохд № 49 по описа на Апелативен съд – Пловдив за 2017 г. същата е потвърдена. Решението на въззивната инстанция е протестирано от Апелативна прокуратура – Пловдив, но същото е потвърдено от ВКС на РБ с решение № 155/06.12.2017 г. по н. д. № 573/17 г. В предшестващ момент с постановление от 27.01.2015 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив е било прекратено и наказателното производство срещу ищеца по д. п. № 181 по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на

Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд

– стр. 2/22

МВР

– Пловдив за 2013 г. по обвинението му в престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.

В резултат на неоснователно повдигнатите му обвинения на ищеца били нанесени неимуществени вреди – наказателното преследване, протекло при голям медиен и обществен интерес, се отразило изключително негативно на общественото му положение, коментарите в пресата, по радиото, по телевизиите и в обществото уронили общественото доверие в публично заеманата от него длъжност; засегнати били и личните му и семейни отношения – вследствие на отстраняването му от длъжност той лишил семейството си от доходи, станал затворен и подтиснат; от уважаван член на обществото той бил сатанизиран пред него, като бил безсилен да промени положението си, наложило му се да търпи хули и унижения за престъпления, които не е извършил, поради което се притеснил, затворил се, станал неспокоен, на моменти припрян, нервен и избухлив, наложило му се да се занимава със селскостопанска работа, за да осигури доходи за семейството си; психическото напрежение довело до проблеми със сърдечната дейност и артериална хипертония, влошило се и наличното у него заболяване диабет; било накърнено доброто му име в обществото, били уронени общественият му авторитет и доверието в личността му на *** и лице, заемащо ***. Вследствие на неоснователно повдигнатите му обвинения и отстраняването му от длъжност ищецът пропуснал да реализира и доходи от трудови възнаграждения за периода от отстраняването му от длъжност – 05.09.2012 г., до 06.12.2017 г. – датата на постановяване на решението по н. д. № 573/2017 г. на ВКС на РБ, в размер на 67 744.40 лв., определен на база трудовото му възнаграждение при отстраняваното му от длъжност. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка той моли съда да осъди ответника да му заплати тази сума, а също и обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 150 000 лева ведно със законната лихва върху всяка главница от 06.12.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от *** прокурор И.Г., а по делото - от Б.М., Прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, оспорва предявените искове, тъй като : не са доказани вреди, които да се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконни актове и действия на органите на Прокуратурата на Република България в рамките на проведеното спрямо ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство; не са доказани и вреди от действия и публикации в медиите и средствата за масово осведомяване с източник Прокуратурата на Република България – в представените от ищеца прес-изявления в медиите не се съдържат посочени от страна на Прокуратурата уронващи престижа му факти относно неговата личност, а Прокуратурата не може да бъде отговорна за вреди Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд

– стр. 3/22 причинени от действия и публикации на медиите, отразяващи събития и право на мнение при условията на гражданско общество и свобода на словото в страната; недоказано е и твърдяното от ищеца влошаване на здравословното му състояние в резултат единствено и само на проведеното спрямо него наказателно производство; неоснователен е и искът за имуществени вреди – отстраняването от длъжност на ищеца е станало не с акт на Прокуратурата на РБ, а на съда; търсеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не съответства на критериите за справедливост и тези установени от съдебната практика; поведението на ищеца във връзка с участието му в деянието, в което е бил обвинен сочи, че той има изключителна вина за настъпването на твърдението от него вредни последици /чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ/; ищецът чрез поведение си във фактически план е допринесъл за твърдението от него в исковата молба увреждания.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Тъй като в настоящия случай се претендира присъждане на обезщетения за вреди от неоснователно повдигнати обвинения, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, то за възникването му трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки : повдигане на обвинение в извършване на престъпление и оправдаване на лицето, съответно прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; вреди; причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото обвинение от правозащитните органи и вредоносния резултат, като отговорността на държавата е безвиновна.

Не се спори, а и видно от приложените за послужване по делото ч. н. д. № 1271 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за 2012 г., н. о. х. д. № 1259 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за 2013 г. и съдържащото се в последното д. п. № 311 по описа на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ /ПИП/ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г. и д. п. № 181 по опис на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, а също и от останалите събрани по делото писмени доказателства : с постановление от 13.06.2012 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив е образувано досъдебно производство № 311 по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г. /в хода на което като обвиняеми са привлечени 4 лица, в това число и ищецът и материалите, по което са събрани в

Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд

– стр. 4/22

44 тома/, наблюдавано по пр. пр. № 4460 по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив за 2012 г., срещу неизвестен извършител за това, че в периода *** г. – месец май *** г. в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице е присвоил чужди пари – сумата от 800 000 лв., връчени в това му качество и поверени да ги пази и управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпления по чл. 309, ал. 1 НК, длъжностното присвояване е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително и е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай; на *** г. на основание чл. 23, ал. 1, предложение второ Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/ - по журналистически материал на ***, излъчен на *** г., свързан с твърдения за това, че Д.К.С., в качеството му на ***, е продал сам на себе си общински имот, наел е собствения си автомобил за нуждите на общината и е сключвал договори с фирми на негови роднини, а И.И.А., в качеството му на ***-***, е закупил имот, като е извършил промяна на предназначението му, от което е последвало изсичане на горски масиви, е взето решение с Протокол № 95/17.07.2012 г. от Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за образуване на производство за установяване на конфликт на интереси; на

16.08.2012 г. ищецът е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на V-то РУ при ОД на МВР – Пловдив по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 Закон за Министерството на вътрешните работи /отм./, като му е извършен личен обиск и на същата дата е извършено претърсване и в жилището му в ***; с постановление от 17.08.2012 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Пловдив по д. п. № 311/12 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, престъпление по чл. 201 във връзка с чл.

26, ал. 1 НК, по чл. 283, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 202, ал. 1, т.

1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и с постановление от същата дата /17.08.2012 г./ на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив е постановено обвиняемият И.И.А. по д. п. № 311 по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г. да бъде задържан за срок от 72 часа в сектор “Арести“ при ОС „НИ“; с постановление от 20.08.2012 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив спрямо обвиняемия И.И.А. по д. п. № 311 по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., която мярка е отменена с определение постановено в открито съдебно заседание на 25.01.2016 г. по н. о. х. д. № 1259 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за 2012 г.;

Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд

– стр. 5/22 с определение от открито заседание на 22.08.2012 г. на Окръжен съд – Пловдив постановено по ч. н. д. № 1271/12 г., влязло в сила на 28.08.2012 г., по искане на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив от 20.08.2012 г. И.И.А. е отстранен от заеманата от него длъжност ***до отпадане на нуждата от отстраняването му; на